Whiskeytemple 
Денят е към края си, но съм поел обещание към приятел и уиски съратник – да опиша един по-особен малц на шотландската дестилерия Бенромах, чието ревю изчака 8-9 месеца. Благо, човек на думата си съм и пристъпвам към описването на бутилирания за България 12-годишен представител на намиращия се в малкото градче Форес производител. Но ако името на градчето или пък на спиртоварната все още не ти говори нещо, читателю, знай, че в блога вече съм споделял емоциите си от визитата ми там през 2017г. Нужно ти е единствено да откриеш разказа през търсачката в сайта или чрез етикета „distillery visit“ – там има достатъчно интересни материали, бъкани със снимки, които знам, че ще ти допаднат.
Определих уискито като по-особено. Защо? И преди съм ревюирал благинки, пълнени за нашия пазар по инициатива на български вносител, но това е първото уиски, което бих определил като съвместна инициатива между вносителя „Иновит“ /Чист.Зрял.Малц/ и онлайн базираната нашенска уиски общност на ценители Scotch Around, която Благо и още няколко приятели основаха преди 6-7 години. Дано не бъркам, но ако е така, приемам корекция. SA /Скоч Араунд/ събира няколкостотин фенове на малца/ бърбъна/ ръжта и редовно става сцена на тематични дискусии, споделяне на снимки и отзиви от опитани напитки. Своят скромен принос към съдражието там имам и аз, опитвайки се да привнеса интересен ракурс по темата, но всеки ангажиран с публикуването колега-ентусиаст допринася за обогатяване на базата данни. Адмирации вам, юнаци! Това е начинът да доразвием уиски познанието и да подхранваме любопитството на ентусиастите.
Освен всичко това, Scotch Around, по подобие на редица аналогични западни онлайн съсловия, се явява удобен медиатор между отделните вносители и потенциалните купувачи на съответните уискита. Благодарение на реномето на групата и добрата ѝ аудитория, Фейсбук групировката благоприятства определени бутилки за нашите ширини да бъдат умело таргетирани към знаещи любители на зърнената напитка, преди да бъдат пуснати в съответните магазини и да търсят по-случаен шанс за продажба. Успехът на инициативата доведе и до втора тематична „групова“ бутилка, но този път от дестилерията Глен Скоуша, която съвсем скоро се надявам да получа, след като я поръчах преди дни. Подразбира се, че и за този производител от Кембълтаун, Шотландия, тук има обилно сериозен разказ, нали? 🙂
Но преди да слагам тигана с все още неопитаното от мен младолико уиски на Скоуша, нека насоча вниманието си към този 12-годишен таран от Бенромах. Да, на етикета му няма ясно обозначение на възрастта му, но разчитайки подробното му „родословие“, виждам, че той е дестилиран на 17.12.2009г. /ден след като завърших висшето си образование/ и е бутилиран на 21.03.2022г. Дори е навършил четири месеца над тези 12 години, но по закон възрастта се определя по години. Какво друго ни казват кутията и етикетът му /достатъчно, по мое мнение/?
Малцовата напитка е преминала през традиционно бърбън отлежаване в една единствена бъчва от бърбън-първо пълнене с номер 966. Доколкото съм запознат, пред избиращите бурето са били разположени няколко други варианта, но всеобщият глас е наклонил везните към екс-бърбън бурето. А това пък позволява ние да се насладим в „по-чист“ вид /неангажиран с интензивно винено влияние/ на самия млад дестилат. Уискито не е било студено филтрирано и представено в естествения си цвят – пише го на кутията. Общо от бурето са произлезли 194 бутилки, всяка носеща 56.7% алкохолно съдържание – затова обозначаваме серията като „cask strength“, т.е. със силата/ градуса на конкретния дъбов приносител.
Аромат – сладост, сладки лимонени курабии, лимони, мандарини, зрели жълти ябълки, зрял ананас, йогурт с жълт плод, мента, нотки опушеност, подправки, сладки жълти сливи, грейпфрут, тоник. Мирис като от сладкарски щанд със сушени жълти плодове, сушен ананас, препечен тестян сладкиш с жълти плодове. Сладко от кайсии. С вода – свеж плодов ванилов нос, лек спомен за ирландско пот стил уиски. Вкус – обилна сладост, лека пикантност, минералност, опушени тонове, сладки жълти плодове, мента, цитрус, препечено. С вода – без особена промяна. Повече чили нотки, лимони и свежест. Финал – среден, сладникаво-нагарчащо усещане като от сладка лимонена кора, пикантност, жълто грозде, зелени лешници, опушени нюанси в стила на Caol Ila. С вода – опушеност, препечено, цитрус и слаба сладост.
Оценка: 86-87/100. Цена: под 200 лева, по спомен.
В обобщение: уиски от Спейсайд, което стои като драм от Висините с подчертаната си опушеност. Водещи тук са цитрусово-сладникавите тонове.
