Whiskeytemple 
Сайтът приветства още една интересна колбичка като набор от впечатления и кадри, и в статия № 1187 от блога Храм на уискито ще изложа моите усещания по отношение на 21-годишната версия на шотландското малцово уиски Бунахавън, във версията му за 2025г. Бутилката закупих преди повече от месец и с нея получих и щедра мостра от сайта Drinks24.bg, откъдето придобих шишето с ценния ечемичен сок от остров Айла. Още при получаване на тази Буна ѝ направих няколко снимки, а днес ги допълвам и с кадрите на разлятата в чашата доза – на нея се основава и днешния материал. Малкото стъкълце виждате във фон и то ми послужи за написването на статията.
До момента вече съм споделял отзиви от две 12-годишни екпресии на спиртоварната, от две пълнолетни нейни разновидности, от 25-годишната Буна, която опитах по врема на първото Уиски шоу в Пловдив, от Bunnahabhain 2004 Moine Brandy cask finish, Bunnahabhain An Cladach single malt whisky и Bunnahabhain 12 y.o. Cask strength, 2022 edition, от независимата версия Bunnahabhain 28 y.o. Untold Riches single malt whisky на бутилировача Wemyss malts, както и от самата дестилерия и от дегустацията в нейния Склад № 9.
Дойде ред да опитам и втората партида от 21-годишния дестилат, който дебютира през 2024г. с общо 2682 бутилки, всяка на 53,6%, а в актуалната си визия алкохолното съдържание е 53,1% при общо 2568 големи стъкленици. Първата партида не получи квота за България, но с разновидността за 2025г. получихме дистрибуция, която виждам, че все още не е изчерпана. В онлайн пространството циркулираха красиви фотоси и щедри описания и за двете партиди, което още повече разпали любопитството ми към малца. А то се зароди още с анонсиране на продукта – детайлите по отлежаването му са надлежно описани на задния етикет и на кутията на продукта и звучат доста прималиво, особено в този празничен и вкусен сезон.
Бунахавън тук се е прицелила в интензивното винено влияние върху своя дестилат. В случая той отново е неопушен – спиртоварната има и друг образ, който може да бъде силно повлиян от торфа, но сред основните официални версии с посочена година като че ли се дава предимство на по-лекия стил, докато „пушилките“ се пазят за някои къси серии – било то на самата дестилерия или на независимите бутилировачи, които имат лесен достъп до нейния малцов продукт.
За мощното винено присъствие ни подсказва и цветът на уискито, който не е подправян с карамер е150а. Това е актуалната политика на компанията – собтвеник, но ако се вгледате в миналото на производителя, ще откриете напитки с добавен оцветител. На лицевия етикет еднозначно ни е съобщен произходът на краските, които в чашата изглеждат наистина наситено. А и би било странно да не е така, при все че уискито отлежава първоначално в екс-олоросо шери бъчви, преди да премине през 21-месечен финиш в бурета от шери педро хименес. Това комбо влече след себе си един силно повлиян от винените заемки аромат. Вкусът и финалът за моите разбирания обаче бяха по-скоро повлияни дървото, а не от предходното съдържимо и това създаде за мен леко разочарование.
Напитката не е студено филтрирана и алкохолното съдържание не е разреждано с вода преди бутилирането на уискито – въпреки това тези 53,1% алкохол на нос не се усещат агресивно. Напротив, дори ми се струва, че не успяват да пренесат целия ароматен запас на уискито, на който то е способно. Смея да предположа, че ако това уиски бе напълнено на 46%, щеше да бъде дори някак рехаво и анемично за моите нагласи.
Аромат – сладост, сладко от ягоди, малини, течен шоколад, винен облик. Нотки тъмен ром, бренди, черешов компот, презрели нектарини, зряло манго, червени сливи, сладко от сини сливи, пестил, пикантни подправки, няма и спомен от агресия. Горена захар, нотки кафе, какаов сладолед/ крем с малини или ягоди, мента, евкалипт, боровинково сладко, пудра захар, лешникова паста, далечен спомен за бърбън. Мирисът бих описал и като „течна сладкарница“. Лека киселинност, балсамико, кроасана с нуга и шоколад, черници, интересна прилики със старо ирландско пот стил уиски с шери отлежаване. С вода /добавях я веднъж/ – още плодови щрихи, виненото влияние е все така явно, плодова дъвка с мирис на диня или ягода. Вкус – сладост, но не толкова силна, колкото ароматът предполага. Слаба пиперливост, крем карамел, крем брюле, шери нотки. Дървесност, чувство на трохи, тъмен шоколад и свежо усещане. С вода – сладост, дървесност, чевени ябълки, чили, свежест, агресия, която контрастира с първоначалното впечатление от мириса. Финал – среден, слаби танини, сладост, кафе, зелени лешници, какао, ментова хлад, малц, цитрусова кора, шери заемки, канела, восък, боровинки и тъмно грозде. С вода – сухота, дървесност и слаба сладост, праскови или друг свеж костилков плод, шера и карамфил.
Оценка: 87/100. Цена: платих около 590 лева.
В обобщение: уиски с мирис, който е изцяло издържан във винената палитра. Стои нежно. Вкусът и финалът за мен не съответстват на висотата на аромата.
