Whiskeytemple 
Краят на годината е време за равносметка, а моят уиски сезон ми предостави възможност да се срещна с никак не малко напитки – след три фестивала за годината, няколко дегустации, които водих там, както и опитаните от мен в домашна и барова атмосфера, натрупах сериозно количество спомени. Някои от тях съм ви представил през изминалите 12 месеца като уиски ревюта, други единствено като снимки и видеа. В предходната статия разказах за една чудесна отвара, навършила 31 години – великолепният Бен Невис, бутилиран през 2016г. за La Maison du whisky, който зае едно от челните места в личната ми класация, щом стане дума за стари и доста скъпи благинки. Спокойно бих могъл да го нароча за моето уиски на годината, но в категорията на непосилните бленувани дестилати.
Случи се така обаче, че открих едно друго уиски /далеч по-нереномирано, но и по-достъпно/, което ще си позволя да издигна на челната позиция и ще го определя за мой драм за 2025г. Именно тази все още непозната тук благинка ревюирам днес. Печели този приз заради изненадващия стил и облик, който ме посрещна в този „3-годишен бленд“ /долу ще обясня защо възрастта му е в кавички/. След малко ще ви разкажа как аз самият някак неочаквано открих тази колбичка преди няколко седмици, но преди това нека ви срещна със 100 емблематични моменти за мен от годината, оформени под формата на колаж. Извън него останаха и други малцови изживявания, защото технологично бях ограничен до „едва“ сто кадъра.
През октомври водих две дегустации по време на Spirits Tastival Varna 2025г. – едната бе лично моя и на нея присъстваха любознателни ентусиасти, с които не се познавах лично преди това. Част от тях живеят във Варна и са положили началото на чудесната инициатива да се събират и да опитват в приятелски кръг интересни напитки, водени от ентусиазъм и от обич към тези течности. Поименно не мога да изброя всички членове, но се радвам, че вече се срещнах с голяма част от този малцов отбор. Ники и Веско са двама от колегите – ентусиасти там и благодарение на тяхната щедрост до мен достигна мостра от смесеното уиски Living Souls Ninety-Nine & One на младия независим бутилировач Whisky Souls, базиран в Глазгоу и основан от Джейми Уилямсън, Джон Торънс, Калъм Лесли и подкрепени от Конър, Рос и Ребека, които са се нагърбили с нелеката задача да си осигурят място на пазарния хоризонт.
Уикито бе ревюирано от Ралфи /фигура в онлайн уиски познанието, която навярно няма нужда да ви бъде представена – аз също го следя/ преди месеци, но не неговото впечатление насочи вниманието ми към това уиски, а именно жестът на Ники и Веско. В началото на месеца се видях с Веско, той ми предостави мострата, която аз опитах още през същия ден, но забавих написването на статията му, тъй като исках да разполагам със собствена бутилка, която да отворя и която да заснема – знаете какъв е моят стил при подготвяне на ревютата. Освен с факти, обичам да разкрасявам страниците в сайта и с готини фотоси. Бутилката пристигна преди дни и днес вече съм на линия над клавиатурата, за да ви запозная с този продукт, описван като продукт на Провидението и на чистата случайност. Всъщност, аз ще си позволя да го опиша като чудесен рекламен ход на бутилировача, с който да разпали интереса на любителите към тяхната селекция. Living Souls е името на цялата гама от ботлинзи, а конкретното уиски се зове Ninety-Nine & One. Защо?
Задният етикет разказва почти митологичната история за нелепия инцидент при бутилирането на уискито /първата партида е от 2024г., докато моята бутилка е от септември 2025г./, при който огромен процент силно опушено старо островно уиски /повсеместно информацията го определя на 18-годишен Лечик от Тобермори/ бива смесено с нищожно количество по-младо зърнено уиски. Макар и в изключително малко количество от колонния дестилат, наличието му прегражда възможността благинката да бъде определена за чисто едномалцова. Затова тя се води бленд – смесено уиски, дори дефинирано като 3-годишно. Умело решение за популяризиране на новата инициатива – не с послания за уникални и чудесни бъчви, а чрез залагане на доста потентно и богато опушено уиски в бутилката, но в комбинацията с някакви наличности от зърнен дестилат. Идеята за нещастния за бутилировача инцидент, но пък благодатен за нас ентусиастите, се развенчава и от наличието на няколко отделни партиди на напитката. В случая спокойно можем да говорим за системност, а не за инцидентното му бутилиране. Но нищо от това за мен няма реално значение, тъй като финалният продукт ми хареса и то много. Хареса се и на Мая, която ми се струва, че скоро няма и да поглежда към неопушените шотландски скочове. А това и за мен е чудесно, тъй като в последно време съм напазарувал доста от „пушилките“. 🙂
Ако се вгледате в задния етикет на бутилката, която ми харесва и като дизайн, ще откриете нужната ни информация за цвета на напитката – той е естествен, не е подправян с карамел е150а и се дължи на дългия първоначален престой на малца в екс-бърбън бъчви и продължителния финиш в екс-шери бурета /някъде прочетох, че е 2-годишен/. Уискито не е студено филтрирано и е бутилирано по тертипа на официалните стандартни експресии на Лечик и Тобермори – на 46,3%.
Аромат – сладост, дим, какаов крем, свежо ментово усещане, въглен, сладко от ягоди/ череши или вишни, интензивно винено влияние, нотки зърно /боза/, кола, червени ябълки, катран, катранов шампоан, нотки тъмна бира, какаов десерт, солидна опушеност, сушени подправки, лек солен мотив, лакта/ тофи, портокал. Печени фъстъци, фъстъчено масло, мокра почва, прегоряло печено геврече, а след минути усещане за сушени тъмни плодове и шоколадов десерт с ядкии карамел. С вода – марината, шоколад, опушеност, сушени плодове, карамфил, индрише. Вкус – сладост, нар, сок от нар, прах, пикантност, въглен/ прегоряло, чувство на трохи, дървесност, но без интензивни танини, печени фъстъци, винени заемки, опушено месо, сос барбекю. С вода – сладост, лека пиперливост, въглен, опушеност, какао, шоколад и подправки. Финал – среден, сериозна сладост, бонбони Харибо с плодов профил, пикантност, тъмен шоколад /50-60% съдържание на какао/, зелен мотив /мента/, метална нотка, сладка тъмна бира, марината от кисели краставички. След последващо отпиване по-силна пикантност и сухота. С вода – сладост, дъхаво грозде и тъмни боровинки, зрял портокал, канела, опушеност, какаови бисквити.
Оценка: 88-89/100. Цена: малко над 60 евро.
В обобщение: уиски със силен опушен и винен профил /шери/, който което никога не бих познал, че съдържа по-младо зърнено уиски и че е бленд.
