Знаете ли защо харесвам хладното време? Защото дава допълнителен стимул да се опита някое „тъмно“ и/или опушено уиски, представено в по-естествен вид – без филтрация и с висок градус. Вече чувам някои от вас, които казват, че не е редно да игнорирам тези по-потентни уискита и в по-топлото време, но признавам – някои зърнени стилове /в широк смисъл/ оценявам повече в по-дъждовното есенно или пък снежно време, ако такова ни застигне. Тогава си проправят по-лесно път към мен и си капвам от тях в опит да затопля позамръзналото си тяло. Преди няколко дни тук се бе настанило леко мъгливо и дъждовно подобие на обстановката в Шотландия, и след като завърших горската си разходка, с бодра крачка се отправих към дома, където ме очакваше шишето, което умело бях разположил преди това на поваленото дърво в горския лес. Уискито в него спада към „нашенските“ – след малко ще разберете какво имам предвид.
И тази 8-годишна Глен Скоуша, по подобие на този Бенромах, за който вече разказах в блога, е пълнена по съвместна инициатива на съответния български вносител и на моите приятели от Фейсбук групата Scotch Around и по-конкретно на Благо. В рамките на около 7 месеца /Бенромах дойде през октомври 2023г., ако не бъркам, а Скоуша през май тази година/ тази нашенска уиски общност, от която имам удоволствието да познавам никак не малък процент от малцови събратя и посестрими /дамите все така продължават да са малцинство, но се надявам някога тази тенденция да се промени/, се сдоби с два ексклузивни ботлинга – единият предлагащ характерния за Бенромах леко опушен прочит, съчетан с бърбън отлежаване, а другото стъкло улови младоликия неопушен дух на уискито от град Кембълтаун на полуостров Кинтайър, обогатено от контакт с олоросо бъчва. Именно тази 8-годишна разновидност на Глен Скоуша, която ще може да се опита и на предстоящия Whiskey fest 2024, заема заслуженото ѝ място в пантеона на младите, но вкусни уискита, които са преминали през блога. Тук съм разказвал подробно и за визитата ми в самата дестилерия и ако прегледате и онази статия, ще успеете да се потопите по-дълбоко в духа на настоящия разказ.
До преди тези две разновидностни вече бяхме ставали свидетели на уискита, пълнени за българския пазар, но таргетирането им към една определена нишова аудитория на ценители, каквата е специализираната онлайн уиски общност, бе непознато до преди 365 дни. Затова всички замесени в тези инициативи заслужават адмирации. А такива получават от мен и заради подбраната бъчва на Глен Скоуша, която харесах /и не само аз/ и която бих препоръчал на всеки, който може да си я позволи. Цената ѝ бе около 150 лева, но не съм категоричен, тъй като споменът ми за това е доста избледнял.
Тези лимитирани серии крият солидна доза чар не само заради факта, че са крайно ограничени като обем, а често и доста вкусни, но и поради това, че обикновено съдържат обилна доза изчерпателна информация, която радва окото на тези като мен, които обичат да се губят в детайлите на уискито. С тази Скоуша е точно така.
Видно е, че е на 8 години – ранна възраст, при която съществува риск малцът да бъде прекалено агресивен, ако не е поставен в достатъчно възпитаваща го бъчва. И по този показател нямам никакви оплаквания – става ви ясно, че и по отношение на другите характеристики гледам все така позитивно. Но нека не избързвам, че ще претупам някой детайл.
Уискито е било дестилирано през 2015г. и е бутилирано през 2023г. Преминава през отлежаване в една бъчва от типа олоросо шери хогсхед /около 230-240 литра/ с номер 23/319-4, от която са били напълнени 231 бутилки /предназначени за нашите жадни малцови души – представете си тук злокобен смях/. Алкохолното съдържание на всяка една от тях е било 55.8%. И тъй като то не е било редуцирано с вода преди бутилирането, благинката се назовава и като cask strength.
Малцовата напитка не е студено филтрирана и е положена в стъклото в естествения си цвят, дължащ се единствено на контакта със сърцевината на бъчвата. Знаете много добре, след дестилация алкохолът прилича на вода – цветовите му орнаменти произлизат от процеса на отлежаване в дъба /при някои компании и от добавянето на оцветител карамел е150а, но да не захващам тази тема/. Всичко това пък е отразено на кутията на уискито.
Аромат – сладкарски мирис като от блат за торта, бадеми, бадемов сладкиш /в района Галисия имат подобен, който наподобява кекс, но е доста по-вкусен/, пиперливост, череши, ацетон, винени заемки, нотки гума, черешов компот, десерт с червени сливи, сладко от тъмни сливи, ментов чай, шоколад, мокра почва. Игрива младежка нотка. С вода – още мента, червени плодове, карамел и винени щрихи. Вкус – масленост, чили, сладост, шоколад с чили, череши, малц, отприщва слюноотделянето, крем карамел, изсмуква влагата от езика. Последваща асоциация с червени череши и червени сливи. Още пикантност. С вода – сладост, по-слаба пиперливост, сухота, свежест и букет от тъмни плодове. Финал – среден, сгряващо усещане, захарно петле, портокали, слабо нагарчащи ядки, сладост, но ограничена от леки танини. Възрастта се долавя също. Нотки марципан и нагарчащи кайсиеви ядки. С вода – канела, сладост, какаов крем, боровинки и восък.
