
Нека се пренесем за кратко на морския бряг. Представете си един слънчев остров, с буйна висока растителност и палми, отрупани с плод, свързани с опънат хамак, под който на една ръка дължина стои коктейлът ви … Не такова море. Говоря за хладно, буйно море, отделящо двата големи острова на Великобритания – Ирландия и Шотландия. Някъде в него се намира не до там атрактивния за търсещите комфорта на Тропика остров Мул /не Муле, както някъде го бяха отразили/. На този остров се намира се намира дестилерията Тобермори, изписаната на етикета от снимката. И за да засиля вододела между тропическия рай и кътчето земя в Ирландско море ще спомена, че слънцето на хладния остров често е заменена от весело светещата камина, досущ като тази от The Whisky Library в Пловдив. Навярно вече сте се досетили, че ще ви представя именно уиски от дестилерията Тобермори. Това е нейният дебют в блога и затова ще си поговорим повечко за историята `и.
За година на основаването на Tobermory се сочи 1798г., като понастоящем носи името на градче от о-в Мул, разположено до нея – основано от рибари десетина години по-рано. За неин основоположник се приема Джон Синклеър, като в началото е носела друго име – Ledaig, с което име сега се произвежда друго едномалцово уиски от Тобермори /по това време уиски производството било силно затруднено от административни спънки, наложени от английския Кралски двор и Синклеър уж трябвало да произвежда бира, но решил да направи нещата по своя начин/. Ledaig се произнася доста непривично за нас – Лиджик или Леджик. Навярно бъркам, затова простете. Ledaig в превод означава „сигурно пристанище“. По-късно, след Акцизния акт от 1823г. дестилерията била лицензирана. Но това не означавало, че бъдещето `и е било подсигурено – през големи периоди на 19-ти и 20-ти век дестилерията Ledaig била затворена, тъй като почти всеки неин собственик в даден момент изпитвал финансови затруднения или търсенето на уиски спадало. През 70-те години на 20-ти век вече новите собственици я прекръстили на Тобермори. През 80-те години, времето на британската икономическа криза, отново преустановила дейност за кратко, за да бъде закупена от компанията Burn Stewart, специализирана в смесването и търговията с уиски. Burn Stewart била основана през 1948г. в Лондон. През 1993г. закупили Тобермори, като няколко години преди това придобили и дестилерията Deanston. През 2003г. закупили и дестилерията Bunnahabhain, както и марката смесено уиски Black Bottle. През 2013г. Burn Stewart били придобити от базираната в ЮАР компания Distell, която е и настоящият собственик на Тобермори.
Сега Тобермори произвежда две групи едномалцово уиски – Ledaig, което е опушено, и Тобермори, при което не трябва да се долавят нотки „торф“, защото ечемикът не се суши с торфени буци. Основният дял от производството е предназначен за смесените, бленд уискита /малц на Тобермори има и в Scottish Leader, както и в Black Bottle/, докато за едномалцовите вариации се отделят само около 15% от готовата продукция. Освен входящите 10-годишни дестилати, на пазара отскоро се срещат и 15-годишни уискита с марки Tobermory и Ledaig, както и няколко по-стари вариации, предлагани от независимите бутилировачи.
И след началната интродукция настъпи подходящият момент да ви представя впечатленията си от младото уиски от снимката. То е 10-годишно, бутилирано е при 46,3%, с натуралния си цвят, без да е студено филтрирано. Отлежава в използвани вече бъчви от бърбън.
Аромат – сладък, жълти плодове, карамел, пикантност, нотка сол, сушени кайсии, банани, десертче Корни с банан, близалка, зрели праскови, свежест и флоралност, ядки, шоколадови бонбони с кайсиев пълнеж, тропическки жълт плод, компот от ягоди, плодово сладко и ванилия. С вода – дървесност, още сладост, тютюн, кожа, още жълти плодове. Вкус – сладост, пикантност, силна джинджифилена нотка, сушени плодове, тропически плодове, манго, спиртност и масленост. С вода – още пикантност, восък, плодове и слаба горчивина. Финал – среден към траен, малцов, пикантен, кайсии, обилно сладък, ядки, маслен, стафиди и нектарини. С вода – още по-изявена малцова нотка, силно плодов и сладък, лека метална нотка, още пикантност и масленост.
Оценка: 88/100. Цена: тук не се внася официално.
Оценка: 88/100. Цена: тук не се внася официално.
В обобщение: чудесно комплексно младо уиски, което спечели симпатиите ми освен с профила си и с коректността на производителя, бутирилал го при висок градус, с означение на възраст, в натурален цвят и при отсъствие на студена филтрация. Толкова ми хареса, че скоро ще ви представя Tobermory 15 y.o. single malt whisky.