Whiskeytemple_Vladimir 
Добре дошли в Храма на екзотиката – пикантната страна на уиски вселената. Това, което предлагам в моята виртуална малцова клиника е аромотерапия с вкусотии в чаша и писани слова за благинки в бутилки. Началото вече ви подсказва сериозността на състоянието ми, проявление на което ще бъдат следващите 200-300 страници описания – досущ като реч на Фидел Кастро. Но вместо горещ полъх от Куба ви предлагам още по-горещ полет над Тайван, където вече повече от 11 години дестилерията Кавалан /Kavalan/ твори историята на сериозно вкусното азиатско уиски. Моля ви, не мръщете вежди, а останете в идните минути с мен, за да ви разкажа за красотите, добивани в далечната източна страна, чиито отличителни бутилки рядко могат да останат неразпознати или незабелязани.
Може би до преди двадесетина години никой не би и посмял да предположи, че родината на малцовото уиски /Шотландия/ би могла да бъде изместена от челните места в провеждащите се конкурси и надпревари в сферата на уиски производството. Случи се така, че мнозина можещи хора от Стария и Новия свят повярваха във възможностите си и хвърлиха ръкавицата към скотите. Предизвикателството отправиха не само дестилерии от САЩ, но и от по-несвойствени земи – Япония, Индия, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Швеция, Холандия, Германия, Франция. И ако хората от 70-те, 80-те и 90-те години на двадесети век не са и допускали, че малц ще тече и извън Шотландия и Ирландия, то за свободомислещия любопитен любител на уискито от 21-ви век уиски производството от изброените по-горе „екзотични“ райони вече не е табу или фанстастичен разказ, а нормална практика. Прозорливостта и предвидимостта на подобно мислене явно е било присъщо и на хората от тайванската компания „Кинг Кар“ /King Car/, занимаваща се с търгувия с луксозни стоки, която преди десетина година се заема с трудната задача да изгради модерна дестилерия, способна да съперничи на шотландските си конкуренти. Само за девет месеца проектът бива реализиран и в началото на 2006г. в Тайван потича спиртът, който две години по-късно ще бъде представен като първото тайванско уиски /към онзи момент законодателството им е изисквало този период на стареене, който впоследствие е повишен на три години, за да отговаря на стандартите, наложени от шотландското законодателство – дано не ви подвеждам/. Делото на хората от „Кинг Кар“ днес светът познава под името „Kavalan distillery“.
Не знам дали аз самият мога да си дам сметка колко трудна е била задачата пред младата все още дестилерия, която тепърва е следвало да пребори далеч по-реномираните и утвърдени в съзнанието ни шотландски производители, част от които могат вече да се похвалят с 200-годишна история. Същински двубой между Давид и Голиат. Ако към това добавим и по-високите цени на продуктите на Кавалан, дължащи се на различните налози, ограничения производствен обем и повечето фира на дестилирания алкохол /високата температура и влажност не щадят спирта и водата в бъчвите/, то ще обрисуваме една почти обречена мисия, която не е по възможностите на всеки. За моя радост, а предполагам и за щастие на останалите ценители на вкусното уиски, Кавалан с всеки ден укрепва позициите си в средите на малцофилите по света. И една от основните причини за това е фактът, че усилия и средства не се пестят при избор на бъчвите, които съхраняват добития там алкохол.
