Whiskeytemple_Vladimir 
Ако седмицата се познава от началния ѝ ден, то нашата ще бъде малцова, защото е време за поредната уиски среща. Студ, сняг, домашен уют и чаша с нещо вкусно. Какво друго ни трябва?! Със сигурност за мен и доза мотивация, за да ви въведа в света на Tobermory 12 y.o. Manzanilla cask finish. Казано на български език днес ще ви представя впечатленията си от 12-годишния малц на едноименната шотландска дестилерия Тобермори, изкарал известно време в бурета от испанското вино манзания. То се произвежда в района на Кадиз, Андалусия и се числи към семейството на фино шерито. Описва се като сухо вино – опитвал съм различни разновидности, но все още не ми е попадала манзания. Както и при събратята му от Херез, и при манзанията в буретата му се формира благородна плесен, разделяща течността от околния въздух. Технологията на стареене на виното също включва ползването на солера система. Така накратко бих описал течността, на която хората от компанията-собственик „Дистел“ са гласували доверие като завършващ етапа на отлежаване на тяхното уиски. До днес съм опитвал няколко малца на Tobermory и неговата опушена разновидност Ledaig, при които малцов алкохол и бурета, съхранявали някога вино са комбинирани, за да се получи шарен /в буквален и преносен смисъл/ краен продукт – в някои случаи доста приятен за мен.
Уискито от статия № 984 е преминало през първоначално стареене в екс-бърбън бъчви и едва на финала на маратона, наречен „отлежаване“, е било насочено към винените бъчви. Политиката на собственика се базира на натурална презентация на благинката, която не е студено филтрирана и не е била оцветена с карамел е150. Можех да ви покажа снимки, които подкрепят думите ми, но за зла участ изтрих останалите фотоси от посещението ми в бар Мастърпийс, където преди време намерих 12-годишното Тобермори. Поне бях достатъчно разумен своевременно да прехвърля и запазя водещата снимка, която ви представя визията на стъклото. Алкохолното съдържание е 46.3% и то се явява норма за почти всички общодостъпни официални версии на Ledaig, Tobermory и Bunnahabhain, която дестилерия също е притежавана от „Дистел“.
Аромат – спомен за накиснато зърно, варено жито с цитрусова есенция, липов чай, мед, слабо накиселяващ жълт плод, спомен за шери, кожа, слаба сладост, сушени фурми и смокини, восъчна пита, асоциация с мириса на торта с орехи/ мед и кисело мляко, билки, натурални бисквити, пълнозърнест хляб, крем карамел, слаб спомен за солени подправки, локум. Минерална нотка и асоциация с мириса от морския бряг. С вода – йод, дори странна прилика с гранофорин /може би си спомняте мириса му/, сушени плодове, отчетлив винен спомен, влажна дървесина. Вкус – сладост, мед, почти отсъстваща пикантност, малц, усещане за портокал, винени заемки, дървесност и чувство на трохи. С вода – сладост, лакта, ядки и следи от шерито. Финал – къс до среден, слаба пикантност, сгряващо усещане като от джинджифил, цитрус, слаба сухота, сладникава бира, последващо свежо усещане като от магданоз, слабо нагарчащи кайсиеви ядки, танини. С вода – слаби танини, дървесност.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не съм срещал бутилка.
В обобщение: силно повлияно от виното уиски, което остави противоречиви усещания в мен.
