Whiskeytemple 
Аз съм почитател и на бърбъна – харесвам скоч, ирландското и световното уиски, към което добавям и стила на екзотичните тайвански, японски и индийски благинки, но не мога да скрия, че изпитвам задоволство и от вкусния дестилат от САЩ, част от който е и бърбънът. Американците произвеждат и малцово и пшенично уиски, ръжени също, както и техните царевични роднини от Тенеси, но може би мнозина от нас асоциират тамошните дестилационни практики с бърбъна и по-конкретно с щата Кентъки. Това не означава, че стрейт бърбън не се произвежда и в други щати, но Кентъки е върхът на копието за момента. Може би забелязвате, че все повече играчи от континента навлизат в бранша – Балконес от Тексас, Ковал от Чикаго, Джърнимен от Мичигън и прочие. Тепърва ще се срещаме и с част от тях. Но да се върна към бърбъна.
Към края на 2014г. успях да срещна за първи път напитката, която ревюирам днес. От бар „Мастърпийс“ си бях набавил дузина мостри, сред които бе и 10-годишният Ийгъл Реър /Eagle Rare/, който към този период все още се предлагаше на партиди, пълнени от по едно буре – single barrel. Споделям статията ми с представянето му, ако желаете да проследите какво съм доловил тогава и какво откривам днес, наслаждавайки се на бутилката, която купих през вече далечната 2016г., но която отворих в по-близкото минало. Тя вече не носи означението за принадлежност към само една американска дъбова бъчва, но все така продължава да бъде пълнена при 45% алкохолно съдържание и в натуралния си цвят /стрейт бърбънът никога не се оцветява външно/. Предполагам, че уискито е студено филтрирано. Към всичко това добавям и общоважимото правило за американския стрейт бърбън, че винаги отлежава в нови бурета от американски дъб и в зависимост от степента на вътрешното им обгаряне /и от периода на съхранение, разбира се/, финалният продукт бива изваян в различните нюанси на червеникаво-кафявата гама. Съотношението между отделните зърнени култури в кашата /царевица, ръж, пшеница, ечемик, просо/ се мени, но бърбънът трябва да се основава минимум на 51% царевица – при Eagle Rare 10 мисля, че втора по значение е ръжта и пшеница не се използва.
Аромат – сладост, нотки ръж, ягоди, сладко от ягоди, напитка с мирис на малина и дори диня, презрели праскови, усещане като от зрял грейпфрут или портокал, пикантност, плодови бонбони, ванилов сладолед с черешов топинг, нотки карамфил, захарно петле, спомен за мирис като от влажен шкаф, зрели нектарини, ликьор кафе. Леко винен нос – напомни ми на виненото влияние, оставяно върху уискито при такова отлежаване. С вода – свежест, отново издържан в гамата на червените плодове /сушени ягоди/, ментови дъвки с добавен аромат на боровинки и слаб спомен за млечен шоколад, съчетан с мента. Вкус – сладост, пиперливост, заемки червен плод, бонбони виолетки, ръж, сладък портокал, отприщва слюноотделянето, спомен за прасковен ликьор. Слаби танини. С вода – сладост, зад която се прокрадва влиянието на ръжта. Дървесността се засилва. Финал – среден, леко суховат, сладникав, но не прекомерно, сгряваща пикантност, ръж, усещане като от чипс с гъби и сметана, дървесност, нотки кафе и слабо нагарчащи ядки. С вода – танините изпъкват.
Оценка: 89/100. Цена: понастоящем се търгува за около 80 лева, но не помня стойността на моето стъкло.
В обобщение: и в тази си конкретна версия ER10 затвърди изграденото вече в мен впечатление. Надявам се и по-актуалните ботлинзи да са на това ниво.
