източник на снимката: whiskybase |
С наближаването на юбилейната статия № 700 в блога Храм на уискито в мен все по-силно се формира идеята да ви представя наистина специално и рядко уиски по повода. Би трябвало да кажа „формираше“, тъй като вече опитах това уиски, но от неговото представяне ни дели само още една статия – настоящата, в която реших да ви разкажа за едно не по-малко интересно и вкусно шери отлежало уиски, произхождащо от недрата на шотландската дестилерия Глендронак /Glendronach/. Не мога да ви представя разнообразни кадри на самата бутилка, тъй като не я притежавам – затова ползвам снимка от най-всеобхватния сайт по темата, а именно този на whiskybase, в който освен раздел с информация за отделните ботлинзи и секция „магазин“, може да прочетете впечятленията на потребителите за тях, както и да споделяте вашите собствени. Съжалявам за липсата на правени от мен снимки, но повече за това, че бутилката не е в мое притежание. Подозирате защо, нали? Прави сте, уискито ми хареса и то доста. Сокът в шишето силно ме впечатли и се нарежда сред най-вкусните уискита, които съм опитвал. Възниква въпроса как се сдобих с дозата малцово съвършенство. Ако и преди сте попадали на мои ревюта на лимитираните ботлинзи на дестилерията, пълнени само от една бъчва и предлагани под името „Batch 15“ /партида 15/, вече знаете, че си закупих 6 мостри от тях от приятел-любител на творчеството на дестилерията. Получих наистина стилен сет/ комплект с шест миниатюри, епруветки, положени в масивна и красива кутия. Това е четвъртата колбичка, която опитвам и в следващите седмици ще ви запозная и с последните две. Предходните ми отзиви може да откриете в раздела с дестилериите по-горе или чрез етикета „Glendronach“ под тази статия.
Ето така изглежда целия ансамбъл. Всяка бутилка е индивидуализирана с белезите си /възраст, градус, бъчва/, като е посочен и кодът `и в палитрата от информация в сайта „Уиски бейс“. В него е посочена и цената на цялото шише, търгуващо се на места за над 300 евро, което си е добра цена, отчитайки достойнствата на самото уиски. А те не са никак малко. Партида 15 на т.нар. „сингъл каскове“ /пълнените само от една бъчва/ на Глендронак бе представена миналата година и бързо се разпродаде. Не помня колко отделни разновидности, колко бъчви включваше, но са поне шест. Общото за всяка бутилка от партидата е, че е пълнена от отделна бъчва. Знаете, че по-разпространените напитки се пълнят от много смесени бъчви /без значение дали става дума за едномалцово, смесено или зърнено уиски/. При „single cask“ линията се търси индивидуалност и възможност да се проследи развитието на спирта във всяко отделно буре. А всяка една бъчва носи собствен характер. Този подход на бутилиране само от едно място е и по-рисков за дестилерията – при смесването на много бъчви може да се прикрият недостатъците в някои от тях сред другите ползвани. Тук това е невъзможно и проверката е по-задълбочена – ангажираните с подбора на бъчвите служители следва да вземат важното решение кога е настъпил оптималния момент да се бутилира съдържимото. Преждевременното бутилиране би могло да доведе до усещане за незрялост на благинката, а ако престои над необходимото време е възможно уискито да придобие прекалено интензивни дървесни нотки, които също не са желани /помня един 32-годишен Стратмил /Strathmill/, който също е описан тук, който по мое мнение спадаше към тази категория/.
След всичко написано нека ви разкажа малко повече за тъмното изкушение в чашата. Уискито е 25-годишно и било дестилирано на 15.05.1992г. Бутилирано е през май 2017г. при 57% алкохолно съдържание. Толкова е било то в бъчвата след дългия период на отлежаване. Бурето е било от вида „sherry butt“ /шери бът – обем над 600 литра/ с № 89, от който са напълнени общо 595 бутилки. Моята мостра е от шише № 151. Течността не е студено филтрирана и не е манипулирана с карамел е150. Наситеният `и цвят се дължи единствено на взаимодействието на алкохола с дървото. Описаните характеристики предвещават наистина запомнящо се изживяване.
Аромат – спомен за гъсто и леко прегоряло сладко от сливи, сушени ягоди, лешници, шоколад със стафиди и боровинки, асоциация с мириса на кожа, кленов сироп, спомен за мириса на клечка от кибрит, липсва агресивност в аромата, без значение на градуса, дървесност, ликьор от тъмни череши, шоколадов мъфин /кексче/ или брауни с ягодово сладко, карамел, захарен памук, екзотичен плод, пикантност, канела, смлян пипер и индийско орехче, дори бахар, сушени боровинки, касиси, капини, сладолед с топинг от тъмни горски плодове, презряло манго, асоциация с орехов ликьор, домашно сладко от диви горски ягоди, кафе, шоколадова вафла, лакта, плодов кейк с шоколад и леко накиселяващ плод. Спомен за малиново сладко, прилика с тъмен сладък ром, ароматизатор кафе и шоколад. С вода – още плодове, подправки, дървесност, асоциация с ром Ел Дорадо. Вкус – обилна сладост и отчетливо шери влияние, спомен за млечен шоколад, дървесност, усещане за „трохи“, слаби танини, сушени тъмни плодове, тъмен боров мед. Високото алкохолно съдържание изсмуква влагата от езика, но уискито все още е пивко. Спомен за сладка белгийска тъмна бира, шоколадов бонбон /трюфел/, прах и нищожен спомен за опушеност, който бързо бива заглушен от интензивното влияниено на виното. С вода – обилна карамелово-плодова сладост, дървесност, пикантност, сладки сушени плодове. Финал – среден до траен, носещ сладост, съчетаната с танини, пикантност, плодово боле, сладко от червени плодове, ягоди, касиси, нар, малини, сочни тъмни череши, масленост. Ликьор от описаните плодове, усещане за свежа билка, зелени банани. Нотки сладко от череши, нагарчащи ядки и повече дървесност след второто отпиване. С вода – влиянието на дървото се долавя и тук, съчетано с лека острота, нагарчащи ядки, пикантност, танини, коктейлни череши и спомен за тъмен шоколад и какао.
Оценка: 90-91/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 300 евро, където все още е налично.
В обобщение: зрял шери гигант, белязан от влиянието на дървото и испанското вино.