Whiskeytemple_Vladimir 
Възможно ли е дестилерия да струва 270 £? Да, ако говорим за тази на Mortlach, продадена през 1831г. от дотогавашните си собственици на Джон Робъртсън, който несъмнено е направил сделката на живота си. Самата дестилерия е основана от Джеймс Финдлетър, Александър Гордън и Доналд Макинтош през 1823г. /някъде се сочи и 1824г./ – т.е., към момента на приемане на Акцизния акт от 1823г., изкарал много от нелегалните производители на уиски на „белия свят“, което я прави и една от първите законни дестилерии в Дъфтаун /Спейсайд/ и в Шотландия като цяло. Първите десетилетия от съществуването са белязани от чести смени в ръководството, при поредната от които Мортлах е закупена от Джон и Джеймс Грант, притежаващи Glen Grant, след което премахнали част от оборудването и го насочили към дестилерията Glen Grant. Във времето, когато дестилерията функционирала в част от помещенията `и се произвеждала и бира, а друга била използвана като храм от „Свободната шотландска църква“. През 1951г. собствеността се сменила за пореден път и този път начело застанали Джон Гордън /по-късно станал кмет на Дъфтаун/ и Джордж Коуи, който станал едноличен собственик на дестилерията след смъртта на Гордън. В края на 19-ти век сред служителите `и бил и Уилям Грант, който след дългите години натрупан опит /повече от 20, през които преминал от позициите на чиновник и счетоводител, до мениджър/ основава познатите ни Grant`s, Glenfiddich и Balvenie. След първите трудни години краят на 19-ти век донесъл стабилност и успехи. Уискито, какъвто е била тогавашната мода или тенденция се е предлагало като част от смесените, бленд уискита /малцовото уиски като такова започва да се цени като такова след средата на 60-те години на 20-ти век/. По-късно, през 1923г., дестилерията, която до тогава била в ръцете на фамилията Коуи, била придобита от John Walker & Sons и станала част от бъдещата група на Diageo /това е актуалното име на алкохолния гигант – компанията обединява в себе си много други/ – John Walker & Sons станала част от DCL /Distillers Company Limited/, която била преименувана на United Distillers, за да се стигне и до Diageo. През 1968г. съоръженията за малцуване на ечемика /malting floor/, които дотогава функционирали в Мортлах били затворени /нужният ечемик се набавял вече изцяло от индустриалните комплекси, част от гамата на Диажио/, а през 1971г., компанията изоставила технологията на директното нагряване с огън на медните казани при дестилирането на алкохола, като въвела загряването им с пара /мнозина твърдят, че директното нагряване освобождава по-богат и комплексен характер на уискито и решението за изоставянето на тази технология предизвикало неодобрението им/.
