Whiskeytemple 
Дойде ред и за финалната статия за 2025г. в Храма на уискито и по добре утвърдена традиция съм ви подготвил отзиви от едно не до там традиционно име в света на малца – днес няма да стане дума за малцове от Ирландия, Шотландия, от Далечния Изток или за продукт от САЩ, а за капки огнена вода от Чехия. Да, не бъркате. Подбрал съм няколко красиви снимки и няколко абзаца с данни за чешкото едномалцово уиски Gold Cock 10 y.o. Името може и да предизвика лека усмивка в знаещите английски, но то се превежда в буквалния си смисъл като „Златният петел“. Марка, която е вторият чешки бранд след Hammer Head, който попада в сайта. И както предишния представител от тази страна, ревюиран от мен много, мното луни назад – и тази благинка ми хареса. Но преди този етап, 10-годишният дестилат трябваше да бъде оставен да подиша няколко месеца след отварянето му – иначе отзивите ми не биха били толкова благосклонни. Знам, че все още асимилирате информацията за произхода му и затова нека ви запозная с историята на марката. За целта ще използвам като източник посоченото в сайта на компанията.
Понастоящем Gold Cock е собственост на компанията Рудоф Йелинек, която от няколко години притежава и Винпром Троян. Не винаги обаче „Златният петел“ е бил тяхно притежание – идеята за него се заражда в едни далечни времена, когато в началото на 70-те години на 20-ти век управленският елит в Чехословакия решава да произвежда собствено уиски – идея, която навярно е била мотивирана и с вековните традиции в пивоварството, но и обоснована с концепция за износ към останалите страни от Съветския съюз. Производството стартирало в Těšetice /Тешетице/ през 1972г. През 1978г. се появили първите бутилки, носещи името Gold Cock. Съставките за направата му били от страната, като малцът бил подготвян в Bruntál /Брунтал/. Постепенно били пуснати няколко разновидности – бленд на 3 години и няколко по-зрели малцови напитки.
С разпадането на Съветския съюз и с промяната на политическата атмосфера търсенето на чешкото уиски спаднало и след приватизацията на предприятието, в началото на 21-ви век оборудването и добитото през 90-те години количество били продадени на търг. Победител в него била именно компанията на Рудолф Йелинек, която прехвърлила производството във Визовице и през 2008г. потекъл първият алкохол от ново време. Били пуснати в продажба и серии с висок градус, дестилирани през 90-те години. През 2018г. се появила за първи път и актуалната 10-годишна експресия. В началото спиртоварната функционирала непостоянно, като следващите бъчви с уиски били напълнени едва през 2014г. От 2016г. темптът на добив на алкохол се увеличил и вече се поддържа годишно през месеците май и юни.
Ангажираните с производството му хора залагат на чешки ечемик, подготвен в съоъженията в Брунтал, а когато се добива опушено уиски, торфът за него идва от хълма Сан Себастиан. Практикува се променлива ферментация от 36 до 72 часа, като алкохолът се „ражда“ през колонна система Арнолд Холщайн. След това се полага в различни видове дъбови бъчви – както нови такива от европейски дъб, така и в такива от винената промишленост. Ползват се и екс-бърбън бурета, закупувани от дестилерията Хевън Хил в САЩ. При бутилирането му компанията следва неизменната политика да не ползва карамел е150а и да не тормози благинките си със студено филтриране. Подход, от който следва да се поучат никак не малко реномирани спиртоварни от Шотландия.
Докато пиша тези редове, не спирам да мисля за българската дестилерия Исперих, където вече бях. Паралелът мисля, че е лесно обясним. За срещата си с Баръш и за алкохолния климат там вече ви разказах тук. Опитах няколко нейни уискита /ревю в сайта има на първата партида от Марсала финиша/ и виждам значителна степен на сходство във възгледите на собствениците на Gold Cock и Isperih. Изборът на местни суровини, отхвърлянето на допълнителното боядисване, изключването на студената филтрация, бутилирането на по-висок градус, соченето на възрастта на продукта и резонното му ценообразуване за мен са средството, чрез което те /изброените по-горе/, а и всеки нов играч, който желае да намери мястото си, е редно да внедрява в управленския си поглед. Симпатизирам на Исперих и стискам палци ситуацията при тях да продължи да еволюира в правилна посока и след няколко години да разполагаме с монолитно портфолио и вече с по-зрели и интересни напитки.
Но да се върна към отзивите от 10-годишния чешки малц. Бутилката закупих през късното лято и на момента я отворих. Интересен мирис, силно напомнящ ми на ябълков щрудел, ме лъхна от първата чаша, но на вкус уискито стоеше доста агресивно и игриво. Градусите му не са малко – 49,2%, но те според мен не са причината за това, а изборът на буре. Съдейки по наситения естествен цвят на напитката, предположих, че са ползвани нови дъбови бъчви. Дали като част от цялото необходимо количество или бидейки единствен избор – не знам, но профилът на малца го издава. Затова му предоставих месеци на облагородяване посредством оксидирането му. И се завърнах към него преди около две седмици. Да, онзи пикантен и буен стил все още не е изчезнал, но някак е отстъпил поле за изява и на самото уиски, носещо прилика с малцовете от Висините.
Аромат – солидна дървесност, канела, щрудел с ябълки, индийско орехче, смлян пипер, сладост, сушени кайсии, сок/ нектар от кайсии, нотки ацетон, стара хартия, десерт с жълти плодове, марципан, лека киселинност, пудра захар, сладко от жълт плод, далечна прилика с ирландско смесено уиски. С вода – яйчен крем, пъпеш, пикантност. С още вода – без съществена промяна. Вкус – канела, сладост, пикантност, дървесност, ананас, чили, сладки жълти плодове, меденки с канела и мед, зелена круша, нагарчащи ядки, пиперлива мента, горчица. С вода – круши, ябълки, свежест, пикантността спада. С още вода – сладникави круши, пикантност и последващи танини. Финал – среден, сладост, интензивна пикантност, нищожен спомен за опушеност /феноли като от обгорено/, сухота, форма на агресия, горчиви кайсиеви ядки, лимонена кора, танини и влияние от дървото. С вода – чили, ананас, дървесност. С още вода – капучино, сладникав профил и пикантност.
Оценка: 86/100. Цена: около и над 60 лева.
В обобщение: мощна сладникаво-дървесна бомба. Интензивно уиски за студено време, което изисква търпение и добавяне на вода.
