Dark Mode On / Off

Bruichladdich „1992 Sherry edition“, 17 y.o. fino sherry cask finish

 Не обичам да съжалявам за миналото, но когато говорим за уиски си позволявам такива лирични отклонения, мислейки си колко хубави и евтини дестилати повече няма да се срещнат или ако ги открием ще са супер надценени. Уискито от днешната статия е точно такъв обект на размисли. Знаете, че давам дегустационните си бележки в края на всяка статия, но ще си позволя да определя благинката като чудесна. А цената `и през 2009г., когато е пусната на пазара е била 53 паунда. За повечето хора в България, които изпитват финансови затруднения и които нямат възможност да отделят средства за странични разходи тази стойност не е никак малка. За „ненормалните“ като мен тя е повече от чудесна. Имайте предвид, че уискито е 17-годишно, дестилирано е през 1992г. и е бутилирано през 2009г. в натуралния си цвят, дължащ се единствено на отлежаването в дъбовите бъчви, без течността да е студено филтрирана. Алкохолното съдържание е 46%. 15 от 17-те години уискито отмаря в бъчви от бърбън /американски дъб/ и последните две години в бъчви от шери фино /fino/ от испански дъб, от типа „sherry butt“ /бъчвите са от винопроизводителя „Bodegas Rey Fernando de Castilla“/. Освен него хората от Брухлади са пуснали подобни дестилати с финиш на стареенето в бъчви от шери олоросо, педро хименез и манзанила. 

 През 2016г. подобно уиски най-вероятно нямаше да носи означение на възраст, тъй като щеше да бъде значително по-младо и щеше да се търгува за далеч по-висока цена. Защо? Защото днес е модно да се пие едномалцово уиски и цената му скача. Защото дестилериите изчерпват запасите си от старо уиски, дестилирано в годините на слабо потребление и техните корпоративни собственици се мъчат по всякакъв начин да прикрият това, акцентирайки върху глуповати истории и медийни истерии, лъскави кутии и нови визии на етикетите и бутилките, целящи придаването на „уникалност“ и едва ли не на „неповторимост“ на дестилата с лъскаво име. Защото потреблението на уиски нараства в глобален аспект, а азиатският и американският пазар са гладни за всяка скъпа вещ. Затова. Заради това съм радостен, че имах възможността, макар и кратка, да се докосна до подобна вкусотия, която открих преди около 9 месеца в бар Masterpiece и която ви представям днес.

 Дестилерията Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда. В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от Whyte & Mackay. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името „Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore. През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Освен уиски с марката „Bruichladdich“, дестилерията произвежда и едномалцовите уискита Port Charlotte и Octomore, като и двете са силно опушени /т.е., ечемикът за уискито след накисването си във вода и в процеса на превръщането му в малц се суши на скари, под които гори огън, подхранван с горящи торфени буци, отделящи специфичния разпознаваем мирис на пушек, който се придава на ечемика/, както и джин.

 Аромат – силен, интензивен, чудесна асоциация със сушени плодове /сливи, боровинки, стафиди и кайсии/, сладост /шери фино се води най-сухото, но мирисът ми се стори доста сладък/, пикантен, нотка кожа, следи от шери, бял шоколад, сладкиш с бял шоколад и сушени плодове, тревистост и лека солена нотка, тирамису и плодово сладко. След време се появиха още плодови нюанси – сушени ягоди, сушени сини сливи, микс от сушени плодове, тропически плод, шоколад, карамел, сушени подправки, петмез, кленов сироп, нотка череши, сушени домати, захарно петле, тютюн, малцов мирис /зърнен/, клечка кибрит, асоциация с мириса на цветна пролетна градина, а след още минути долових повече карамел и малини. С вода – зрели плодове, праскови, нектарини, мед, грозде, сладост, плодово сладко от жълти плодове. Вкус – сладост, отприщва слюнката, джинджифил, сушени плодове, слаба горчивина като от грейпфрут или портокалова кора. Още сладост при второто отпиване, нищожна, мимолетна опушеност /2-3 ppm може би/, която изчезва веднага, кайсиеви ядки. С вода – сладост, пикантност, горчивината отслабва, билки и плодове. Финал – траен, малцов, шери нотки, слаба сухота, сладост, липсва горчивина, слаба пикантност, мед, слаба „земна нотка“. По-късно се появи нищожно слаба горчивина, която единствено допълва цялостното усещане за качествен продукт и доизгражда профила му. Мента. С вода – сладост, вед, малцов, горчивината и пикантността отстъпват.  
 Оценка: 91/100. Цена: вече не се предлага и по аукционите би била сериозна.          

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram