Whiskeytemple 
Не знам колко от вас ще ми повярват, но някои от бутилките ми стоят отворени от години /„що не пийш, бе?!“ – защото съм ентусиаст-ценител и защото обичам здравето си/. Едни са по-скорошни, при други магическият момент на махането на корка, ако имат такъв или отвъртането на тапата се е случил далеч назад във времето. Този бърбън от дестилерията Бъфало Трейс /Buffalo Trace/ е един от основоположниците на домашния ми бар, което го прави „старо куче – медалист“. Бутилката купих през септември 2014г. – не ме питайте как и защо помня тези детайли. Просто се запечатват в съзнанието ми. Мога дори да ви разкажа какво още купих с него и къде по-късно през деня пих кафе – спомням си и мястото, защото на една от масичките направих съвместната снимка на бърбъна и на трите миниатюри /всяка от по 0,2л/ на Гленфидих. Може и да не помня добре имена на хората, с които се запознавам, но ей такива щуротии ги отпечатвам в съзнанието си. 🙂
И друго помня. Уискито отворих малко по-късно и не след дълго го ревюирах в блога. Ако се върнете в архива му за 2014г. /октомври-ноември/, ще намерите отзивите ми. Онази статия не бе лоша, но не съответства на настоящите ми стандарти за писано слово и визуално възпроизвеждане на обекта пред мен. Започвам да звуча като научен работник с дългогодишна алкохолна тръпка. Но познавате стила ми на писане, ако сте се навъртали в блога и преди това. Което не е изключено, при все че преди пет дни той навърши кръгли 10 години – проект без аналог тук, който навлезе в единадесетата си година.🥃
Но да се върна към бърбъна /знаете онази закачлива американска максима – „Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън“/, който стоя на рафта до онзи ден. Бях решил да търся нещичко там и след като надзърнах в тъмния ъгъл на един от редовете, видях позабравеното и леко прашасало стъкло с уискито, попаднало при мен в онзи леко облачен септемврийски ден на 2014г. Да, четете правилно – уискито стои разпечатано вече над 9 години. Затова реших да го изпитам отново.
Кратък анонс за произхода му, ако готиното стъкло все още не ви е попадало и не сте наясно със спецификите му. Добива се в една от най-известните американски дестилерии, носеща същото име – Buffalo Trace. Можем спокойно да го определим като входното стъпало на производителя, заедно с бърбъните Benchmark и Old Charter. Последните два не съм сигурен дали са налични тук, но бутилка с Бъфало Трейс би ви коствала около 40 лева. За летищните магазини на Хайнеман обаче има друга нейна солидна версия – литрова с 45% алкохолно съдържание, струваща под 60 лева и за която получавам доста ласкави отзиви. Стандартната, която стои пред мен, е на 40%.
Уискито е си е праволинеен стрейт бърбън – поне съдейки от рецептата му, основана на значително количество царевица, ръж и малциран ечемик, чиито ензими способстват за процеса на ферментацията. Пшеница тук не е включена. И както всеки един стрейт бърбън, и Бъфало Трейс отлежава в нови обгорени бурета, направени от американски дъб. Сайтът на марката предлага достатъчно ясен поглед над процеса с качените там кратки видеа – ето линк към тях. Цветът се дължи на взаимодействието на алкохола със сърцевината на дървото. Предполагам, че уискито е преминало през процесите на филтрация, които дестилерията ползва.
Аромат – все още интензивен. Ръж, бонбони виолетки, сушени подправки като ким и кимион. Сушени кайсии, сладко от кайсии, канела, карамфил, зрял портокал, фъстъци, карамел, печен десерт с кайсии/ шоколад и канела и карамфил. Напомни ми на аромата на кроасан с кайсиево сладко или кайсиев пълнеж. Сладост, млечен шоколад, локум роза, влажна дървесина, тъмен мотив като от сушен тъмен плод, нотки тъмен ром. Почти бонбонен аромат. С капка-две вода – сладкарска есенция, тъмен плод, сушени подправки и смлян пипер. Вкус – ръж, сладост, пикантност, усещане за влажна дървесина, кафени зърна, ферментиращи праскови/ кайсии, масленост. Стои леко воднисто. Спомен за препечена филия със сладко от червен плод, портокалов мармалад. С вода – пикантност, лека сухота, танини, ръжено влиияние. Финал – къс до среден, пикантност, слаби танини, лека киселинност, сладост, усещане като от сладко от кайсии, чили, свежо усещане /зеле/, ръжено влияние /мухъл, влажна дървесина/, намек за нагарчащи ядки. С вода – по-явно дървесно влияние, какао и череши.
Оценка: 86-87/100. Цена: коментирах я вече.
В обобщение: бърбън с неочаквано богата ароматна палитра и добро ръжено влияние.
