Dark Mode On / Off

Longrow Red 11 y.o. single malt whisky, Tawny port cask matured

 Успявам да вмъкна още едно уиски пътешествие преди края на празничния декември и то отново ще бъде вдъхновено от силно опушен дестилат от Шотландия, съчетан с интензивно винено влияние – заговор на два алкохолни съучастници, единият от които е добрият и познат на някои от вас малцов алкохол на дестилерията Спрингбанк, но в силно напоената му в дима на торфа разновидност Лонгроу, а другият е духът на виното от Португалия, пропито във вътрешността на дъба, което в случая е никак не лошото за сегашния сезон порто тауни. Събрани на едно място тези двамата съумяват да реализират един „Барутен заговор“ /*малцов/ и то далеч по-успешно от провалената акция на Гай Фокс от преди няколкостотин години. Резултатът е интензивна винено-опушена бомба от онези, които много харесвам и с които обичам да плаша приятелите ми трезвеници. 🙂

 Пишейки горните редове, пускам една малцова сълза, защото тези представители на Спрингбанк, намиращ се на полуостров Кинтайър /за любознателните от вас в блога има разказ за визитата ми там от август 2022г./, стават все по-недостъпни и скъпи, щом стигнат магазинната мрежа на запад. Тук не се предлагат – щях да напиша по навик „все още“, но не искам да ви вдъхвам празни надежди. Не се очертава скоро да получим официална дистрибуция на гамата на производителя заради прекалено малкия производствен обем, контрастиращ с въз-високо световно търсене, което /и по думи на хора от дестилерията/ се изостри в последните 3-4 години. Поне до преди това се натъквах на вариации от спиртоварната, стоящи из виртуалните рафтове на някои магазини. Днес ситуацията е по-различна и в 99% от случаите бутилките се разграбват с „връзки“ на предварителна и необявена продажба, случваща се между клиент и доверен нему търговец. Случвало се и аз да процедирам по този начин, но често пръстите ми биват изпреварени от по-бърз и щедър конкурент. 

 За драма не може да става и дума, но ми се искаше повече от ентусиастите тук да имаха въможност да опитват тези шарени колбички. Дори и по-базовите им представители, които също не бих пропуснал да отбележа като препоръка. Но пък се сещам, че в България разполагаме с никак не лоша алтернатива на уискито от днешния материал, за технологията на отлежаването на което ще стане дума след малко. Споделих, че при 11-годишния Лонгроу силно опушен дестилат се събира с винено влияние от порто бурета. Веднага ми хрумва да ви загатна за Ardmore 12 y.o. Port wood finish, описан от мен тук преди няколко месеца. Колкото и еретично да звучи да сравнявам уиски от Висините /почти Спейсайд/ с емблематичен малц от Кембълтаун, най-вече заради различния състав на ползвания от двете дестилерии торф, намирам доста допирни точки между двете уискита и бих гласувал доверие на 12-ката на Ардмор, която се продава често и за под 100 лева в България.

 Единадесетгодишният Лонгроу е „по-мусколест“ от Ардмор-а и е пълнен при 57,5% алкохол, като не е студено филтриран. Спрингбанк се гордеят, че не добавят карамел е150а като оцветител към уискитата си, но тук липсва такъв текст и не мога да си обясня тази скромност. Може би не съм питал правилните хора. По-интересното обаче касае технологията на отлежаването на силно опушения акохол. Първите си 7 години /знаем колко са важни и за нас хората/ той прекарва в екс-бърбън бъчви, след което бива прехвърлен за остатъчните четири години в буретата от порто тауни, описани от задния етикет като „пресни“ или мокри. Това подсказва, че те са били първото пълнене и влиянието на виното би било интензивно. Потвърждавам, че този целен ефект е постигнат. Общо пък са били напълнени 8400 бутилки.

 Аромат – интензивен спомен за компот или сладко от ягоди, съчетан с нотки мента или евкалипт. След това дойде опушеността и споменът за опушено месо, щрихи тъмни стафиди, сок мултивитамин, шоколад, печен десерт с червени плодове/ карамел и шоколад. После отново торфът напомни за себе си под формата на асоциация с огнище. Долових още спомен за зрели портокали, зряло и сочно манго, тунквана вафла, течен шоколад, крем тофи със сол /солен карамел/, нуга халва, билков чай /едно време ми се налагаше да пия една комбинация от бъз и още няколко билки и за кратко мирисът ми напомни на тях/. Още винени щрихи. С вода – шоколадовият мотив продължава да властва, съчетан с лека минералност. Вкус – мощна сладост, чили, лютив джинджифил, отприщва слюноотделянето, препечен крем карамел, овъглено дърво и опушеност, слабо нагарчаща портокалова кора, портокалов мармалад и концентрат от червени плодове /нар, арония, касис, къпини/. С вода – сладост, по-слаба пиперливост, лакта и червен плод. Финал – среден до траен, сладост, чувство на сухота, лека киселинност, лютива мента, презрели и дори ферментиращи праскови, тъмно грозде, опушеност, червени зрели сливи. С вода – сладост и намек за озахарена портокалова кора.

 Оценка: 89/100. Цена: коство ми около 100 евро.

 В обобщение: солидно „зимно“ уиски с винено-опушен нрав. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии