Не обичам да съжалявам за миналото, но когато говорим за уиски си позволявам такива лирични отклонения, мислейки си колко хубави и евтини дестилати повече няма да се срещнат или ако ги открием ще са супер надценени. Уискито от днешната статия е точно такъв обект на размисли. Знаете, че давам дегустационните си бележки в края на всяка статия, но ще си позволя да определя благинката като чудесна. А цената `и през 2009г., когато е пусната на пазара е била 53 паунда. За повечето хора в България, които изпитват финансови затруднения и които нямат възможност да отделят средства за странични разходи тази стойност не е никак малка. За „ненормалните“ като мен тя е повече от чудесна. Имайте предвид, че уискито е 17-годишно, дестилирано е през 1992г. и е бутилирано през 2009г. в натуралния си цвят, дължащ се единствено на отлежаването в дъбовите бъчви, без течността да е студено филтрирана. Алкохолното съдържание е 46%. 15 от 17-те години уискито отмаря в бъчви от бърбън /американски дъб/ и последните две години в бъчви от шери фино /fino/ от испански дъб, от типа „sherry butt“ /бъчвите са от винопроизводителя „Bodegas Rey Fernando de Castilla“/. Освен него хората от Брухлади са пуснали подобни дестилати с финиш на стареенето в бъчви от шери олоросо, педро хименез и манзанила.
През 2016г. подобно уиски най-вероятно нямаше да носи означение на възраст, тъй като щеше да бъде значително по-младо и щеше да се търгува за далеч по-висока цена. Защо? Защото днес е модно да се пие едномалцово уиски и цената му скача. Защото дестилериите изчерпват запасите си от старо уиски, дестилирано в годините на слабо потребление и техните корпоративни собственици се мъчат по всякакъв начин да прикрият това, акцентирайки върху глуповати истории и медийни истерии, лъскави кутии и нови визии на етикетите и бутилките, целящи придаването на „уникалност“ и едва ли не на „неповторимост“ на дестилата с лъскаво име. Защото потреблението на уиски нараства в глобален аспект, а азиатският и американският пазар са гладни за всяка скъпа вещ. Затова. Заради това съм радостен, че имах възможността, макар и кратка, да се докосна до подобна вкусотия, която открих преди около 9 месеца в бар Masterpiece и която ви представям днес.
Дестилерията Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда. В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от Whyte & Mackay. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името „Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore. През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Освен уиски с марката „Bruichladdich“, дестилерията произвежда и едномалцовите уискита Port Charlotte и Octomore, като и двете са силно опушени /т.е., ечемикът за уискито след накисването си във вода и в процеса на превръщането му в малц се суши на скари, под които гори огън, подхранван с горящи торфени буци, отделящи специфичния разпознаваем мирис на пушек, който се придава на ечемика/, както и джин.
Аромат – силен, интензивен, чудесна асоциация със сушени плодове /сливи, боровинки, стафиди и кайсии/, сладост /шери фино се води най-сухото, но мирисът ми се стори доста сладък/, пикантен, нотка кожа, следи от шери, бял шоколад, сладкиш с бял шоколад и сушени плодове, тревистост и лека солена нотка, тирамису и плодово сладко. След време се появиха още плодови нюанси – сушени ягоди, сушени сини сливи, микс от сушени плодове, тропически плод, шоколад, карамел, сушени подправки, петмез, кленов сироп, нотка череши, сушени домати, захарно петле, тютюн, малцов мирис /зърнен/, клечка кибрит, асоциация с мириса на цветна пролетна градина, а след още минути долових повече карамел и малини. С вода – зрели плодове, праскови, нектарини, мед, грозде, сладост, плодово сладко от жълти плодове. Вкус – сладост, отприщва слюнката, джинджифил, сушени плодове, слаба горчивина като от грейпфрут или портокалова кора. Още сладост при второто отпиване, нищожна, мимолетна опушеност /2-3 ppm може би/, която изчезва веднага, кайсиеви ядки. С вода – сладост, пикантност, горчивината отслабва, билки и плодове. Финал – траен, малцов, шери нотки, слаба сухота, сладост, липсва горчивина, слаба пикантност, мед, слаба „земна нотка“. По-късно се появи нищожно слаба горчивина, която единствено допълва цялостното усещане за качествен продукт и доизгражда профила му. Мента. С вода – сладост, вед, малцов, горчивината и пикантността отстъпват.
Оценка: 91/100. Цена: вече не се предлага и по аукционите би била сериозна.
Whiskeytemple_Vladimir 
