Dark Mode On / Off

Glenallachie 2009, 12 y.o. single sherry cask #699 single malt whisky, Whiskyshop The Old Pipe exclusive

 Вчера настана красиво снежно време – идеалният момент да изляза за няколко кадъра, на които да запечатам едно-две уискита, с които да ви срещна. Без да губя време, метнах две бутилки в раницата, грабнах фотоапарата и се запътих към местенцето, където често подготвям тези тематични кадри. Не беше някакъв луд студ и това ми позволи да отделя нужното време, за да подготвя снимките на Highland Park Cask strength, Batch 1 /за него предстои да ви разкажа/ и на уискито, което привлича вниманието ви на горния фотос – Glenallachie 12 y.o. Single Oloroso puncheon, бутилирано за холандския магазин The Old pipe. Не мога да отрека, че силно наситеният му цвят много изкушаващо контрастира с белотата на снежната покривка. Алкохолният му градус също е на висота, но както добре ви е известно, навън едниствено подготвям изображенията, а опитването на самото уиски оставям за топлата домашна среда.

 Няколко думи за Гленалахи, ако все още сте на „Вие“ с марката. До преди 6 години тя беше крайно непопулярна и почти отсъстваща от малцовата сцена. Дотогавашните ѝ собственици я ползваха основно за смесените си уискита. Опитвали сте Chivas Regal, нали? Ако сте, то навярно сте се докосвали и до процент от малцовото дело на дестилерията от Спейсайд. Но като едномалцов продукт Алахи не бе позната на пазара. Това се промени след като Били Уокър купи дестилерията през 2017г. Постепенно новият собственик наложи добре познатата ни практика да повдига нивото на вече отлежаващото в складовете на Гленалахи уиски, използвайки далеч по-активни и пресни винени бурета – подход, който Били вече бе внедрил в Глендронах и Бенриах, с които той се раздели малко преди придобиването на Алахи. И така в последните години гамата на производителя се разшири неимоверно, разливайки се в широко портфолио от стандартни експресии, допълвано от къси серии, пълнени от по едно буре за определен пазар или магазин. В България вече получихме една такава 9-годишна версия от мадейра бъчва, а точно след седмица ще ни зарадват и с 14-годишен ботлинг от педро хименез буре. Подразбира се, че ще ги опиша тук, нали?

 Възползвайки се от тази наложила се тенденция, хората от холандския магазин пред 2021г. си издействаха бутилирането на една бъчва. Подбрали са буре от типа пънчън с номер 699 /около и над 500 литра/, в което преди това е съхранявано олоросо шери. Съдейки по цвета на благинката, за който изрично лицевият етикет сочи, че не е манипулиран с карамел е150а, можем смело да предположим, че бурето е било още прясно и че това е първото Гленалахи, отлежавало след изпразване на виното.

 Дванадесет-годишният дестилат е бил добит на 06.04.2009г. и е бутилилан през септември 2021г. – при мен бутилката пристигна веднага, след като бе пусната в продажба. Благинката не е студено филтрирана и носи 56.6% алкохолно съдържание. Общо бял свят са видели 688 стъкла – всяко с този градус, който не е бил разреждан с вода преди бутилирането на уискито – затова и можем да го определим като cask strength /с градуса на бъчвата/.

 Преди да ви представя отзивите си, ще уточня, че уискито оставих отворено за повече от година и половина – в началото ми бе прекалено агресивно. И още една бележка – добавях вода на два пъти, но го харесах повече в чистата му форма.

 Аромат – сладост, тъмни череши, плодов ликьор от тъмни плодове, сладко от сини сливи, зрели червени сливи, брауни, шоколадов десерт с череши, сушени подправки, малинов сок, карамфил. Постепенно долових бърбън профил – печени фъстъци, ръж, презрели праскови. Но профилът е в стилистиката на модерна шери бомба. С вода – винени щрихи, карамел, свеж цитрус и отново прилика с бърбън. С още вода – какаов крем, паста „Балкан“. Вкус – сладост, чили, тъмен шоколад, дървесност, „трохи“, кола, тъмен винен мотив. Сладостта е слаба. Отприщва слюноотделянето. Долавя се и свежест. С вода – свежест, чили, стои интензивно и леко агресивно. С още вода – сухота, карамел. Финал – среден, пикантност, какао, слаба сладост, зърна кафе, чили, тъмно грозде, но без присъщата му сладост. Зарзали, зряла праскова. С вода – кафе, тъмен шоколад, дървесност, стои интензивно. С още вода – танини.

 Оценка: 86-87/100. Цена: коства ми 100 евро.

 В обобщение: шери бомба, при вкуса и финала на която се долавя интензивно дървесно влияние. 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии