Whiskeytemple 
Днес ми се иска да разкажа за добре позната марка Chivas Regal /Шивъс Рийгъл/, по-точно за нейното 12-годишно уиски. Подсилвайки чувството на конкретика, ще поясня допълнително, че става дума за леко архаична вариация на 12-годишния бленд, пълнен за италианския пазар някъде през 80-те години на 20-ти век. Тогава, когато уискито в България е било почти непознат лукс, присъщ единствено на хората, разполагащи с долари, използваеми в държавните „Кореком-и“. С тази статия ще поставя и началото на поредица от две-три, а може би и малко повече ревюта, които ще посветя именно на този стил в производството на уиски, след което пък имам намерение да поговоря за бърбън.
80-те години са златен период за производителите на смесени уискита. Поне дотолкова, доколкото са разполагали с доста читави малцови дестилати от 70-те, 60-те, а дори и от 50-те години, които да включват в блендовете си. Имали си ги по една проста причина – модата да се консумира малцово уиски и то на сериозна възраст /18-годишно и отгоре/ е сравнително нова и е присъща на настоящето и на времето от края/ началото на 21-ви век, когато именно благодарение на добития в декадите назад малцов алкохол редица марки успяват да предложат малц на завидна възраст. Преди това водещо е било търсенето на напитките, инкорпориращи в себе си зърнен дестилат, добит от колонна система и малцово уиски, преминало през дестилация в добрите стари медни казани.
Навикът да се консумира смесено уиски се изгражда на пръв поглед лесно. То е достъпно ценово и е лесно откриваемо – възможността в бленда да се влага висок процент зърнен дестилат, вместо малцовото уиски, позволява да се поддържа почти непрестанен поток от различните добре познати марки блендове, насочван към магазинната мрежа. Формирането на култура при консумацията му обаче се гради трудно. Парадоксално, причините за това са идентични – тъкмо, заради не до там стойностните общодостъпни смесени уискита, базирани основно на младолик зърнен дестилат, мнозина любители на ечемичната напитка са склонни да пренебрегват сегмента на купажните уискита. А с това се пропускат някои доста интересни възможности. Решението, което стои пред нас изисква не само желанието да се експериментира, но и решимостта да бъде открита бутилка, съдържаща качество – аукционите на запад са напълно оправдани за преследването на такива колбички.
Блендове предлагат вече и независимите бутилировачи и могат да бъдат открити и в специализирания търговски сегмент. Противно на наложените практики от компаниите, заливащи търговската мрежа с ниско позиционирани откъм презентация уискита, в уиски вселената съществуват и блендове, при които се залага както на по-висок процент малцов компонент, така и на по-висок градус на бутилиране и на по-качествен подбор на буретата за отлежаване на компонентите на сместа. Солидно презентирани купажни уискита в наши дни се откриват и при някои официални производители.
Chivas Regal, разбира се, не е марка на независим бутилировач, а се притежава от алкохолния гигант „Перно Рикар“, който в 21-ви век е допълнил гамата на Шивъс с версии от различна възраст и вид на отлежаване. В разновидността му от 80-те години, която описвам днес, обаче откривам дух, който го доближава до представата ми за стойностен продукт, в каквато категория днес не бих могъл да сложа дори някои разпознаваеми малцови уискита и който го отдалечава от актуалната разновидност на 12-годишния бленд със същото име.
Като се абстрахирам от чисто естетичните качества на бутилката, капачката `и и етикета на уискито, пренебрегвайки и факта, че през 80-те години стандартът за обемно съдържание в Европа е бил не 700, а 750 мл., мога да отбележа първата основна разлика с актуалния му роднина – алкохолното съдържание е 43%, а не минималният праг от 40%. На пръв поглед минимална разлика, която обаче индикира отношението на производителя към пазарната реалност от преди почти 40 години.
Другата далеч по-значима разлика е в профила на бленда, който при версията от 80-те години намирам за достатъчно ангажиращ и възнаграждаващ. Разбираемо е уискито да се е променило при дългия престой в стъклото под въздействието на въздуха, който неминуемо е влизал в шишето, но опитвайки този бленд, аз намерих асоциации, неприсъщи на по-новия представител на бранда.
Но преди да ви разкажа за тях, ще спомена, че липсва текст по отношение на вида отлежаване, произхода на цвета и наличието на студена филтрация. Напълно оправдано е да предположим, че уискито съдържа карамел е150а и че е студено филтрирано /не се и замъти, след като му добавих вода/. Ще изкажа още едно свое предположение, а то е, че за отлежаването /било на зърнения дестилат, било на малцовите уискита/ са ползвани и шери бурета, освен по-достъпните бъчви от американската бърбън индустрия.
Аромат – в началото леко затворен и плах. Постепенно се разви усещане за липов чай, зърно, слабо накиселяващи жълти ябълки, ядки, слаба пикантност, мед, восък, сладост като от зрял жълт плод, жълти стафиди и леко свежо усещане. Долових още спомен за мириса на праскови и нектарини. Асоциациите ми се доразвиха с още по-силен плодов уклон, появил се след минути – нотки зрели тропически плодове, зрели банани, сладък ананас. Разгадах още щрихи ванилия, ромова есенция, дюля, сладкарска хартия, нуга, марципан, шоколад и шери заемки, стоящи във фон. С вода /няколко капки/ – още праскови, нектарини и свежи тонове. Вкус – обилна масленост, щедра сладост, жълти плодове, малц, пиперливост и то силна, восък, прилика с малц на Крагелахи/ Аберфелди, далечно усещане за прах и минералност. С вода – свежо жълто грозде, сладост и още восък. Финал – среден, цитрусова нотка, сладка лимонена кора, сладост, жълт плод, пикантност, свежа зелена експлозия съчетана с леко нагарчащи ядки. С вода – доминираща сладост. Пиперливост и още зрели жълти плодове.
Оценка: 87-88/100. Цена: не помня колко платих за бутилката.
В обобщение: богат бленд с водещи сладост и пикантност
