Заедно с 13-годишния Хейзълбърн /Hazelburn/, за който стана дума една статия назад, онзи ден нащраках и няколко кадъра на нашенския 10-годишен Арън, който получи достатъчно време след отварянето на бутилката, за да подиша. Уискито е пълнено по инициатива на вносителя за българския пазар и по тази причина го нарекох „нашенско“. И преди съм ви споделял разбирането си, че подобни инициативи са повече от добре дошли и винаги, когато мога, им отдавам необходимото внимание. А версията, която виждате на снимката се явява и първият ботлинг на шотландската дестилерия, който бе отдаден изцяло на територията ни. След него в продажба през 2021г. бе пуснато 11-годишно уиски от една шери бъчва с аналогична технология на отлежаване, а след броени седмици, в средата на месец април, очакваме отново 11-годишен младок, но този път комбиниращ малцов сок от няколко бърбън и шери бурета, представен при 46% алкохолно съдържание. Точно него съм поръчал – предлага се онлайн с уговорката, че трябва да се предплати в аванс. Междинната версия от 2021г. пропуснах съвсем целенасочено – струва ми се, че не би се различавала съществено от 10-годишния малц от днешното ревю с оглед близката им възраст и общ шери произход. Но пък се надявам, че една от последващите разновидности, каквито се надявам да има, да заложи изцяло на бърбън при по-зряла възраст или на друго винено влияние, за да мога да погледна от друг ъгъл на делото на островния производител.
Повечето уиски ентусиасти мисля, че споделят мнението, че напитките, пълнени само от едно буре разпалват силно любопитството на интересуващите се и дават поле за изява на нашите изследователски напъни. Особено, когато се зачетем в подробните данни за движението на спирта между отделните производствени „спирки“. При този Арън началото е положено на 01.12.2009г. /броени дни преди да приключат студентските ми години/, след което малцовата благинка е била положена в малка шери бъчва от типа хогсхед /около 250 литра/, в която преди това поне веднъж вече е отлежавал друг Арън – на етикета тази информация намира отражение в означението „refill sherry hogshead“. И така, броени седмици преди навършването на 11 години, но при достигнати кръгли 10, на 16.10.2020г. уискито е било бутилирано без да бъде разреждано с вода при 55.9% алкохолно съдържание. Карамел е150 не е бил ползван, а течността не е била студено филтрирана. В последното може да се убеди всеки от вас, който добави достатъчно количество вода при опитването на отварата. Аз буквално удвоих съдържимото в чашата, щедро обливайки малцовия пожар и получих приятно замътена субстанция.
Аромат – нотки марципан, мирис, който ми напомни на бърбън/ на влияние на американски дъб, щрихи червеникави плодове, сладко от ягоди, сок от вишни, кайсиеви ядки, сушени кайсии, боровинки, не особено силна пикантност, ванилия, прилика с йогурт с жълт плод, дори нотки тропически плод, горена захар, плодова дъвка. С вода – добавях я на няколко пъти. В началото не усетих съществена промяна, но след споменатото удвояване на количеството в чашата, на преден план излезе усещане за зряла мандарина или презрял портокал. Вкус – сладост, последвана от пикантност, слаби танини, костилков плод, слабо нагарчащи ядки, спомен за препечено или прегоряло, препечено геврече, дори и далечна асоциация с восък. С вода – сладост, но зад нея се усеща дървесното влияние и чувството на трохи и препечено. Финал – среден, сладникав, но съчетан с явна дървесност /сухота и танини/. И тук усетих асоциация с влияние на американски дъб. Не особено пъстър. С вода – в началото стои по-остро и дървесно, като след добавяне на повечко вода уискито малко се успокои.
Оценка: 85/100. Цена: около 150 лева, по спомен.
В обобщение: младок, който ми се стори не до там хармоничен, при който лекият нос контрастира на усещането от вкуса и финала. При тях, особено с добавена вода, дървесността ми дойде една идея в повече. Уискито носи шери влияние, но не бих го определил като шери звяр.
Чудесно ревю, както винаги!
Още не съм отворил моята бутилка, но очакванията ми се затвърждават от прочетеното 🙂
Аз също целенасочено пропуснах 11 годишното издание, но не заради съмнения, че ще е същото като това, а защото беше изрично обозначено като „first fill sherry“. Аз предпочитам Arran от екс-бърбън бъчви и евентуално с лек финиш или бленд с дестилат от винени бъчви. В този ред на мисли, много съжалявам, че пропуснах старото 18 годишно издание и оимам само от новото, което е силно повлияно от шери бъчвите, че чак се опасявам, че от оригиналния профил на дестилата почти нищо не е останало.
Дестилатът на Arran е представител на модерните техники за дълга ферментация и бавна дестилация с много рефлукс, което придава финес, плодов и флорален профил, не изисква много дълго отлежаване и тежки шери бъчви. Ако правилно си спомням, навремето покойният д-р Джим Суон е консултирал дестилерията. Това е човекът, на когото дължим в голяма степен профила на редица млади дестилерии, от които у нас най-добре представени са Arran и Kilchoman. Общото между тях е, че масово прилагат техники за производство на фин, плодов и флорален дестилат, който може да се пусне на пазара след минимално отлежаване. Напълно разбираемо, хората искат приходи. Интересно е, обаче, когато започнат да пускат на пазара 10 и повече години отлежало уиски, как ще балансират профила така, че да не изличат оригиналния характер на дестилата с влиянието на бъчвите. Arran определно се справят, Kilchoman имат предимството на опушеността, а останалите са все още твърде млади и ще трябва почакаме.
С нетърпение очаквам да пристигне и „Въжеиграчът“, за който ми се струва, че бидейки бленд от екс-шери и екс-бърбън бъчви, ще е точно по вкуса ми.
Наздраве!
Ники, здравей!
Благодаря ти за комплимента и за изчерпателния коментар, с който умело си посочил спецификите на производството при Арън.
При старата 18-ка също се долавяше влиянието на виното, но и аз не съм опитвал новата, за да мога да натрупам впечатленият от нея. Цветът `и издава по-засилено участие на винените бурета – било като по-голям процент, било заради поредността им на пълненето.
За мен Арън е производител, комуто подхожда заигравката с екс-бърбън дърво. Ще позволя да предложа дори и бъчви от ром, може би и от коняк, при които изначалният плодов нрав на алкохола би могъл да изпъкне. Стискам палци да видим подобни решения. И аз като теб мисля, че „Въжеиграчът“ има потенциал да се превърне в доста приятен casual dram и то именно заради намесата на някогашните бърбън бъчви. Ще разберем съвсем скоро.🙂
Поздрави,
Владо