Dark Mode On / Off

Bowmore 10 y.o. single malt whisky Inspired by the Devil’s Cask

 Ако видите странен човек, лежащ в снега с фотоапарат, а пред него чаша и странно изглеждаща бутилка – не го съдете строго, може би е уиски блогър. Или пък е просто почерпен фотограф, припаднал до стъклото в момент на работа. За мен важи първото предположение. Представете си следната метеорологична обстановка: бръска силен сняг, вятърът духа още по-силно, а температурата е с няколко деления под нулата. Жив човек не се вижда наоколо, но през виелицата забелязвате два силуета. Единият, по-красивият, е на момиче, а другият е на подобие на голям енот или язовец, заел поза „полегнала е Тодора“ или „Роналдо гледа страдащо към камерата“. Така бяхме с Яна вчера. Аз залегнал над една преспа /все едно дебна някой хобит/, а Яна леко позамръзнала пази обектива с чадър. Култови моменти преживявам с желанието си да снимам представяните от мен напитки и рядко времето може да ме откаже. Началният фотос е плод именно на вчерашното ни изживяване, което дообогатих с още няколко кадъра, а останалите са от домашната атмосфера, в която се насладих и на течността. Тя продължава наложилата се практика да ви представям опушени, „торфени“ уискита, които идеално конкурират някои от по-малките по обем комини на домовете. Но пък в това им е чарът. Благинката е Bowmore 10 y.o. single malt whisky, представян и с допълнителното си търговски име „Inspired by Devil`s casks“. Какво се случва тук?

 „Devil`s casks“ беше серия от три ботлинга на Боумор, всеки от който бе отлежавал в бъчви от шери /олоросо и педро хименез/. Бутилките бяха пълнени с градуса на бъчвата /алкохолното съдържание не е било сваляно с вода при бутилирането им/. Първото издание беше 10-годишно, а другите две не носеха означение на възрастта си /по спомен/. И тъй като Боумор си изгражда статут на ценен от колекционерска гледна точка малц, то тази трилогия изчезна от рафтовете /където ги имаше/ за кратко време. Аз успях да опитам последната версия и ако прегледате раздела с дестилериите по-горе или проследите етикета „Bowmore“ под тази статия, ще откриете впечатленията ми за нея. Именно от тяхната визия и донякъде стил представяният днес Боумор черпи вдъхновение за облика си. Преди известно време, може би седмица, ви запознах с друг 10-годишен Боумор, който също, както и този, се търгува във веригите летищни магазини. При него обаче се залага на друг вид бъчви и на по-ниско алкохолно съдържание. А при настоящия му роднина подборът на буретата е наистина интересен и нетрадиционен.

 Изборът на хората от дестилерията се е спрял върху малцово уиски, отлежавало в два вида бъчви: такива от шери олоросо и винени бурета, съхраняващи преди това червено вино. Не знам какъв е произходът и видът му. Не се сещам за друго младо уиски, което да залага на подобна комбинация – поне не и от продуктите от шотландския остров Айла, откъдето произлиза и Bowmore.

 Не само използваните бъчви отличават този едномалцов дестилат от останалите му събратя. Уискито е 46-градусово, което печели моята усмивка. Освен това, има вероятност да не е студено филтрирано /поне така твърди Whiskybase.com/, а в сайта на немския търговец „Хайнеман“, опериращ в системата на летищните магазини, цветът на уискито не подсилван с карамел. Видът му и приликата му с безалкохолно създава доза съмнение в мен по отношение на тази информация. Знаете, че немското законодателство изисква посочването на оцветителя карамел е150, ако такъв е ползван. Затова съм склонен да се доверя на прочетеното. А и наистина същественото за едно уиски е то да бъде вкусно. В този ред на мисли, младоликата благинка ми хареса и с удоволствие бих си набавил втора бутилка за времето, в което тази вече ще е изпълнила предназначението си.

 Аромат – очевидно винено влияние, грозде, спомен за гроздов сок, нар, пикантност, джинджифил, интензивен профил, който в някаква степен ми напомни и на мента. Нотки сладко от червен плод, слаба опушеност, дим от огън, ферментиращ и накиселяващ плод, червени ябълки, карамел, карамелизирани червени ябълки, свежи билки, сушени подправки, какао, червени череши, малини, сушени тъмни плодове /сливи, боровинки, вишни и фурми/. С вода – карамел, индийско орехче, спомен за клечка от кибрит, сок от бъз. Вкус – суховат, но предлагащ и асоциация с плодова сладост, какао, доза минералност, опушеност, но слаба, препечено, приятна дървесност, джинджифил, танини и намек за червен плод. С вода – шоколад, череши, лакта и слаба прилика с дим. Финал – среден, танини, малц, отприщва слюноотделянето. Спомен за горчива кора от портокал, слаба опушеност, червени ябълки, сгряващо усещане, слаба сладост, сухота, тъмен шоколад с парченца червен плод, чили. С вода – сладникав цитрус, танини и пикантност.

 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 80 лв. за литровата бутилка.

 В обобщение: не до там опушено уиски, при което виното допринася за по-силното задоволство от преживяването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram