Dark Mode On / Off

Evan Williams Single barrel n108, vintage 2013 Kentucky straight bourbon

 В края на 2023г. дойде времето да ви разкажа и за бърбъна Евън Уилямс, реколта 2013г., пълнен от едно единствено буре. Преди няколко седмици в блога представих по-младата му 50-градусова разновидност, но бях обещал да ревюирам и тази по-лимитирана версия. Причината да бъде такава се свежда до това, че за разлика от стандартните експресии, при които се комбинират десетки, а може би и повече бъчви, за да оформи една партида, при уискитата от един баръл или бъчва /използвам термина „barrel“, за да отгранича напитките от САЩ/ се търси индивидуалността на конкретния дървесен преносител, съхранявал за определен период съответното уиски. Тази практика става все по-актуална и обхваща почти всяко едно кътче на планетата, където се добива зърнения дестилат.

 До преди няколко години в България се намираха все още аналогични като концепция бърбъни, произвеждани било то от Джим Бийм, Било от Бъфало Трейс с техния вкусен Блантънс. Засиленият световен интерес към тях, придружен със завишените входни мита за тези продукти, които ЕС въведе като контра мярка на американските налози, доведе до покачването на тяхната стойност и до преразпределянето им към други пазари. И може би единствената тяхна алтернатива в наши дни за България /ако не броим някои малки и далеч не до там популярни марки тук/, щом стане дума за бърбън от една бъчва, остана марката Evan Williams Single barrel, произвеждана от дестилерията Хевън Хил. Онази, която наред с всичко останало, преживя почти унищожителен пожар от 90-те години и която до преди години ни радваше с чудесния Elijah Craig 12 y.o., който вече има свой по-млад заместник, неносещ означена възраст. В духа на написаното е и рекламното послание на самата дестилерия, закрепено на листчето към бутилката. То поставя акцент другаде, но е относимо към нашата си действителност.

 Моята бутилка с Evan Williams SB закупих преди може би година и половина. Дали не беше и по-отдавна. Затова и в момента не съм сигурен коя нейна разновидност е налична тук. Може би се намира и тази. Имайте предвид това, ако искате да опитате уиски със сходен стил – всяко едно дърво в гората е различно, съответно всяка една версия, произлизаща от едно единствено буре би била в някаква степен отличителна при съпоставка с друг сходен продукт на дестилерията. Пропуснал съм да заснема задния етикет на шишето, но и на лицевия е отразена годината /реколтата/, в която спиртът е бил положен в новото буре /№ 108 /, направено от обгорен американски дъб. При мен това е 2013г., а листчето от гърба на стъклото посочва и самата дата – 20.12.2013г. Бърбънът е бутилиран на 20.01.2021г. при катеторично навършени 7 години. Завидна възраст за дестилат от САЩ. Алкохолното съдържание на всяка от актуалните разновидности на гамата Single Barrel на Евън Уилямс е 43.3%. Цветът на стрейт бърбъна е винаги натурален, но предполагам, че уискито е преминало през една или друга форма на филтрация.

 

 Аромат – интензивна асоциация с ръж, мента, евкалипт и дори лютива горчица. Долових и характерната прилика с лепило, откриваема при някои бърбъни. Нотки коктейлни череши, пикантност, ферментиращи праскови или нектарини, сладко от кайсии или праскови, мед, кленов сироп, влажна борова дървесина, печени фъстъци, канела, дори тиквеник с канела, бисквитена торта, шоколадови дражета /Скитълс, М&М`s/, карамел. С вода – пикантността и интензивността спаднаха, като ароматът ми напомни на сладкиш с ромова есенция, ванилия и бял шоколад. Щрихи ментов бонбон. Вкус – изначално доста пиперлив с нотки ръж, лютив джинджифил, зрял портокал, жълт плод, тъмен шоколад, канела, чили, плодов ликьор от червени плодове и сладост. С вода – далеч по-слабо пикантен, като усещането за чили премина на по-долното стъпало като интензитет и ми напомни на лютива мента. Сладостта се засили, като се появи прилика със сладникав какаов крем. Финал – среден, нотки ръж, плод от тъмната гама, лека киселинност, нагарчащи бадеми и марципан. Ясно изразено дървесно влияние. Слаба масленост, пикантни подправки и сладост. С вода – какаов крем. Дървесността стихва и бърбънът губи от първоначалната агресия.

 Оценка: 85-86/100 – без вода. След като я добих, бих му дал 86-87/100. Цена: около 90 лева 

 В обобщение: бърбън с водещо усещане за ръж и дървесност

 

3 Comments

  1. Здравей Владо,
    Предпразничната поредица от представените приятни напитки за мен бе много полезна. Въпреки, че не съм последователен в употребата на уиски, винаги имам нещо то тях, особено през зимните месеци. Благодарение на твоите писания се старая да вниква по-дълбоко във вкуса и аромата на използваното питие. Едновременно с това се възбужда и любопитството ми, относно производството на тези питиета. Особено на бърбан, след поредната ти статия. Поогледах тук таме и намерих това
    https://www.rabbitholedistillery.com/blogs/bourbon-101/bourbon-fermentation-the-complete-process
    което ме изненада със съставките които се използват към основното зърно, освен царевицата, чийто количество варира, както и броя и вида останалите зърнени култури. Горепосочената фирма не крия този състав. Аз обаче (като дилетант) не съм виждал по етикетите подобна информация. Възможно е ти да знаеш нещо за този променлив състав на суровината за бърбън, и как влияе на крайния вкус, или пък на аромата. Може би, тъй като ти посещаваш дестилерии, възможно е на место нещо да се научи. Има ли подобни вариации и при шотландските напитки? За мен би било интересно, а може би и за други.
    С най-добри пожелания за здраве, просперитет и повече посещения на производители през 2024!
    Илия

    1. Илия, здравей!
      Благодаря ти за коментара!
      Прегледах сайта на Рабитхол и той наистина е изчерпателен. Бърбън може да бъде направен и от 90-95% царевица, но повечето производители залагат на комбинация с други зърнени култури, като наличието на малциран ечемик е особено полезно. И в други сайтове е имало подобна информация, базирана на американската нормативна база, регулираща напитката „бърбън“, но повечето залагат основно на рекламни послания. При Рабитхол доста приятно бе обрисуван производствения процес.
      Да, промяната на „рецептата“ на машбила води до промяна на стила на добивания бърбън/ръжено уиски. Затова някои дестилерии от САЩ могат да произвеждат различни стилове от напитките си, залагайки на различна пропорция от ползваното зърно, както и на степента на затопляне и овъгляване на буретата, които изискванията предвиждат да са неизползвани и направени от американски дъб. За блендовете и царевичното уиски това не важи, но тези категории не са особено популярни.
      При шотландците се произвежда чисто малцово уиски, добивано единствено от покълнал ечемик и смесено уиски, при което ечемично и дестилат, получен през колонна система и основан на друга зърнена култура /дори на непокълнал ечемик/ биват блендирани или смесвани. Описвал съм в блога в отделните раздели как точно се добива малцово и зърнено уиски.
      Весело посрещане на Новата година!
      Наздраве,
      Владо

      1. Благодаря Владо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии