Whiskeytemple 
По утвърдена традиция първата среща между приятели и добри познати в началото на всяка година започва с поздрав. Аз не харесвам обаче пожеланието за много години – не искам много, ако не са изпълнени със смисъл, ако не са здрави и зареждащи. Благодаря, но те ми звучат повече като проклятие или наказание – все едно някой да ми пожелае да пия много некачествено уиски. За мен удачното словосъчетание е „За качествени години, приятели!“ Това е и мотото на начинанието ми – затова с тази фраза завършвам и всеки изпратен мейл със статия от блога, адресиран до тези от вас, които са избрали тази форма на информираност за случващото се тук. Питали са ме как се „пие уиски с торти, ядки, мезета и прочие“, на което аз, отново воден от тази си позиция, отговарям, че човек следва да се наслаждава на уискито, да го опознава и цени, не да гони някакви количествени достижения. Аз не пия уиски, аз го обичам и му се наслаждавам, затова търся качественото в него, а не количественото/ „многото“, както ми звучи онзи тривиален поздрав, който не смеем да променим по незнайни причини. Вече го търся това качественото над 11 години и знам, че то не идва в големи количества.
Та, приветствам ви с добре дошли в първата статия в Храма на уискито за 2025г., с която искам да ви пожелая качественото да бъде винаги около вас, а не количественото! Затова и реших първото описано от мен уиски за сезона да бъде нещо вкусно, носещо духа на една леко отминала епоха, па макар и едва от преди 10 години, когато благинката е била бутилирана. Представям ви Glenfarclas 1993-2013 Premium edition Oloroso sherry casks single malt whisky.
Преди да продължа с повествованието искам да споделя кадър на пълното стъкло с уискито. То пристигна при мен в ранното лято на 2023г. и с удоволствие бе споделено от мен с приятели. И така достигна актуалното си ниво, което ще видите на другите снимки, направени от мен на първи януари. При отварянето му уискито, за което ще дам по-подробна информация след малко, ми се стори някак плахо и реших да му дам време. Другото, което ми направи впечатление е по-скоро една тенденция при част от бутилките на дестилерията Гленфарклас – корковите им тапи не са от най-издържливите и вече няколко погинаха в ръцете ми. И ако тук пред мен стои шише, пълнено преди 10-11 години, то такива неприятности съм имал с корка и на по-нови и пресни експресии на малца от Спейсайд. Попадал съм и на други аналогични коментари от колеги и се надявам тези недостатъци да са отстранени в по-актуалната практика на производителя.
Но стига за корка, да поговорим за течността в стъкленицата. Минаха доста месеци от отварянето ѝ, никак не малко въздух влезе в нея и онзи ден реших да я проверя. Това, което подуших през гърлото бе значително подобрена версия на първоначалните ми усещания. Възприятието ми се засили още повече, щом налях от уискито в чашата, гравирана от вече несъществуващо студио в града с името на блога – подбрах си мястото за снимки и запечатах красотата на ретро визията на етикета и бутилката, пусната в продажба през април 2013г. за немските ширини.
Именно, защото този Фарклас от 1993г. е бил предназначен за Германия, информацията на задния етикет е отразена на немски. А тя красноречиво сочи броя и вида на ползваните в партидата бурета, наброяваща общо 9000 бутилки. Всяка една от бъчвите преди това е съхранявала олоросо шери, а номерата им са: № 16, 17 и 18, напълнени на 03.02.1993г.; № 505, 506, 507 и 508 от 01.03.1993г.;, № 1204 и 1205 от 29.03.1993г.; № 3945, 3946 и 3947 от 10.11.1993г. и бъчви с № 4412, 4413 и 4414 от 25.11.1993г. След смесването им алкохолното съдържание е редуцирано до 46%. Цветът съм почти сигурен, че е напълно естествен, тъй като Фарклас не ползва карамел е150а. Не разполагам със самата кутия и на бутилката не е посочено дали уискито е студено филтрирано – аз му добавих вода веднъж и то се замъти.
Аромат – плодове от червената гама като малини, ягоди, касис. Намек за мириса на палачинки с масло и със сладко от червен плод, лека джинджифилена пикантност, усещане за восъчна пита, винени заемки, които силно ми напомниха на влияние от руби порто. Асоциация с аромата на сладникава напитка/ сок от червени плодове /малини/. Нотки ягодово сладко, шоколадова вафла, сладки червени ябълки, а постепенно се разкри и малко по-тъмен мотив, присъщ на олоросо влиянието. С вода – захарно петле, йогрут с кайсии и манго. Вкус – сериозна сладост, съчетана с леко хапеща пикантност и прилика със сладък/ захаросан джинджифил. Отприщва слюноотделянето, като носи отново богата асоциация с червени плодове като малини, череши и ягоди. Още червени ябълки и зрял сочен цитрус. Танините са доста слаби. С вода – сладост с чили заемки, винени нотки, сладко от червен плод, още сладки цитруси. Финал – среден, сладост, приятна пикантност, усещане като от сладко десертно вино, сладък портокал и зряла мандарина, слаби танини. С вода – пикантност, пияни вишни, мента, мед и асоциация с шоколад с мента.
Оценка: 88/100. Цена: не е аткуална.
В обобщение: уиски с винен профил, който повече ми напомни на руби порто, отколтоко на шери олоросо. Трябва да открия друга бутилка, за да проверя дали моята не бе малко изветряла.
