Whiskeytemple 
„Преди две или три вечери, вече по почти тъмно време, реших да кача стълбите до шуменския ни монумент. Бях хапнал и приливът на енергия ми даде тласък да поема нагоре. По правило следвам друг маршрут, но тогава усетих, че искам на бърз ход да стигна до поляните около паметника и да направя нещо, което отдавна не съм правил – да взема със себе си бутилка с уиски /чашата се подразбира/ и да подготвя няколко снимки за предстоящо ревю. Фотоапарат нямах желание да нося и се оставих изцяло на възможностите на телефонната камера.“
По този начин бях замислил началото на представянето на 21-годишната Джура „Време“, когато първоначално я поставих на дневен ред за описване. Това се случи някъде в края на месец май /да не повярва човек, че това бе преди почти пет месеца/, но по ред причини оставих статията на пауза. След първия абзац пред мен се появих по-приоритетни задачи, които изместиха довършването на материала, без значение, че на малкото листче вече бях нанесъл дегустационните си бележки. И ето така статията остана „консервирана“ до късната вечер на 18.10.2024г., когато решавам да я довърша, вече заредил с вдъхновение и структурирал приоритетите си. Компания ми правят приятният музикален съпровод и есенният хлад, разположил се навън, който си плаче за уиски от категорията на тази опушена Jura.
Тя е мислена като продукт за летищните магазини. Именно на такъв я открих, връщайки се от Шотландия през късното лято на 2022г. В търговската площ в Глазгоу имаше различни приемливи варианти за покупки /признавам, че все по-малко такива откривам напоследък с тяхното ценообразуване и преобладаващи вариации със слаба презентация откъм възраст и градус/ и този островен малц успя да попадне в ръцете ми за около 120 паунда. Или на някаква близка до нея стойност, тъй като не си пазя „архивата“. Изненадох дори себе си, грабвайки я, тъй като с Джура не съм много на една вълна. Не е от уискитата, които са ме впечатлявали кой знае колко, но по-щедрият градус и по-изчистената презентация спечелиха доверието и средствата ми. Цялата концепция на съчетаване на Джура с няколко вида винени бъчви не сработва за моите предпочитания, но при този стар малц фактическата обстановка е далеч по-конвенционална и приятна.
Jura 21 y.o. Time /има и друг 21-годишен дестилат с име – Tide, а отделно от това има и регулярна експресия на тази възраст/ е напитка, започнала живота си в екс-бърбън бурета, преди да бъде прехвърлена в бъчви, в които преди това е имало опушено уиски. Дали това са били такива, ползвани преди това от самата дестилерия за някои от нейните опушени версии или са принадлежали към други дестилерии, собственост на общия господар „Бийм Сънтори“, за мен не става ясно. Но идеята като краен резултат ми допадна. Течността не е студено филтрирана, но е с подсилен цвят. Наличието му е отразено на задния етикет на бутилката. Алкохолното съдържание е 47.2%.
Аромат – опушени цитрусови тонове, ванилия, етерични масла, сладникаво усещане. Стои интензивно и пикантно. Свеж, дори зелен тревист мотив, сушени подправки, свеж жълт/ зелен плод като киви, зелени ябълки, манго, далечен спомен за опушено месо, бекон. Щрихи сладко жълто грозде, намек за шоколадова вафла /какаов крем във фон/. Засилва се тъмното усещане, плодове боле. С вода ванилов крем, бисквитена торта, нишесте и нотки снакс. Вкус – намек за прах, щедра сладост, минералност, тютюн, лакта, пиперливост, отприщва слюноотделянето, сладък портокал, дървесност, чили. С вода – лакта, сладост, опушени заемки, по-слаба пикантност, тъмен шоколад. Финал – среден до траен, интензивен, нотки пипер, канела, слаба опушеност, препечено, цитрус, нагарчащи ядки, слаба сладост, марципан и еспресо. С вода – танини, но съчетани с усещане за лека сладост като от зряло грозде, билки.
Оценка: 87-88/100. Цена: коства ми около 120 паунда
В обобщение: Джура, при която се долавя явното дървесно влияние, както и следите от опушеността.
