Като същински морски пехотинец бях нарамил раницата днес, в която положих две уиски стъкла, фотоапарат и връхна дреха /за всеки случай, че има „Р“ в месеца/, след което си уредих още един разкошен преход из горските масиви около града. Коренно различен ден с вчерашния, когато времето бе намусено, хладно, дъждовно и мъгливо – не се оплаквам, защото го харесвам такова. Вчера уиски със себе си не носех, но ако трябваше да избера някакво, със сигурност щеше да е „пушилка“, която да ме сгрява и да ми създава асоциации с климата на любимата Шотландия. Някой Талискър или Ку Лила, например.
Днес ситуацията бе на другия полюс – слънцето печеше, все едно съм отново в Херес /вече разказах тук за винарна Тио Пепе, която помага на дестилерии като Далмор и Джура в уиски производството/. И с такова време ми стана някак по-лятно и екзотично. Затова една от бутилките, на която се спрях и която реших да поснимам навън, бе 16-годишният Томатин на едноименнната шотландска дестилерия от Висините, влияние върху която е оставило и португалското вино москател, в бъчви от които уискито прекарва определен заключителен период на стареене. И вече 11 часа след началото на октомврийската ми разходка, стоя пред екрана и нанасям бележките си за това готино уиски.
Знам, че част от експресиите на дестилерията, при които има интензивно винено влияние от Португалия /визирам споменатия москател/ не се приемат единодушно от малцовите гласоподаватели. Някои ги обичат, други ги заклеймяват. Аз спадам към първата категория и още помня Tomatin 15 y.o. Moscatel finish, който описах преди около 5 години и който доста ми хареса. Няколко години след него, по спомен около пролетта на 2022г., в търговската мрежа на летищните магазини /Хайнеман в България/ се появи и малко по-зрялата му разновидност, която ревюирам сега. Още тогава си я набавих, отворих, но не бях във върховната си форма, след като бях току-що преболедувал и я оставих да чака ред. Така минаха две години, в които тя взе достатъчно въздух, от какъвто имаше нужда, тъй като в началото не откривах много общо с 15-ката. А си я харесвам и я ползвах за отправна точка.
Но това съм го забелязал като закономерност при продуктите на Томатин – не постановявайте окончателните си присъди на база прясно отворено шише. Спиртът им почти винаги печели от контакт с околния въздух. И днес категорично мога да застана зад това свое убеждение, тъй като откривам сериозна промяна в уискито. Не че не продължава да стои пикантно и интензивно /за щастие, не е някой плах анемичен малц/, но вече в него се откроява по-лесно видимото винено влияние. Именно заради него и заради асоциацията с портокали, която създава /в каквато и форма да се сетите за тях, няма да сбъркате/, кутията и етикетът на благинката са издържани в оранжевата гама. Но преди да задълбая в бележките си, нека отново ви дам малко насоки за вида вино, бъчви от което са били внедрени в технологичния процес по съзряването на скоча.
„Това португалско вино като че ли до скоро оставаше встрани от вниманието на шотландските производители, но някои дестилерии /сред които е и тази на BenRiach, за която се сещам в момента/ все по-често поглеждат към него. И според мен има защо, тъй като то би могло да дари ечемичния дестилат с багри, неприсъщи на други винени разновидности. Говорейки за разновидностите, нека спомена, че москател в Португалия се произвежда оновно в две области – полуостров Сетубал и поречието на река Доуро. Сортът грозде, ползван за направата му е мускат в два основни вида Moscat de Setubal и Moscatel Galego Branco. И към двата винени района португалското, а и европейското законодателство, е въвело изискване за процентно съдържание на сорта мускат и за алкохолното съдържание, което е сравнително високо и се дължи на добавянето на бренди в процеса на производството.“ Кавичките сложих, защото цитирах написаното от мен в предходния разказ за 15-ката, но няма да пропусна отново да сложа линк към сайта „Вината на Португалия“, откъдето почерпих полезна информация за статията.
Толкова за виното. От коя бодега са бъчвите, не става ясно от информацията на кутията или сайта. Знаем поне, че уискито е двойно дестилирано, първоначално отлежава в екс-бърбън бурета, не е студено филтрирано и е представено в естествения си цвят. Алкохолното му съдържание е 46%.
Аромат – интензивно усещане за портокали, мармалад от тях, канела, лимон, лимонени бонбони, малц, сок мултивитамин, зряло ароматно жълто грозде, пикантност. Виненото влияние е интензивно. Пролетен мирис. Асоциация с аромата на плодова салата с водещи портокалови асоциации, нотки ванилия, крем с ромова есенция, медена торта с йогурт и орехи, билки /индрише/, зрели кайсии и мед. С вода – шоколадова вафла, бял шоколад, портокали и сладки жълти плодове. Вкус – обилна сладост, пикантност, зрели портокали, джинджифил, ванилов крем, жълто грозде, стои интензивно. Дървесност и усещане за слабо нагарчащи ядки. С вода – портокалова кора, сладост, дървесност, пикантност. Финал – среден, сладост и сладко жълто грозде, зрели жълти ябълки и сливи, малц, зелен мотив. Сухота, пиперливост, восък, ядки. И тук виненото влияние е добре изразено. С вода – малц, етерични цитрусови масла, сладки портокали, свежо жълто грозде.
Оценка: 87-88/100. С вода дори клони към 88/100. Цена: коства ми под 120 лева, но вече мисля, че е разпродадено.
В обобщение: пикантно и интензивно уиски, при което влиянието на виното е ясно изразено.