Whiskeytemple_Vladimir 
Натрупах приличен сноп с бележки за опитани уискита, но все си намирах причина/ извинение, за да не застана над клавиатурата, за което се извинявам. Знам, че кафето е по-вкусно с бърз прочит на уиски представяне и се надявам повече от вас да получат на пощите си днешното представяне, за да започнат сутришните занимания с малцова емоция или да завършат деня със словесно „мезе“ към чашата с уиски. Разпращането на написаните материали е поето от приложението „Фийдбърнър“, което Гугъл не обслужва качествено и е напълно възможно не всеки от абониралите се за статиите от блога да ги получава с еднакъв ритъм. Тази услуга е вън от моя контрол и не мога да съдействам, но пък писането и снимането са си моя отговорност и удоволствие.
Говорейки за снимането, в днешното представяне има само две снимки, които направих преди няколко години по време дегустацията, водена от глобалния посланник на Гленфарклас /Glenfarclas/ – Иън Макуилям. Не са някакво брилянтно творение, но са достатъчно ясни, за да ни правят компания в статия № 954, в която ще нахвърля бележките си за един доста стар представител на спомената вече шотландска дестилерия от Спейсайд. Този Гленфарклас е част от специалната серия на уискита, пълнени само от по една бъчва /The Family casks/, която в случая е от типа ползван вече хогсхед с № 2594 /refill sherry hogshead/, в който е бил положен дестилираният през 1985г. ечемичен алкохол и където той прекарва следващите близо 32 години. Уискито е бутилирано на 03.11.2017г. в натуралния си цвят, но при значително по-нисък градус от другите специални версии на производителя. Не съм сигурен, но тези 43% алкохол може да бъдат отдадени на прекалено голяма загуба от бъчвата. Случва се, както добре знаете, някои дъбови бурета да губят повече алкохол или вода от други и това е напълно естествен процес, който съпътства хода на дългосрочното отлежаване. Въможно е градусът да е получен с добавянето на изворната вода на дестилерията, но при уискита от серията The Family casks тази практика е заменена от пълненето директно с градуса на съдържимото на бъчвата. Общо от хогсхеда са напълнени 287 бутилки, които предполагам вече отдавна са изпити или прибавени в колекции. Някога са се търгували за около 400 евро. Не разполагам с информация дали е студено филтрирано.
Аромат – спомен за ядки, профил като на шери бомба, но съчетана с влиянието на дървото. Спомен за шоколад, сушени ягоди, ягодово сладко, усещане като мириса на прашния под в склада на дестилерията, сини и червени сливи, кожа, канела, индийско орехче, восък, сладникави тонове, сок от нар, фъдж с шоколад, тирамису, орехов сладкиш с шоколад, шоколадова вафла, течен шоколад, горски плодове, смола, готварски подправки, кола, бонбони с мирис на тъмен плод и кола, стара хартия. С няколко капки вода – плодови заемки, подправки, шери и малц. Вкус – пикантен, долових слаба киселинност, резултат от виненото присъствие в бурето, слаба сладост, чили, плодов мотив от тъмната гама, зрял портокал, шоколадово десертче с кокос. Отприщва слюноотделянето. С вода – фъдж, пикантност, бонбони виолетки и слаба сладост. Финал – среден, сладникаво усещане, но се долавят и слаби танини, лека сухота, плодове от червената и тъмната гама, шери, тъмен мед и печени ядки. Слаб спомен за кафе. С вода – пикантност, ядки и все така слаби танини.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: стана вече дума за нея.
В обобщение: зряло уиски, което предложи красиви за мен нюанси и баланс между влиянието на дъровото и това на шерито.
