Whiskeytemple 
Някои уискита си „плачат“ за по-специално място в блога – не възрастта сама по себе си ги отличава от другите, а стойността на презентацията и цялостното им представяне в чашата. Това са онези вкусотии, които бих си позволил да опиша като запомнящи се и емблематични. Уискито от днешния разказ за мен е именно такова и с радост му отделям статия N 1200 в сайта Храм на уискито.
Малко след като начинанието ми навърши 12 години на 14.01., достигам и тази кръгла величина. Ще я нарека мой малък връх, покоряването на който не съм си и представял в онази хладна януарска неделя на 2014г., когато ми хрумна идеята за проекта. Връх, от който поглеждам с широка усмивка на удовлетворение към изминатия от мен път, по време на който срещнах мнозина от вас и който ме отведе и продължава да го прави на чудесни места – били те реално географски съществуващи, или емоционални такива. Радвам се, че сте тук и си пожелавам да е така и занапред!
Следващите върхове няма да се покорят сами и е редно да се захвана с представянето на едно достолепно уиски – Cadenheads Creations Light Fruity Sherry 44 y.o. blended scotch whisky, Vintage 1973. Точно така, при нас се отбива драм от 1973г.
Това уиски на компанията Cadenhead /за Кейдънхед съм разказвал нееднократно в сайта и информацията за нея може да откриете чрез търсачката/ закупих през 2018г. за около 250 евро. Ако не бъркам, това бе първоначалната му стойност, която за онези години не бе никак малка. Ако я съпоставим с цената на някой лъскав Макалън или стар малц от Айла, тя би изглеждала като прашинка, но тези уискита рядко попадат в кошницата ми. От сегашна гледна точка я намирам дори за чудесна, но помня, че през 2018г. видът `и малко ме стресна. Но колебанието ми не продължи дълго и скоро след пазарния `и дебют, бутилката вече беше при мен. Отделих я настрани, очаквайки музата да ме споходи. И това се случи преди година и половина – две, когато я споделих с приятели. Защо? Защото това е призванието на ентусиастите, нагърбили се с мисията на обучители и носители на вкусното познание.
Покрай вчерашния сняг се вдъхнових и да я поснимам навън, преди да застана с химикал в ръка в късните часове – Мая също се потопи във вкусотията `и. По установена вече традиция видът ми на човек, държащ фотоапарат с обектив, напомнящ RPG, вторачил се в непозната за заобикалящите ме колбичка, предизвика въртене на глави и жадни любопитни погледи. Свикнал съм с това. Забелязвам, че хората са склонни да надзъртат през рамо като деца пред щанда с десерти, вместо да се отбият, да кажат едно „здравей“ и да се поинтересуват какво и защо снимам.
Ако го бяха направили, щяха да разберат, че на света съществуват блендове /каквито са и Grant`s, Johnnie Walker, Teacher’s и прочие познати имена/, които предлагат изживяване на високо ниво и презентация на зърнения сок във възможно най-натурална форма.
Този 44-годишен бленд въплъщава концепцията на бутиковия подход на своите създатели, отдаващи заслуженото на уиски ентусиастите – потенциални негови купувачи. Говорейки за вида на напитката /споменах, че е смесено уиски/, нека се спра на състава `и. Тази напитка включва три шотландски уискита – зърнен дестилат от комплекса Invergordon /Инвергордън/ и малцове от Glenfarclas и от The Glenlivet. Обърнете внимание, всяко едно от тези уискита е на поне 44 години и най-младото от тях е получено през 1973г. Нека вдигнат ръка тези от нас, които към тази година са били осъзнати зрели индивиди – аз не съм сред тях, тъй като съм роден 11 години след „зачеването“ на всяка една от благинките в стъклото.
Това не е всичко. Cadenhead е утвърден бутилировач /най-старият в Шотландия/, който както и други свои конкуренти не добавя карамел е150а към продуктите си. Без значение дали това са малцове или друга категория зърнени напитки. Освен това не тормози благинките с ненужната и смея да твърдя вредна за пълноценното ни изживяване студена филтрация. Тези постулати са изписани изрично на страничния етикет на бутилката. Алкохолното съдържание на купажа е 43,4% – това е градусът на бурето, в което са прехвърлени трите уискита, преди бутилирането им.
Споменавайки бурето, нека уточня, че то е от типа hogshead /около 240 литра по обем/ – fresh sherry hogshead. В това буре, първо пълнене, съдържащо преди това испанско шери, трите благинки изкарват година, за да се напаснат и хармонизират. Към април 2018г. от него са напълнени 346 бутилки.
Изглежда, че предпоставките за изпитване на наслада са налице. Нека видим какво откри съзнанието ми тук.
Аромат – бонбони „пияни вишни“, шери, шери, шери. Ликьор кафе, сушени фурми и стафиди, десерт /sponge cake/ със сушени плодове/ портокали и алкохол. Портокалов ликьор, тирамису, амарето. Спомен за мириса на заквасена сметана с добавено кафе. Дървесина, нотки ацетон, смлени орехи, коктейлни череши и компот от череши. Смлян черен пипер, сладко от сини сливи, десерт с шоколад и фъстъци. Бърбън профил се прокрадва под интензивните винени заемки. Сушени кайсии, ванилия, бисквитена торта с крем с мирис на червен плод. Нотки ром и презрели банани. С вода /няколко капки/ – водещ шери профил. Червени плодове, карамел, восък, захарно петле. Вкус – сладост, чили, нотки прах, дървесно влияние, шери, кафе, тъмен шоколад, портокал, препечена филия, нотки малини и форма на свежест. Лека сухота. С вода – сладост, чили, киселинност, свеж плод и локум. Финал – среден до траен, шери, пикантност, сладост, тъмен шоколад, тъмни плодови щрихи, канела, индийско орехче, последваща сухота. Препечена филия с портокалов мармалад. С вода – сладост, бонбони „Харибо“, обгорено, дървесност и сухота.
Оценка: 90-91/100. Цена: коства ми около 250 евро.
В обобщение: бленд, при който влиянието на прясната шери бъчва е ясно разпознаваемо и което внася сериозен тъмен профил в спектакъла, допълващ очакваната дървесност.
