Whiskeytemple 
С някои дестилерии така и не мога да намеря гладък общ език – все нещо се „препъва“ в „малцовата ни комуникация“. Понякога тя върви прилично, дори добре, с в други случаи изобщо не намираме сговор. Една такава спиртоварна е Гленалахи – споделял съм неколкократно, че някои от продуктите `и „буксуват“ в чашата, докато други са доста по-приятни. Но досущ като метафората на Форест Гъмп за живота като кутия с бонбони, от която не знаеш какъв ще ти се падне и при малцовете на Glenallachie за мен е налице едно неизвестно.
Друг такъв производител е Glenrothes, от официалните версии на който до момента изобщо не съм зашеметен. Били те такива с посочена реколта, без години или тези от актуалната гама. Колкото и да се опитват до момента собствениците от Едрингтън, аз все не успявам да разчета високия потенциал, за който те тръбят, че са вложили в Гленротъс. Продължавам да търся обрат в тази тенденция с нови опити, но поне за момента те не са успешни. Не помага и напомпването на цените на по-зрелите им уискита, които за сметка на това продължават да носят нисък градус и да бъдат студено филтрирани.
Но горното се отнася до официалните ботлинзи на Гленротъс. Да са живи и здрави независимите компании – бутилировачи /като Cadenhead, Signatory и още много други/, за да внасят свежа доза стойност в гамата на марката. Преди около две години успях да изнамеря тези трима хубавци /Cadenhead 44 y.o. вече е в сайта и зае позиция като статия N 1200/, един от които е именно на Сигнътъри, а другият на Кейдънхед. Стъклото на Signatory е и това, което съм снимал за това ревю – загубило е значителна част от количеството си, споделено с приятели. Него ревюирам сега, а 24-годишната експресия ще се появи след това. Но точно този 19-годишен Glenrothes нагледно показва колко силна шери бомба може да произлезе от спиртоварната, намираща се в градчето Ротъс.
Този продукт е дело на компанията Signatory и на Хорст Люних от сайта whisky.de, който заедно със сина си споделят уиски ревюта и в Ю Тюб. Хорст е отколешен уиски търговец и неговите видеа за мен не носят стойността на тези на Ралфи, бидейки независим уиски ентусиаст. Хорст и синът му дават своите повърхностни отзиви, без обаче да засягат важни за нас теми като ценообразуване и слабости при бутилирането на някои дестилати. От бизнес гледна точка това им поведение е лесно обяснимо, но не носи особена полза за любителите на зърнената благинка.
Силен позитив обаче е налице при основания от тях виртуален уиски клуб /не съм негов член/, за който периодично бутилират разнолики експресии. Не знам как точно е структуриран, но явно участниците в него могат да закупуват някои недостъпни другаде напитки. Като този Glenrothes 19 y.o., Vintage 1997 bottled for the Whisky Club of Whisky.de, който придобих на аукцион.
Какво са подбрали тук? Спрели са се на комбинация от четири бъчви от шери, първо пълнене /тип sherry butt/ с номера от 9797 до 9801. Алкохолът в тях е получен на 02.06.1997г. /не съм сигурен дали съм срещал някой в България, който по това време да е бил уиски ентусиаст/ и е бутилиран на 28.02.2017г. Тоест, при навършени 19 години и осем месеца – определящи за възрастта обаче са единствено годините.
От тези бурета са произлезли 3750 бутилки, напълнени в натурален цвят, без студена филтрация при 46%.
Аромат – шери звяр. Сушени плодове, нотки лепило, какао, тъмни боровинки, сладко от диви ягоди, сушени подправки, кожа, сладникаво усещане, сладко от праскови, карамел, нотки шарена сол, типичен олоросо стил /разпознавам го, защото обичам шери/. Къпини, мед, чай, зърнен какаов десерт с тъмни плодове /флапджак/, десерт стики тофи пудинг, сушени фурми, смокини, тютюн, кафе, мокра почва, орехов сладък, лек свеж мотив. Асоциация с тъмен ром или коняк, плодове киснати в такъв алкохол, карамфил. Мотив като от зелен пипер и ядки. С вода – фъдж, бонбони лакта, киселинност, още олоросо заемки, ром, подправки, руло Кеворк. С още вода – по-шоколадов с усещане за карамел и кафе. Вкус – олоросо, пикантност, джинджифил, шоколад, нотки прах, отприщва слюноотделянето, чувство на трохи, дървесност. Лека киселинност, тъмни сушени плодове, кекс, сушени подправки. С вода – сладникаво-пикантен стил, балсамико, препечено геврече. С още вода – трохи, сладост, козуначена кифла с мармалад, още шери нотки. Финал – среден до траен, пикантност, сладникаво усещане, лютива мента, грейпфрут, тъмен шоколад, тъмна бира, тъмни сушени плодове, последваща сухота. И тук тотална олоросо доминация. Восък, тъмни горски плодове, канела. С вода – плодове от тъмната гама, още олоросо. С още вода – нотки ром и ликьор от тъмни плодове.
Оценка: 89-90/100. Цена: неактуална. Платих за него около 150 евро.
В обобщение: шери звяр като по учебник. Силно ми напомни за Glengoyne 25 y.o.
