Whiskeytemple 
Днес се завръщам към един от финалните ни спомени от о-в Айла – в последния ни ден там успяхме да се вмъкнем и в дестилерията Ардбег, а след това присъствахме и на складова дегустация в Бунахавън /Bunnahabhain/. Там турове все още не се провеждаха, но за изживяването ни в тази труднодостъпна, но красиво разположена дестилерия ще ви разкажа скоро. Сега обаче е времето на производителя с емблематичните, да не кажа легендарни, зелени бутилки, напомнящи ми по нещо на бутилките с олио от преди години. Помните ги, предполагам – онези тъмни и непрозрачни стъкла, които днес са заменени от пластмаса. При малцовия дестилат обаче подобен компромис не е налице.
Придвижването до Ардбег не изисква толкова голямо усилие, колкото достигането до Буна. Ние бяхме отседнали в Порт Елън и между двете точки пътува автобус, който спира точно до дестилерията. Разходката и колоезденето също са вариант, но в този ден с променливо настроение ние избрахме автобусния транспорт. И тъй като август е спокоен месец, места в превозното средство се намираха в изобилие – компания ни правеха няколко двойки, поели към своята цел.
Пътуването отнема десетина минути и в крайната спирка се озовахме на път, където други ентусиасти не се засичаха. И както печеше и заваля. След което спря. Липсата на други си обяснявам с нашето подраняване – може би, защото пристигнахме около час преди заплатения от нас тур. В този времеви отрязък направих и снимките от външната част на комплекса. При Ардбег се спрях на базов вход – не съм сигурен в този ден дали бяха налични места за дегустацията в склада и нашето изживяване се състоеше в едно сравнително бързо посещение на производствените мощности, водено от гида ни, чието име, ако не бъркам бе Рон. Човек с опит, който имаше леко уморен вид, а това неизменно рефлектира и върху гостите.
Минути преди началото на развеждането ни Рон се появи пред посетителския център, откъдето бе даден старт и на 45-минутното ни препускане из отделните зали, по време на което възможността за снимки бе крайно ограничена. Може би Рон в други дни е чудесен събеседник и домакин, но в днешния ден, било заради избраната от нас по-евтина услуга /надявам се причината да не се крие в това/, било заради нещо друго, не ми направи особено добро впечатление, запознавайки ни предварително с кратката продължителност на разходката, резонно следствие на което бе и припирането с правенето на фотосите. Никъде преди това нямахме подобни проблеми и всеки гид ни оставяше мигове свобода, в които да разгледаме/ заснемем интересните ни кътчета. Другият съществен недостатък при визитата ни бе пълното отсъствие на разглеждане на складово помещение. Също решение без аналог – явно тези „придобивки“ хората от управлението на дестилерията пазят единствено за по-щедрите гости.
След като ни разясни правилата, Рон ни отведе към брега и малкия кей, гледащ към емблематичната сграда с надписа „Ardbeg“, за да ни запознае с историята на снабдяването със суровини от 19-ти век посредством различни плавателни средства. След това поехме към сърцевината на дестилерията, но преди да ви я представя, споделям снимки от околностите на спиртоварната и от зоната на посетителския център.
Следващият етап от посещението бе запознаването ни с процеса на мелене на зърното /Ардбег няма съоръжение за малцирането му и го получава от комплекса в Порт Елън/, машуването му /извличането на захарите от смляната смес грист с гореща вода/ и ферментацията на течността уорт, която в края на процеса вече се нарича уош и бива дестилирана през една от двете двойки медни казани в дестилерията, разположени в новата постройка. Преди тях преминахме през помещението, където се намира неизползваемата двойка от медни дестилатори, които стояха студени и тихи. Процесът на дестилацията се наблюдаваше от Нийл Кембъл, когото снимах в края на тура ни. Очаквано и тук Рон ни даде напътствия откъде може да се снима, което затвърди не особено приятното ми впечатление.
С представянето ни на дестилационната мощ на Ардбег приключи и турът ни. Върнахме се в посетителския център, където получихме и по един драм от стандартния Ardbeg An Oa. С Яна предпочетохме капучиното, тъй като все още бе ранен час, а се надявах да успея да вместя и незабравимото уиски изживяване в склада на Бунахавън, при което се „сервират“ няколко уискита, дръпнати директно от бъчвите, както и се случи. В странично на центъра помещение е разположен и своеобразният течен архив на дестилерията, където може да срещнете легендарните ѝ бутилки. Имаше вече хора, поръчали си нещо високоградусно, наслаждавайки се на гледката към вътрешния двор, където е разположен и фургонът, предлагащ бързо хапване. С Яна довършихме горещата напитка и се отправихме към паркинга, където не след дълго пристигна и Дейвид, чудесният наш събеседник и шофьор, който ни откара в северните земи около Бунахавън и стоящия отсреща остров Джура.
До скоро, приятели! 🙂
