Dark Mode On / Off

Glen Grant 15 y.o. single malt whisky, Batch strength, First edition

 Ще открия малцовата седмица с обещаното от мен във Фейсбук страницата на Храма на уискито представяне на 15-годишния Глен Грант, който опитах по време на дегустацията на марката, водена от Крис Денис в рамките на Уиски фест София 2023г. Това не е цялата истина, тъй като литрова бутилка от уискито получих от вносителя преди известно време, за което сърдечно благодаря. Тогава още се говореше, че този дестилат ще получи и по-малка по обем версия за вътрешния ни пазар – знаете, че литровите разновидности са предназначени основно за летищните магазини и не са стандарт за вътрешна търговия. От онзи момент мина време, а по време на феста официално 15-ката бе включена в менюто с указанието, че в идните седмици предстои и да я видим в търговската ни мрежа. Поне до сега не ми е попадала, но се надявам това да се случи във времето преди коледните празници, защото си мисля, че този драм ще се търси и ще изкушава със спецификациите си.

 И докато все още съм на вълна Уиски фест, нека споделя, че по време на презентацията там имах удоволствието да опитам и новата 21-годишна разновидност на марката, която също се очаква и тук, но както и за Glen Grant 15 – не знам на каква цена. Виждате и самата бутилка. От Крис научих и нещо друго любопитно, което не знаех – бях в дестилерията през 2018г., за която съм говорил и тук, но не бях наясно, че тя разполага със собствен цех за бутилиране. Не са много конкурентите от Спейсайд, които могат да се похвалят с такъв.

 При Glen Grant 21 акцент производителят поставя и върху шери отлежало уиски – не мога да ви дам конретни отзиви за влиянието му, тъй като срещата ми с това уиски бе мимолетна. Тук идва и основната отлика между него и да речем пълнолетния дестилат /доста ми хареса и се замислям за бутилка/, който залага на малц от екс-бърбън бурета. При Glen Grant 15 y.o. Batch strength, First edition, изборът отново е сведен до бърбън матурация. Ако се допитате до ентусиастите с повече опит, които познават някои по-стари версии на марката /в това число и онези възрастни ботлинзи на „Гордън и Макфейл“, залагащи на достолепно шери отлежаване, за които мога единствено да мечтая/, може би ще получите неодобрителен отговор по повод избора на ползвано дърво. Аз обаче симпатизирам на този подход, при който малцовият дестилат на Глен Грант /а и на други производители от региона/ се съчетава с влиянието на някогашните дървесни домакини на бърбъна. При GG15 са ползвани екс-бърбън бурета, първо пълнене. Такава бе информацията от кутията на бутилката.

 Glen Grant 15 може и да се придържа към някои от производствените практики, които компанията-собственик прилага и за 18-ката, а и за по-младите му събратя, но в две направления /за моя радост/ се отклонява значително. Първо, уискито не е студено филтрирано – освен че подобен текст е поместен на гърба на стъклото, мога и лично да ви уверя в това, тъй като уискито се замъти, след като му добавих вода. Другата приятна изненада, неприсъща за останалите ботлинзи на намиращия се в Ротъс производител, е градусът. Тук алкохолното съдържание е 50%, които неминуемо носят по-силен заряд, особено при вкуса и заедно с липсата на студено филтриране спомагат за по-пълно уиски изживяване на ниво небце. Нищо не се казва за естеството на цвета, но на мен ми стои доста достоверно и бих предположил, че карамел е150а не е ползван. Или количеството му е незначително.

 Аромат – свежа плодова бомба на нос. Сериозно усещане за ванилия, канела и пипер. Сладост, мед, жълти круши и ябълки, зрели банани, ананас, сладко от праскови/ бели череши, дюли, пъпеш „Галия“, зряла мандарина, ванилов крем, крем „шампанско“ или крем от десерт „Наполеон“, зелени билки, индрише, бял шоколад, малц. Ясно изразен бърбън повлиян профил. Споменът за канела се засили. Плодови бонбони от жълтата гама, лимон, бонбони с мирис на лимон. С вода – шоколадова вафла, лимон, пипер, ябълки, бонбони с мирис на пъпеш. Вкус – маслен и обилно сладък. Джинджифил, малц, спомен за сочни и зрели жълти плодове. Усещане за лека сухота. Отприщва слюноотделянето. Нотки бадеми/ марципан, крем карамел или крем брюле, лютив пипер. С вода – сладост, но съчетана със слаби танини. Пиперливостта спада. Финал – къс до среден, сладост, пикантност, свежест, асоциация с плодов сок от жълти плодове, като водещи са нотките ябълки, круши, банани и кайсии. Долових и слаб спомен за нагарчащи ядки и тъмен шоколад. С вода – без особена промяна.

 Оценка: 87-88/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски с нрав на свежа и сладка плодова бомба, при която се открива и пикантност.

  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии