Аромат – интензивен плодов мирис, воден от асоциацията с жълти плодове като зрели банани, пъпеш, ананас, зрели мандарини, нотки лимонени сладки, захаросана лимонена кора, сладкарска хартия, плодов сок от жълти плодове, кайсии, тофи, ванилия, крем брюле, плодов крем с мирис на жълт плод, намек за зелена растителност, жълти сливи, спомен за зряло манго и папая, канела, бисквити с канела, сладко жълто грозде, крем нуга, лешникова паста. С вода – все така плодов, водещи останаха кайсиите и асоциация за компот с кайсии. Вкус – обилна сладост, пикантност, чили, щедър спомен за зряло жълто грозде, нотки сладко бяло вино, свежест, слаби танини, леко маслено усещане, обгорено дърво, желиран бонбон с вкус на жълт плод, киви, папая и намек за слаба опушеност. С вода – сладост, плодове от жълтата гама, почти като шампанизирано сладко вино. Финал – траен, сладникави плодови тонове, сгряваща пикантност, сладко жълто грозде, зрели жълти екзотични плодове, сок от екзотични плодове, отприщва слюноотделянето. Сладостта остава за дълго. Напомни ми на сладък портокал, свежест под формата на асоциация със свежа краставица, мед, доза минералност. С вода – слаби, дори нищожни танини, плодови асоциации.
Отново ще стане дума за уиски от изминала уиски епоха и в това уиски представяне. И то на такова, което бих определил за най-вкусния малц на шотландската дестилерия Гленфарклас /Glenfarclas/, който съм опитвал до днешна дата. А общият брой на уискитата на този производител, преминали през блога, вече достигна 20, което подсказва, че имам някаква база за сравнение. Е, на фона на хилядите бурета в складовете или на стотиците разновидности, пускани през годините в продажба моето си е песъчинка, но съм положил основата и не спирам да търся нови предизвикателства. А тук то дойде под формата на нетипичния подбор на бурето /само едно е, защото уискито е част от търговската серия „The Family casks“, в която се бутилират отделни бъчви/. В контраст с преобладаващите вариации на дестилерията, залагащи на по-пресни и активни бъчви от шери /почти винаги олоросо/, често и първо пълнене, при тази разновидност е бутилирано уиски, отлежавало в бъчва от типа хогсхед /hogshead е буре с обем над 200 литра/ с № 8797, четвърто пълнене. Не е указано изрично на лицевия етикет, но предполагам, че бурето някога също е съхранявало шери.
Добре, но защо е подбрана подобна бъчва. Аз не съм работил в дестилрия, но от натрупания опит знам, че една по-неактивна бъчва, такава, която е била ползвана повече пъти, би могла да се внедри в процеса на по-продължителна матурация, като по този начин бъде дадена възможност алкохолът да запази по-голяма част от първоначалния си чар, а не да попадне под тежкото въздействие на дървото. Не знам дали ви се е случвало да опитате старо уиски, което да се усеща като прехвърлило зенита си и вместо богатство и комплекс от характеристики, да долавяте основно интензивни танини, сухота и пикантност. Имено, за да избягат от подобен сценарий, някои производители си позволяват да оставят алкохола си в неколкократно използвани бурета, когато искат да уискито им да натрупа повечко години зад гърба си, без да се превръща в почти непреодолимо изпитание за сетивата. Пресните, по-игривите и щедри бурета пък се оставят за младоци, при които към все още бурния нрав на спирта следва да се добави нещичко и от дъба. А уискито от днешната статия е почти 38 години. Дестилирано е през 1979г. и е било бутилирано на 02.11.2017г., което дава основание да бъде избрана бъчва с четвърто поредно ползване за отлежаване на уиски.
Не съм сигурен дали благинката е студено филтрирана, но е с натурален цвят. Гленфарклас не използва оцветител е150. Алкохолното съдържание след този дълъг период на отлежаване е 47.9%, а общото от бурето са били напълнени 220 бутилки.
Оценка: 93/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: моята мостра открих по време на Whisky, rum & wine и мисля, че бутилките отдавна са разпродадени.
В обобщение: старо уиски, при което обаче влиянието на дървото е второстепенно и не измества центъра на вниманието от алкохола.