Visit to Teeling distillery

 Да се върнем няколко дни назад, по-точно в края на 2023г., когато светът се канеше да изпрати старата година и да посрещне настоящата. Аз, заедно с група приятели, имахме малко по-нетрадиционен план – на 30.12. пътувахме за Дъблин, Ирландия с идеята да посрещнем Новата година там в емблематичния The Temple bar /чудесен/, като отбележим и моя рожден ден на 31.12.2023г., а същевременно да посетим дестилерията на Тийлинг /Teeling/ в столицата. По-добра идея и реализация за този повод не съм преживявал до този момент и единствено бъдещето ще покаже къде ще ме отведе страстта ми в идните празнични дни и години. Пътувахме през Букурещ, а от там с ирландския превозвач, който за около 03.45 часа ни отведе в превзетия от вечерния мрак град.

 Настанихме се в хотел на прекрасно място /пишете ми, ако ви трябват координатите му/, след което заехме позиция в лобито му, за да отбележим настъпилия по нашето часово време мой празник. Досещате се – мека мебел, лека топла светлина, няколко драма с ирландско уиски, на което компания правеха една-две тамошни червени бири – Five Lamps Red ale. Дойде ред и да преборим адреналина от пътуването, отдавайки се на кратък сън, след който ни очакваше задължителната пълноценна закуска и кратък пешеходен тур до самата дестилерия, намираща с в непосредствена близост до идеалния център на Дъблин. Задавате я като дестинация през различните картови услуги и ще я откриете в едно кварталче, носещо духа на отминалия стил на строителство на малки къщички с червени /предимно/ тухлички. Щом наближите, ще откриете и указатени табели. Оглеждайте се за тези. 🙂

 Непосредствено след тях ще се озовете на една почти глуха улица, разделяща сгради с видимо индустриално предназначение. Тук ще откриете и фасадата на Тийлинг – може да се ориентирате и по появилия се надпис „Spirit of Dublin“, изобразен заедно с птицата-феникс, възприета от братята Тийлинт за символ на дестилерията. Защо? Защото спиртоварната бе първата нововъзникнала дестилерия в Дъблин за последните 125 години – поне до 2015г., когато тя отвори врати, благодарение на натрупания опит и средства от съвместната работа на фамилията в дестилерията Куули /знаете за нейния Тирконъл, нали?/, която бащата на двамата братя – собственици на Тийлинг продаде на Бийм-Сънтори, а с генерираните средства даде тласък на тяхното начинание, като основа и друга собствена нему дестилерия. Това обяснява защо в продажба може да откриете и малц/ зърнен дестилат на Тийлинг на възраст над 8-годишна възраст – добит е от рода в Куули и сега служи като премиум сегмент в портфолиото на все още младия дъблински производител.

 Бяхме подранили за тура в 11.00 часа и имахме време за по едно кафе в кафетарията към дестилерията. Тя се намира встрани от касите, а на втория етаж са разположени магазинът и барът на Тийлинг. За тях ще стане дума след малко. От първия етаж започна и самата визита, водена от млад ирландски гид, който в рамките на около 45 минути ни пренесе през производствения процес. Нищо нечувано и уникално няма да откриете тук – ако сте били в друга дестилерия, било то в Шотландия или Ирландия, ще откриете доста сходство между подхода на презентацията и на самата добивна дейност. И все пак, ако сте гийк/ фен като мен, ще ви бъде любопитно да видите как я правят тази дестилационна магия и тук. Ако ли пък досега не сте били в друг производител, гласувайте шанс на една от възможните опции за тур и се потопете в някак модернистичния облик на дестилерията.

 След кратък исторически очерк на ирландското уиски производство от края на 19-ти и 20-ти век, гидът ни покани в малко помещение, където изгледахме едноминутно клипче, след което се запътихме към сърцето на дестилерията, което в периода между празниците се оказа, че не тупти – т.е., Тийлинг в момента не дестилираше алкохол. Затова и снимки можеха да се правят навсякъде. Дори и в импровизираната стая-склад, в която са разположени дузина бурета с алкохол. Заради сериозни пожари от преди няколкостотин години отлежаването на уиски в града не е позволено, а и да си признаем – площта около дестилерията е застроена с други сгради. Ако помня, уискито отлежава в района на градчето Грийнор, което се намира около час от Дъблин. В пределите на производителя са оставени единствено бъчви с емоционална стойност, носещи имената на дъщерите на един от братята-основатели. На роднини на другия пък са посветени имената на трите медни казана.

 С четирите чашки приключи турът ни. В цената му от 35 евро бяха включени тези представители на основното портфолио на компанията, като завършекът бе отреден на тяхното опушено уиски. Влиянието на торфа, поне при мириса, тъй като не го опитах, бе доста явно и ми напомни на Килхоман Махир Бей. След като моите сподвижници финализираха опитването /щях да забравя – първи техен тур в дестилерия/, се насочихме към магазина на дестилерията. Барът не сервира алкохол до 12.30ч. /звучи странно, при все че имаше алкохол на самия тур/ и трябваше да запълним няколко минути. Направих няколко фотоса на обектите за продажба, а след това си поръчах драм от 22-годишния ром отлежал ексклузивен ботлинг, бутилка от който можеше да се напълни директно от бурето за 325 евро. Уискито бе на друго ниво и ми е трудно да го сравнявам с все още младите благинки, които брандът сам е произвел от зърното до алкохола – уточних откъде идва старият дестилат.

 Малко след като довърших чашката с чудесния 22-годишен дестилат, поех към Bow Street distillery, където назад във времето се е добивал Джеймисън. Там усещането бе по-скоро като от музей и се надявам по-скоро да успея да посетя мястото, където в момента се раждат едни от най-търсените ирландски уискита – дестилерията Мидълтън в Корк. Знаете как процедирам – набелязвам, пожелавам, сбъдвам и описвам. 🙂

 До скоро, приятели!