Whiskeytemple 
Отдавна не бях разказвал за Гленливет и почивните дни, съчетани с прекрасното време, ми дадоха възможност да изведа няколко стъкла на горска разходка, която предприехме с Яна онзи ден. В раницата си сложих Glen Scotia Double cask, което ще представя в следващата статия и The Glenlivet 12 y.o. single malt whisky, което виждате на горната снимка. Знам, че марката ви е добре позната, защото си е изградила солидно реноме и е налична в по-големите вериги от магазини, както и в някои от по-добре заредените клубове и барове. Нейната обикновена 12-годишна разновидност е едно комфортно уиски, ако тепърва навлизате в уиски света или ако просто търсите лек плодов драм от Спейсайд. Определих я за „обикновена“, с идеята да я отгранича от уискито от днешния материал, което носи същата възраст. За разлика от стандарта, то е част от една нова търговска серия на The Glenlivet, насочена към ентусиастите с малко по-любопитни сетива. Гамата се нарича „The Original stories“ и е вдъхновена от основоположника на законната дестилация на производителя – Джордж Смит.
Както почти всеки един производител на уиски от онази епоха и Джордж Смит започнал своята дейност в началото на 19-ти век в „сенчестия сектор“. Не бил съгласен да спазва Кралските наредби относно дължимия акциз и долината на река Ливет се превърнала в удобно място за тайно уиски производство, оставащо далеч от погледите на бирниците. Този му период на производство извън закона е вдъхновил и името на първото уиски от серията, пуснато в продажба някога през 2020г. – Illicit still /незаконен казан/. Втората бутилка пък се нарича „Законният/ лицензираният драм“ /ще представя и нея/, която подсказва какъв ход е предприел Смит – след приемането на Акцизния акт от 1823г. и въвеждането на далеч по-справедлив режим на определяне на дължимия налог, Джордж взел решение да регистрира по надлежния ред занаята си, което пък му отключило вратите на различните бакалии и търговци, желаещи да зареждат от продукцията му. Това му донесло не само слава и средства, но и му навлякло омразата на останалите все още непреминали към „светлата страна“ конкуренти. За справянето с тях Смит носел със себе си два пистолета – досущ като история от Дивия запад.
До тук с битието на Смит. Нека си кажем няколко думи за уискито. Отлежавало е в комбинация от американски и европейски бъчви, което подсказва, че следва да очакваме някакво по-тъмно влияние от екс-шери буретата, но не сме наясно с поредността на пълненията им, съответно колко наситено би следвало да бъде влиянието на предходното съдържимо. Благинката не е студено филтрирана и е напълнена при 48% алкохолно съдържание – все белези, които я отличават от стандартната 12-ка, която беше изчезнала от пазара за няколко години, но май вече се намира по-лесно. Цветът подозирам, че е „настройван“ с карамел е150а.
Аромат – интензивен спомен за мириса на зрели и леко накиселяващи ябълки, щрудел, банани, зряло киви, сайдер, мед, цветя, манго, малц, сок кайсия или мултивитамин, слаба пикантност, зрели круши, далечна асоциация с бял шоколад, влажна дървесина, мирис като от ягоди. С вода – лакта, ванилия и запечени ябълки. Вкус – започва сладникаво и осезаемо плодово с водещи ябълкови асоциации. Следва пикантност, малц, мотив на лимонена кора, мед, киселинност, която отново ми напомня за ябълки и сайдер. Уискито леко хапе и предлага усещане като от джинджифил. С вода – сладост, пиперливост, която като че ли се засили, отново бананово-ябълково плодово присъствие, ягода. Финал – среден, пикантност, слаби танини, сгряващо усещане. Свеж мотив на плод от жълтата гама. Нагарчащи ядки, лимонена кора и лека сухота. С вода – сухота, още пикантност.
Оценка: 86-87/100. Цена: между 70 и 80 лева, по спомен.
В обобщение: Спейсайдър с лек плодов нос и по-явна дървесност при вкуса и финиша.
