Whiskeytemple 
Вчерашният неделен ден отвори пред мен възможността да се разходя в приятна компания из дебрите на шуменското плато и същевременно ми позволи да направя и няколко кадъра на 15-годишния Дийнстън, огрят богато от топлите ноемврийски слънчеви лъчи, който ден по-късно да възнаградя със собствено уиски ревю. Едноименната дестилерия от Висините се е появявала вече неколкократно в блога, но е далеч от представите ни за добре познат на широката малцова аудитория производител – затова с радост отново се завръщам към продукт на спиртоварната, който носи и означението „Органик“ /Био/, за което също ще стане дума след минута. Но преди това още една снимка и няколко реда с исторически преглед за миналото на този шотландски боец.
Някога Дийнстън била памучна фабрика и за нуждите на производството си е генерирала сама количеството електроенергия, посредством водите на река Тийт /Teith/. Районът, в който била разположена фабриката бил благодатен за земеделие и няколко века то изхранвало живеещите на место работници. Едва през 1965г. бива преустроена в дестилерия за производство на малцово уиски. Новото предназначение изискало основен ремонт и през 1966г. започнало производството нa „водата на живота“. Едно от първите произведени уискита носело името Old Bannockburn.
В следващите няколко години собствеността върху дестилерията се сменила и в края на 60-те години била придобита от Invergordon Distillers, които през 1974г. пуснали първия едномалцов продукт, носещ името Дийнстън.
Британската криза и не до там добре приетото към онези години уиски довели до преустановяване на производството през 1982г. Затишието траело до началото на 90-те години, когато новите собственици, Burn Stewart Distillers Limited, подменили производствените средства с нови. През 2013г. Бърн Стюарт били закупени от южноафриканската компания Distell, под ръководството на която на пазара били пуснати 18 и 20-годишни едномалцови уискита, а уиски от дестилерията може да бъде открито и в редица блендове като Scottish Leader.
През 2023г. настъпи последваща промяна в собствеността. Хайнекен придоби Дистел за около 2,4 милиарда евро /по-точно 65% от дяловете в компанията/, в резултат на което бе създадена новата компания Newco – също позиционирана в ЮАР. Тя поема контрол върху една част от портфолиото на Дистел, докато управлението над шотландските марки уиски се поема от друг търговски субект, назоваващ се Capevin. Преди около месец /през септември 2024г./ италианският алкохолен гигант Campari пък закупи 14,6% от дяловете в Дистел за почти 70 млн. паунда в Capevin и по този начин придобива участие в управлението и над други шотландски дестилерии, освен в притежаваната от тях Glen Grant.
Ако се придържам към хронологичния опис на Дийнстън, не мога да пропусна 2016г., когато за първи път в продажба те пускат своето био уиски на 15 години, означено на етикета и като „Organic“. Понастоящем компания вече му правят и други разновидности на дестилерията, също покриващи специфичните изисквания пред категорията на био хранителните продукти. Маркирани в резюме, тези регламенти изискват ползваният ечемик да не е бил торен с пестициди, като производителите са длъжни да отгледат зърнената култура във възможно най-щадящ я откъм контакт със съвременните химии метод, за което продукцията им бива сертифицирана от нарочен британски орган /The Organic Food Federation/. Това налага и самата дестилерия да пази и представя документи, гарантиращи произхода на ечемика и съблюдаване на тази регулация, включително и на етап малциране на ечемика.
Допълнително изискване е поставено и към самото оборудване в дестилерията, което се почиства щателно, за да се елиминира контакт с предходните партиди, които не съответстват на нормите за био продукти. По тази причина и Органик уискито на Дийнстън се произвежда единствено веднъж годишно. Споменатата организация проверява и този етап. Подобни завишени изисквания се спазват и при избора на буретата, в които ще отлежава този Дийнстън. Финалната стъпка пред уискито с тази титла е необходимостта то да бъде бутилирано в натуралния си цвят, без добавяне на карамел е150 – такъв дестилерията мисля, че не ползва вече за нито една от експресиите си.
Deanston 15 Organic залага на отлежаване в американски дъбови бъчви, но не мога да бъда категоричен дали те са чисто нови или са с произход от бърбън индустрията. Уискито не е студено филтрирано и е запечатано в стъклото при 46,3%.
Аромат – нотки мед, ванилия, почти винен мирис, напомнящ ми на испанската манзация/ фино шери. Усещане за лимони, зелени билки, зрели жълти плодове, сладост, восъчна пита, праскови, нектарини, жълто грозде, сладко от праскови или бели череши, жълти ябълки. Мирисът ми напомни на уханието на плодова салата с описаните плодове. Долових и щрихи тунквана вафла, тирамису, малц, спомен за ромова есенция, крем нишесте/ бисквитена торта, восъчна пита. С вода – още мед и зрели жълти плодове, към които бих добавил и зрял банан. Вкус – пикантност, восък, сладост, малц, жълти плодове, мед, масленост, лютив джинджифил, лимон, лимонада с мента. С вода – още восък, сладост и пикантност, зад които прозира свежо плодово усещане. Финал – къс до среден, пиперлив, сладък, но се долавят и леки танини. Още мед, лимонена кора, зелени лешници, далечен спомен за прах. С вода – пикантност, свеж плодов мотив, билки, сладост и мед.
Оценка: 89/100. Цена: коства ми около 150 лева.
В обобщение: уиски с изявена пикантност и плодов характер, редом до който стои и интензивният спомен за мед и восък. Не мога да пропусна и любопитната прилика с фино шери.
