Whiskeytemple 
В блога напоследък представям предимно малцови уискита от Шотландия, но в предходни етапи съм разказвал и за опитвани от мен напитки с произход САЩ, Ирландия и от целия останал свят. Сред представените от мен попадат разбира се и блендовете – смесените уискита, при които малцови дестилати, получени при добив от меден казан биват смесени с други малцови уискита или със зърнени такива, които обаче са получени чрез дестилация посредством колонна система. Именно върху блендовете е изградена съвременната уиски индустрия, която не би била същата, ако през 19-ти и 20-ти век тези купажни благинки не бяха формирали основите на уиски потреблението. Да, едномалцовите уискита понастоящем се считат за върха в еволюцията на уиски индустрията, но в миналото културата на консумация се е завихряла около блендовете. А щом стане дума за тях, едно име се откроява в съзнанието ни – Johnnie Walker.
В настоящия материал ще разкажа точно за неговата последна търговска реинкарнация – Black Ruby, но преди това ще внеса уточние. Бутилката от него, както и малката малцова армия от осем колбички получих директно от вносителя им – при всяко едно тяхно представяне не пропускам да уточня този детайл. Първо, за да съм коректен спрямо вас и второ – за да изкажа благодарност за жеста, който считам, че не влияе на моята „обективна субективност“. В статиите излагам личните си отзиви и се стремя да съм максимално безпристрастен в преценката си. Но да се върнем към „Черния Рубин“.
Марката Johnnie Walker се състои изцяло от смесени уиски, като леко „отклонение“ от тази чиста хипотеза откриваме при т.нар. „Зелен етикет“, който отново е купажна напитка, но комбинира единствено малцове от няколко шотландски дестилерии. Black Ruby се придържа към класическата схема – определено количество ечемични уискита от медни казани са съчетани с нужното количество зърнени дестилати от колонни дестилатори. Рецептата се пази в търговска тайна, но се знае, че сред малцовете водеща е ролята на Roseisle – в предишната статия ви представих 12-годишния Розайл от Специалните версии на Диажио за 2023г., като той успя да ме впечатли. Онова негово сценично поведение при Black Ruby не успявам да разгранича – може би, защото в сместа има редица „гласовити“ уискита, може би защото количеството Розайл в рецептата е малцинство или просто, защото е ползван интересен подбор от бурета за компилирането на това Джони, който доминира над чистия профил на малца от Спейсайд. А навярно и по трите изброени причини.
Black Ruby явно прави препратки към две други уискита на Johnnie Walker – Double Black и Black Label. И се опитва да се позиционира някъде между/ до тях. И при двете има наличие на опушеност, като при Black Ruby тя е почти нищожна. Но пък името и дизайна на стъклото му идват да подскажат роднинската връзка с изброените имена. Но подходът при Black Ruby е доста по-младежки и гони коктейлната аудитория, а не хардкор феновете на зърнената амброзия. Това си личи както от цветовия избор при оформянето на визията на етикета и изричното указание на страничната част на стъклото, където си е написано, че течността е идеална за коктейли, така и при избора на дъбовите бъчви. Тук акцент е поставен не върху екс-бърбън буретата, а се търси по-интензивно винено влияние /интензивно на фона на други представители на бранда – уискито само по себе си не е „винена бомба“/. Ползвани са олоросо, педро хименез и винени бъчви от други червени вина. Мога да потвърдя, че техният почерк е различим, особено при мириса на алкохолната отвара.
Останалите спецификации на уискито са по-скоро конвенционални и присъщи на повечето достъпни* блендове – студена филтрация, добавен оцветител е150а, алкохолно съдържание от 40% и отсъствие на посочена възраст /по закон минимумът е от 3 години/. Астериксът по-горе сложих, тъй като цената на това смесено уиски е около 60 лева и всеки ще прецени за себе си доколко е достъпен.
Аромат – зърнен младежки профил, сладост, череши, ванилия и доловимо винено влияние. Червени ябълки, нотки опушеност, праскови, кайсии, карамел, нотки тъмна бира, кафе, крем брюле. С вода /капка-две/ – по-тъмните винени нотки доминират над останалите асоциации. Вкус – какао, сладост, пикантност, ликьорност, червен плод, следи от опушеност, зърнен профил. Уискито не се усеща прекалено младежко. Плодово боле. С вода – какао, винено влияние, доза минералност. Финал – къс, слабо нагарчащ, като сладостта отстъпва, прегоряло, коктейлни череши, мента и лека пикантност. С вода – сухота, тъмен шоколад с червен плод.
Оценка: 80-81/100. Цена: около 60 лева
В обобщение: пивък бленд с разграничимо винено влияние, който обаче има някак отстъпващ на мириса вкус и най-вече финал.
