Whiskeytemple 
Последните по-хладни пролетни дни възродиха в мен желанието да се върна към опушеното уиски, за да ви представя нещо крайно интересно от тази школа. През топлите пролетни и летни месеци „пушилките“ не ми спорят особено, което е лесно обяснимо – за мен те са напитки за студено време. Интересното уиски, което визирам, е Ardmore 12 y.o. Port wood finish – крайно недооценен бранд на едноименната дестилерия от шотландските Висини, който в тази си конкретна разновидност ми сви шапката. И то в такава степен, че да го препоръчам на всеки любител на торфеното влияние. И не само – при това уиски е налице и сериозно винено моделиране, дължащо се на вторичното отлежаване /финиш/ в порто бурета, което рамкира благинката като вкусна плодово-опушена бомба. За това след малко.
Ардмор все още минава между капките, щом стане дума за медиен и колекционерски интерес. Може би, защото акцентът собствениците от Бийм-Сънтори поставят върху Лафройг и Боумор. Може да потърсим обяснение и на ниво реноме, което е далеч по-видно при производителите от Айла. Това пък ни позволява обаче да се насладим на все още нормално ценообразувани продукти от гамата на спиртоварната от Висините – било като независими версии, било като официални бутилки. Като онази 20-годишна негова разновидност, за която разказвах преди няколко години, предлагаща характерната за Ардмор опушеност.
Именно тази отличителна черта на едноименното уиски е останала в съзнанието на всеки, опитал и смесеното уиски Тийчърс /Teacher’s/. Предполагам сте попадали на информацията, че именно синът на блендъра Уилям Тийчър – Адам, в края на 19-ти век основава Ardmore заради желанието си да произвежда достатъчно количество малцово уиски, обогатено с влиянието на торфа от Висините, различаващ се от подобните почвени слоеве от островните части на Шотландия заради състава си. В миналото, по всяка вероятност и днес, разпознаваемият стил на Тийчърс /в което в даден етап е попадал и Глендронах/ е отдаван именно на викторианската дестилерия, намираща се до селцето Кенетмонт. Тази му специфика го превръща и в обект на интерес и за независимите бутилировачи.
За разлика от стандартните експресии на Ардмор /като Traditional/, при тази, която описвам днес, ни се предлага 12-годишен дестилат, който след първоначалното отлежаване в екс-бърбън бъчви, бива прехвърлен в порто бурета. Възрастта на уискито е упомената някак срамежливо /на вертикалната снимка, под надписа „non chill filtered/. Уискито ни се предлага при 46% алкохолно съдържание и не е студено филтрирано – така, както всеки малц следва да бъде. Дали цветът му е подсилван с карамел е150а е отворен въпрос – бих предположил, че е така, изхождайки от липсата на изричен текст в противен смисъл и бидейки наясно с политиката на Бийм-Сънтори в това отношение.
Аромат – спомен за мириса на пепел, свеж мотив, последван от сериозно винено влияние. Спомен за мириса на плодово сладко от ягоди, череши, усещане за мента, евкалипт, ментови бонбони с плодов аромат, зрял портокал. Долових и асоциация с мириса на обгорено дърво и смола/ тамян, сладка марината за месо /сос Барбекю/, пушено месо/ бекон, бонбони „Пияни вишни“, карамел, сушени готварски подправки. Горски плодове, боровинки, зряла мандарина, още сладост след минути, както и усещане за печен блат от сладкиш. С вода – свежест, бонбон с аромат на боровинки, сладост, асоциация с мириса на напитка с аромат на портокал/ мандарина и още от споменатото обгорено дърво. Вкус – мощна сладост, червени плодове, ненагарчащи ядки, пикантни подправки, опушеност, маслено усещане. Отприщва слюноотделянето. Слаба минералност, отново спомен за зрял портокал, намек за свеж плод и силни винени заемки. С вода – сладка лакта, още от виненото присъствие и пикантност. Финал – среден, сладост, опушени щрихи, напомнящи на прах/ пепел, пикантност, зряло тъмно грозде, усещане за етерично масло, портокалова кора, шоколадови бонбони от типа на „Пияни вишни“ и все така силно винено усещане. С вода – сладост, етерично масло и леки танини, минералност и асоциация с обгорено дърво.
Оценка: 87-88/100. Цена: около 120 лева, но при промоция може да се открие и за около 90 лв.
В обобщение: комплексно младо уиски, съчетаващо доста умело виненото влияние и отпечатъка на опушеността. Напомни ми на Benriach 17 y.o. Solstice.
Чудесно ревю, Влади!
Явно торфеният дим и винените влияния в уискито си вървят много добре. Специално за комбинация от дим и порто не се сещам скоро да съм виждал у нас. Имаше едно Kilchoman, а също и Benriach 17 Solstice и май това е. Ardmore определено не е сред галениците в конгломерата Beam-Suntory и наличието на такава експресия – с години, 46% и финиш в бъчви от порто, че и на човешка цена – си е малко чудо. Имам бутилка от това уиски, още не й е дошъл редът да я отворя, но твоето представяне определено я придвижи напред в опашката 🙂 Редовната цена от около 120 лв., на което обикновено се продава у нас, е очевадно надута, но пък наистина се появява честичко и с намалена цена до към 85 лв.
Наздраве!
P.S. Между другото, страшно ме настърви с представянето на Bunnahabhain 12 Cask Strength 2022 🙂 Явно това уиски е нещо наистина специално, че и на приемлива цена. но разбира се, у нас няма да дойде. Та сега си блъскам главата как да си купя бутилка от чужбина. При възторжените отзиви цяло чудо е, че още се намира!
Ники, здравей!
Благодаря ти за вниманието и за включването.
Уискито ни хареса, дори повече отколкото очаквах. Да, порто влиянието ми е слабост, но тук то е съчетано доста умело с вродената опушеност на спирта. Налице е хармонично уиски, което предложи доста добър набор от асоциации. При това на спомената промоционална цена.
А относно Буна-та. Ако можеш, поръчай я. Ще ми благодариш после. При наливането уискито стоеше леко плахо, но минути след това те застига цялата шери трупа. Благинката не е много сладка и е издържана в един разпознаваем винен облик.
Наздраве! 🙂🥃
Сравнимо уиски – макар и без Age Statement, според мен, е Talisker Port Ruighe.
Привет!
Признавам, че не съм опитвал Порт Ри на Талискър, но го добавям в списъка си. Благодаря!
Наздраве!🙂🥃
Здравей,
нямах предвид, че Талискер Порт Рий е нещо, което задължително трябва да се пробва. При него влиянието на порт финиша за мен е много по-слабо осезаемо отколкото при Ардмора, и като цяло, не намирам вкусово голяма разлика с Талискер 10. При положение, че цената на Порт Рий е с около 50% по-висока от тази на Талискер 10, не виждам какво точно оправдава тази разлика. Единственото обяснение, което мога да си дам, е, че бъчвите за порт финиша са по-скъпи.
Здравей!
Няколко приятели ми го бяха похвалили преди време и останах с впечатлението, че порто влиянието им е допаднало. Може би тяхното уиски е било от друга партида.
Бих го опитал при първа отдала ми се възможност.
Наздраве!🙂
Абсолютно съгласен. Едни от любимите ми. Третото, което бих сравнил с тях, е Laphroaig PX cask. (но е по-опушено)