Споменавайки бъчвите е редно да отбележим не само тяхното качество, а и разнообразие. Освен традиционните ползвани вече бъчви от бърбън индустрията, Кавалан залагат все по-усилено и на бурета от френската, португалската и испанската винена индустрия. Дестилатите, които преминават през бъчвите от порто, бренди, вино от Бордо или от испанско шери обикновено се презентират при изключително висок алкохолен градус, който не е бил разреден с вода преди бутилирането /“cask strength“ е терминът, който обозначава уиски, при което алкохолното съдържание в бутилката не е било коригирано с добавяне на вода/. Тези по-особени ботлинзи хората от Кавалан представят под търговското име „Solist“ /Солист/. До преди няколко години гамата бе сравнително неразработена, но днес в редиците на „Солист“ може да откриете едномалцов Кавалан /ечемично уиски, дестилирано през медните казани на дестилерията/, изцяло отлежал в бъчви от бордо, шери педро хименез, шери манзанила, олоросо, амонтиладо, бренди или в порто /някои от тези дестилати скоро ще попаднат в блога Храм на уискито/. Днес ревюирам именно подобно рядко и скъпо уиски, което е прекарало целия си жизнен път в бъчви от американски дъб /по информация от интернет/, които преди това са съхранявали шери фино /sherry fino/. Фино е разновидност на испанското вино шери, но за разлика от олоросо шери е по-сухо и светло, тъй като в бъчвите, в които старее целенасочено се създават условия за развитие на плесен /наричана като „flor“/, която предпазва фино от контакта му с въздуха. Между него и олоросо са налице и други технологични разлики с оглед начина на извличане на сока от гроздето, който за вината от категорията „фино“ се добива без те да се пресоват. Фино е вино с доста блед цвят. Ако се вгледате в снимките тук /опитах отлятата по време на Whiskey Fest Sofia 2017 мостра/ ще забележите, че уискито е с доста наситен цвят. Причината за това навярно е степента на обгаряне на дървото, тъй като на сайта на производителя изрично е отразено, че уискито на Кавалан не се манипулира с оцветител карамел Е150.
Какво друго можем да си кажем за Kavalan Solist Fino cask single malt whisky? На етикета на бутилката е посочен номера на бъчвата, от коята е напълнена конкретната бутилка. В случая бурето е с № Fi100707007B, а общият брой на произлезлите от него стъкла е 517 /моята мостра е от бутилка № 095/. Възрастта не е изрично отразена, но ако правилно разчитам кода, уискито би следвало да е дестилирано през 2010г. Нямам информация кога е било бутилирано, но знам, че подобни дестилати са на около 5-6 години поради климатичните особености на Тайван, които допринасят за ранното им съзряване. Уискито не е студено филтрирано, а алкохолният му градус възлиза на 56,3%.
Аромат – елегантен въпреки високия градус. Носи доза свежест с нотки ментол, спомен за мириса на станиолчето от кутията с цигари, щрихи тъмни череши, череши киснати в алкохол, презрели праскови, шоколад с череши и бонбони „пияни вишни“, силна прилика с бренди или тъмен ром. Влиянието на виното не може да остане скрито, а се афишира смело. Долових още спомен за сладко от ягоди, ароматизатор с мирис на ягоди, сушени тъмни сливи, портокали, сладко от портокали, плодов сок или концентрат от тъмни плодове, плодов сладкиш с канела и карамфил, стафиди и сушени фурми и смокини. Разгадах и асоциация с шоколадово десертче с орехи, нюанс на кленов сироп, смлени подправки като черен пипер и индийско орехче, кимион, сушени боровинки и кафе. С вода /добавих на два пъти по няколко капки/ – ядки и тъмни плодове, свежест и подправки, шоколадов мъфин, карамел и прилика с ром Ел Дорадо. Вкус – не особено агресивен за високия градус. Пикантност като от чили, слабо сладък, суховат, богат на щрихи тъмни плодове. Алкохолът изсмуква влагата от езика. Долових още нотки червени ябълки, тъмни череши, подправки, солена лакта и спомен за бърбън. С вода – сладост, но не прекомерна, допълвана от пикантност, плодов профил, намек за тъмен ром, чили и танини. Финал – среден по продължителност. Спомен за тъмен шоколад, портокали, портокалова кора, бадеми, шоколадов десерт /фъдж с какаова заливка/, намек за малини, слаба сладост, свежа тревиста нотка във фонов режим, масленост. С вода – интензивен, нагарчащ спомен, нотка горчиви ядки, сушени боровинки. С още вода – повече пикантност, сладост и намек за горски плодове.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 500 лв.
В обобщение: млад шери гигант, който предложи силно повлиян от виното мирис, който доминира цялостния профил на уискито.
