Whiskeytemple 
Преди да ви спретна среща с 63-градусовата Cask strength версия на Хайленд Парк, Първа партида, реших да ви върна около месец назад, когато най-накрая опитах 21-годишния малц на дестилерията във разновидността му от Август 2021г., който купих по някое време през 2020г. и оттогава стои културно, очаквайки да го изпитам във всеки един момент. И той дойде с поставянето на коледната украса в края на миналата година. Така, нека не преувеличавам – просто си запалих коледните лампички /няма как да ги пропуснете/, защото харесвам боке ефекта във фон. Друга украса не съм слагал, но снимките със светлините се получиха готино. И след като през декември наснимах бутилката, започнах да я „нищя“, за да съм в състояние да ви представя достойнствата на уискито в красивото стъкло, дизайнът на което е пропит с виждането на рекламния отдел на „Едрингтън“ /компанията-собственик/ за това що е това викингско наследство и как се отразява то на шотландския остров Оркни – родното място на Хайленд Парк и Скапа векове е било част от Норвежкото кралство.
За да съм максимално коректен, ще издам, че на дневен ред са още няколко рювата на уиски от дестилерията Highland Park, включително 3-4, а може би 5, от нашенските експресии, пълнени от по едно буре. Считам, че една лавина от еднотипни /казвам го, отчитайки индивидуалните разлики между тях/ уискита не би била особено интересна и затова гледам да ги разреждам, включвайки помежду им други стилове от уиски вселената. Такива не липсват, но доколко се четат с еднакъв интерес е отделен въпрос. Последното ми съждение ме кара да си дам сметка за потребителските предпочитания на търсещите информация през интернет търсачките, които клонят, щом става дума за Хайленд Парк, основно към все по-добре разпознаваемата 12-годишна колбичка, за сметка на останалите ѝ роднини, които като че ли все още не се радват на подобен засилен интерес – навярно и заради по-високата си цена.
Но дотук с общите приказки, нека се върна към детайлите за Хайленд Парк 21. В заглавието на статията загатнах, че това е партидата му от август 2019г. – преди време бе наличен друг 21-годишен предшественик, който се различаваше по своята визия, а със сигурност и по „рецептата“, по която са били подбрани бъчвите. Моята по-съвременна бутилка дойде с масивна кутия, на която бяха отразени достатъчно детайли за вида и броя на буретата – не откривам къде съм я запратил и затова няма нейни снимки. Данните ще почерпя от самия сайт на производителя, който дава доста изчерпателни насоки.
И така, за партидата от август 2019г. са ползвани общо 15 бъчви от американски и европейски дъб, във всяка от които е бил положен спирт през далечната 1998г. Отразено е също, че от бъчвите 10 са били първо пълнене /6 са тези от европейски дъб, първо пълнене, съхранявали преди това шери, 4 са направените от американски дъб – също първо пълнене и също приютявали някога шери/, а 5 са вече веднъж ползвани за съхраняване на друг Хайленд Парк – по тази причина се наричат „refill“. Уискито не е оцветено с карамел е150а и е бутилирано на 46% алкохолно съдържание. За сведение – версията от 2020г. е обединявала 55 бурета, като сред тях са фигурирали и екс-бърбън бъчви. Нищо не се споменава дали уискито е студено филтрирано.
Аромат – сладникаво усещане, дървесина, слаб спомен за дим и обелки от орехи, сушени череши, сини сливи, пестил, гумичка от молив, нотки стафиди, сушен портокал, напитка с мирис на портокал и джинджифил, яйчен крем, крем карамел, пикантни подправки, лимонени резенки, зряло манго, лешников крем, а малко по-късно и мирис като от капучино. Уискито стои ангажиращо и зряло, като обединява разностранни асоциации. С вода – жълти сушени плодове, ароматно жълто грозде, сладко от кайсии. Вкус – сладост, пикантност, минералност, спомен за сладки жълти плодове, сладък яйчен крем, отприщва слюноотделянето, шери влиянието е деликатно. С вода – слаб солен мотив, опушеност, сладки жълти плодове и сладък лимон. Финал – среден, сушени жълти плодове, сладки стафиди, слаба пикантност, зелени лешници, намек за зрял грейпфрут, слаба опушеност, последваща сухота и зрял и сочен цитрус. Сладост, която ми напомни на тунквата вафла с лимонен вкус. С вода – еволюция в описаната вече посока. Пикантност, свеж жълт и зелен плод.
Оценка: 88-89/100. Цена: коства ми над 400 лева, но в момента цената му е по-висока.
В обобщение: балансирано зряло уиски, при което шери влиянието не става център на изживяването, а допълва образа на напитката.
