Dark Mode On / Off

Mortlach 16 y.o. Flora and Fauna single malt whisky

 Отдавна ми се искаше да опитам уиски от дестилерията на Мортлах /Мортлак/, което да носи означение на възраст и изявен шери профил, с какъвто имидж се славят част от по-старите продукти на шотландския производител от Дъфтаун. Честно казано, не се надявах да попадна скоро на такъв, защото собствениците от Диажио насочват огромната част от продукцията `и към смесените уискита на Johnnie Walker, а останалото количество, бутилирано като едномалцов дестилат е меко казано безумно скъпо и недостъпно за простосмъртни като мен – ако не ми вярвате вижте как вървят 18 и 25-годишните представители, които се предлагат в 500-милилитрови бутилки. Затова си мислех, че спасението ще дойде от ботлинг на независим бутилировач, предлагащ заветната благинка. Но ето че в Единбург ми излезе късмета и в бар Ушкабей пазеха бутилка от прославената 16-годишна вариация на Мортлак, част от серията Flora & Fauna, която презентира уискита от портфолиото на Diageo, които не се презентират като т.нар. „класически малцове“. 

 Възможно ли е дестилерия да струва 270 £? Да, ако говорим за тази на Mortlach, продадена през 1831г. от дотогавашните си собственици на Джон Робъртсън, който несъмнено е направил сделката на живота си. Самата дестилерия е основана от Джеймс Финдлетър, Александър Гордън и Доналд Макинтош през 1823г. /някъде се сочи и 1824г./ – т.е., към момента на приемане на Акцизния акт от 1823г., изкарал много от нелегалните производители на уиски на „белия свят“, което я прави и една от първите законни дестилерии в Дъфтаун /Спейсайд/ и в Шотландия като цяло. Първите десетилетия от съществуването са белязани от чести смени в ръководството, при поредната от които Мортлах е закупена от Джон и Джеймс Грант, притежаващи Glen Grant, след което премахнали част от оборудването и го насочили към дестилерията Glen Grant. Във времето, когато дестилерията функционирала в част от помещенията `и се произвеждала и бира, а друга била използвана като храм от „Свободната шотландска църква“. През 1951г. собствеността се сменила за пореден път и този път начело застанали Джон Гордън /по-късно станал кмет на Дъфтаун/ и Джордж Коуи, който станал едноличен собственик на дестилерията след смъртта на Гордън. В края на 19-ти век сред служителите `и бил и Уилям Грант, който след дългите години натрупан опит /повече от 20, през които преминал от позициите на чиновник и счетоводител, до мениджър/ основава познатите ни Grant`s, Glenfiddich и Balvenie. След първите трудни години краят на 19-ти век донесъл стабилност и успехи. Уискито, какъвто е била тогавашната мода или тенденция се е предлагало като част от смесените, бленд уискита /малцовото уиски като такова започва да се цени като такова след средата на 60-те години на 20-ти век/. По-късно, през 1923г., дестилерията, която до тогава била в ръцете на фамилията Коуи, била придобита от John Walker & Sons и станала част от бъдещата група на Diageo /това е актуалното име на алкохолния гигант – компанията обединява в себе си много други/ – John Walker & Sons станала част от DCL /Distillers Company Limited/, която била преименувана на United Distillers, за да се стигне и до Diageo. През 1968г. съоръженията за малцуване на ечемика /malting floor/, които дотогава функционирали в Мортлах били затворени /нужният ечемик се набавял вече изцяло от индустриалните комплекси, част от гамата на Диажио/, а през 1971г., компанията изоставила технологията на директното нагряване с огън на медните казани при дестилирането на алкохола, като въвела загряването им с пара /мнозина твърдят, че директното нагряване освобождава по-богат и комплексен характер на уискито и решението за изоставянето на тази технология предизвикало неодобрението им/. 


 Не съм сигурен дали течността в бутилката е с натурален цвят, но се надявам да е така, тъй като благинката носеше силен шери профил и мирис, който се надявам да се дължи на повечко използвани шери бъчви, първо пълнене, които от своя страна биха „оцветили“ така красиво напитката. Алкохолният градус е 43% и навярно уискито е студено филтрирано. Възрастта му е ясно посочена, каквата трябва да бъде практиката на всеки производител. 

 Аромат – шери, шери, шери, асоциация с прах, сушени тъмни плодове, мед, сладко от тъмен плод, боровинки, дървесност, карамел, слаба портокалова нотка, силна пикантност, канела, карамелизирана коричка от печена тиква, нотка тирамису, кленов сироп, горена захар, захарно ретле, печени лешници, подправки и кожа. С вода – нотка свежест и още шери. Вкус – пикантност, сладост, сушени тъмни плодове, мед, ядки, кокос, отприщва слюнката, слаба горчивина. С вода – сладост, свежест, тропически плод. Финал – среден до траен, сладост, коледен сладкиш, шоколадова сладост, плодов крем с тъмни плодове, череши, тъмни череши, малц и слаба горчивина след второто отпиване. С вода – асоциация с плодове киснати в алкохол и още сладост.

 Оценка: 87,5/100. Цена: тук не се предлага. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram