Visit to Bow Street distillery

След като в ранните часове на 31.12.2023г. завършихме тура в дестилерията Тийлинг /разказът е в блога/, аз и моите спътници поехме в различни посоки. Тъй като съм хардкор любител на уискито не само че можех, но и исках да вместя още един тур в дневната програма в Дъблин. Пред мен стояха няколко опции – в града вече има няколко функциониращи спиртоварни, но се спрях на визита в Bow Street distillery – някогашният дом на Jameson, който в момента се произвежда в Мидълтън, Корк. Някогашните производстени сгради са запазени доколкото е било възможно, като в тях се помещава и туристическият център, където се провежда виртуалният тур из миналото на производителя. Всичко е интерактивно и гостите не могат да видят реалния производствен процес – но пък има приятен бар и магазин, пана с данни за марката, както и зали, в които с помощта на съвременните технологии се пренасяме /поне частично/ в ежедневието на работещите в Мидълтън. Финалът се поставя от кратка дегустационна сесия, която при мен включваще три от базовите експресии на Джеймисън – нищо „уау“, но за огромния процент от гостите-туристи в града, които не са до там запознати с марката, е достатъчно изживяване. Преди да стигна до тази точка, нека ви представя няколко кадъра от района около центъра.

В сърцевината на сградата е поместен барът, а чрез страничните тунелчета се достига до зоната с касите, която е и отправна точка на импровизирания „складов тейстинг“ – кратко изживяване в помещение, в което са разположени няколко десетки бъчви, от една от които се изважда уиски. Цялото събитие отне около 15 минути и не може да се сравнява с истинско посещение в склад, но дава бегла представа за него – имайте предвид, че в Мидълтън, където се добива Джеймисън и другите марки на Irish Distillers, се пазят над един милион бъчви с уиски. 🙂

След приключване с опитването на 18-годишния Джеймисън, дръпнат директно от бурето, отново се озовах в зоната на касите. От там има ръкав, водещ до втория етаж, откъдето започва и самия тур. Наш гид бе Конър, който се справи повече от умело с представянетго на детайлите около добива на алкохола. На стените са положени и информационни пана, снимки на които ще споделя, а под всяко едно ще дам и превод на информацията – взирането в тях през екрана не би било най-удачното решение.

Основател на марката „Jameson“ е шотландецът Джон Джеймисън, който със своята съпруга Маргарет Хейг /принадлежаща към известния шотландски род Хейг/ се местят в Ирландия в края на 18-ти век, където през 1780г. полагат началото на производствената дейност в Дъблин. Заедно имат 16 деца, някои от които встъпват в семейния бизнес.

Двете пана в ляво обрисуват кипящия икономически живот в Дъблин – по това време вторият по големина град във Великобритания, следвайки Лондон. В тези години в Дъблин са функционирали около 100 пивоварни и дестилерии и в тази реалност Джеймисън е следвало да наложи своето дело. Именно в края на 18-ти и началото на 19-ти век Британският двор е наложил сериозен акцизен налог върху производството на малцови напитки, което накарало умните ирландци да внедрят по-голямо количество немалциран ечемик в рецептата, като по този начин плащат по-нисък данък.

През следващите години ръководството на дестилерията преминало в ръцете на Джон Джеймисън Втори и Дж. Джеймисън Трети, като към 1870г. в Боу Стрийт дистилъри работели стотици хора, обслужващи производствения процес. През 1875г. управлението преминало в ръцете на Джон Джеймисън Четвърти.

През 1891г. наименованието на дружеството „Джон Джеймисън и Синове“ било поместено на етикета на бутилките, а през 1896г. на етикета се появили и трите звезди, чрез които се обозначавало 7-годишното уиски на Джеймисън.

Към 1905г. в дестилерията вече работели 300 души. През 1904г. Jameson получил признанието от Кралския двор, начело с крал Едуард Седми. През 1907г. етикетът бил последващо редактиран, включвайки вече зеления подпис на Джеймисън.

Между 1916г. и 1918г., по време на Първата Световна война, производството било ограничено заради недостиг на въглища и царевица. През 1919г. всичко се върнало постарому.

През следващите десетина години ирландското уиски и Джеймисън в частност се изправили пред две основни препятствия – въведеният в САЩ „Сух режим“ и злоупотребата с контрабандното ирландско уиски от местните, които често го разреждали, а с това нанасяли удар по реномето на производителите. Второто събитие било Войната за независимост в Ирландия, в резултат на която държавата придобила своята самостоятелност от Британския двор, но загубила лесния достъп до световните пазари. Управлението на Джеймисън в този смутен период било поверено в ръцете на Андрю Джеймисън, който бил избран и за сенатор в Ирландския парламент след Войната за независимост.

Между 1941г. и 1966г. Боу Стрийт била управлявана от последните двама наследници на рода Джеймисън – Джордж Джеймисън и Александър Крайхтън. През 1966г. Боу Стрийт /John Jameson & Son/ се обединила с Cork Distilleries Company и John Power & Son, за да оформят Irish Distillers Company – този ход бил продиктуван от икономически подбуди и целял концентрацията на производството на едно място /в Мидълтън, Корк/. През 1963г. пък дестилерията започнала да бутилира сама своите уискита в Боу Стрийт – първото уиски било Jameson Crested Ten. Допреди това бутилирането се извършвало в Лондон.

През 1970г. била осъществена последната дестилация в Боу Стрийт, като през 1972г. производственият процес напълно се прехвърлил в Корк. През 70-те и 80-те години етикетът на Джеймисън бил последващо променен.

През 1990г. в сградите на Боу Стрийт избухнал пожар. 1997г. донесла желана промяна за нея – някогашната Old Jamseon distillery отворила врати като Посетителски център – виждате го на горните снимки. През 2007г. той бил осъвременен.

След като разгледахме информационните панели, Конър ни покани в първата зала. Виждате колко хора бяхме там. 90% от тях бяха от САЩ, някои от Австралия. Тук получих и най-приятния си поздрав от непознати за рождения си ден. Не мога да скрия – това бе най-запомнящият ми се рождествен повод. 🙂

След тази кратка презентация поехме и към другите помещения, където отново съвременната технология влезе в употреба и чрез нея бе илюстриран в базови рамки добивния процес.

Финалното изживяване бе кратката дегустация, по време на която гостите се докоснаха до встъпителното ниво на Jameson. След приключването ѝ преминахме през магазинната площ – стратегически разположена в края, явно за да може човек, вече опитал драм или два, по-лесно да вземе решение за покупка. Аз не си харесах нищо и след като хвърлих последен поглед на това интересно място, напуснах сградата с усмивка от ухо до ухо. Но чудесните изживявания тепърва предстояха.

Заедно с Гери и Иван бяхме решили да посрещнем Новата година в разкошния The Temple bar, намиращ се в едноименния квартал. Препоръчвам го горещо. На 01.01.2024г. пък разгледахме пивоварната на Гинес – отдаде ли ви се възможност, не я пропускайте. В последния ни ден пък за кратко гостувах в The Palace bar – заведение на 200 години, в което обаче не успях да опитам нещо. Предстоеше ни полет към дома, но при следващата ми визита там ще го направя. Ето и още няколко кадъра.