Оценка: 88/100. С вода клони към 89/100. Цена: забравих конкретната стойност.
В обобщение: младолико и игриво уиски, благотворно влияние върху което оказва винената бъчва, без да го превръща в мощна шери бомба.
Страхотните отзиви за групарската Scotch Around скоуша радват всеки един запален член на нашия whisky circle!
Тук обаче чувствам е важно да внеса допълнителна яснота относно бъчвата. Glen Scotia заделя изключително малко отделни бъчви за бутилиране от свои партньори годишно, по спомен под 50 за целия свят, в пъти под търсенето. Целият процес отнема точно 8 седмици от избора на бъчва и нейното разпределяне, през бутилиране, персонализация до шипинг и се извършва само веднъж годишно.
И тук идва тънкия момент – бутилират се два вида бъчви – single cask и exclusive cask. Тази бутилирана за Scotch Around е exclusive cask, което най-просто казано, означава че не е сингъл каск, понеже течността е била в повече от една бъчва – в случая в две. По данни на производителя, нашия ботлинг е започнал живота си в 1st fill bourbon barrel, за да получи финиш за срок от 6 до 12 месеца в 1st fill oloroso hogshead.
Именно на това дължим и многопластовия характер на течността. Няма да забравя първата глътка от семпъла, който получих когато избирахме бъчвата – мазна ванилия, нотка която вярвам се дължи на първичното отлежаване.
Надявам се и аз да съм допринесъл за това да надникнем в същината на тази така специална нам бутилка.
Респект Влади!
Благо, привет!
Благодаря ти за екстра информацията – за мен, а и за всеки ентусиаст, който си е набавил вече колбичката, тя е особено любопитна. Поздравления за избора на бъчвата – с финиш стои доста стабилно и симпатично. Пожелавам ти/ни и една 8-годишна експресия, изцяло лежала в олоросо буре, за да си ги сборим двете и да се чудим коя и как да харесаме повече. 🙂
Наздраве!
Благодаря за компетентното представяне, Влади. За времето, откакто тази бутилка дойде на нашия пазар, това е първото и единствено такова, достъпно за хора като мен, които не просто не членуват в Scotch Around, а и регистрация в социалната мрежа нямат 🙂
Това издание определено ми разпали интереса, когато го пуснаха в продажба, още повече, че Glen Scotia e сред любимите ми дестилерии, но все още не съм се наканил да си купя бутилка, а те пък взеха, че вдигнаха и цената. Леко екстравагантно решение за нещо, което е внесено едкоратно на определена цена и оттогава не изглежда да е разграбено за вече половин година. Ще го пишем към „особеностите“ на родния уиски пазар 🙂
Разясненията за отлежаването, дадени по-горе, са добре дошли, но аз все още имам някои чуденки. Ако е бутилирано цялото съдържание на бъчвата и тиражът е 231 бутилки по 0.7 л.или малко над 160 л. уиски. Това какво трябва да значи: че бъчвата за финиш не е била пълна, а примерно е налята с каквото е имало останало в оригиналната бърбън бъчва за първоначално отлежаване? Щом става дума за финиш в Hogshead бъчва за не повече от 12 месеца, няма как тя да е била пълна и за това време да загуби 1/3 от съдържаннието си като ангелски данък. Дори в Индия или Израел не става така 🙂 Другото обяснение би било, ако Hogshead бъчвата e била напълнена догоре за финиша, да е протекла или просто да не е бутилирано цялото й съдържание.
Наздраве!
Ники, чудесен коментар, каквито съм свикнал да получавам от теб.
Поставяш резонни въпроси, но не мога да им дам отговор. Може би тайните от кухнята са понятни единствено на вносителите, но моето знание по темата е ограничено.
Вън от това, мога да се препоръчам отново този ботлинг – ако все още го има в някой от магазините на Метро. Явно това е начинът да си го набавиш, тъй като не следя къде другаде се появи. Хареса ми и мисля, че и ти не би останал разочарован.
Наздраве! 🙂
Здравей Владо,
Ще си позволя една малка корекция към приятната и интересна статия (отново!).
„…Знаете много добре, след дестилация алкохолът е бял и прилича на вода…“ ясно е, че става дума за прозрачен, но „бял“ не е може би добрата дума.
Дано вдъхновението ти продължава да расте с падането на температурите,
поздрави,
Илия
Илия, привет!
Благодаря ти за включването и за бележката – не звучеше добре и отстраних частта.
Наздраве и до скоро! 🙂