Dark Mode On / Off

Waterford Sheestown Edition 1.1 Irish single malt whisky

 Противно на всякаква метеолорогична и сезонна логика, в разгара на януарския студ решавам да ви разкажа за едно пролетно уиски, произхождащо от Ирландия, но имащо не малко допирни точки със скоча. Или поне такава асоциация ни внушава изписването му – създателите му, за които ще стане дума след минута, го определят като „whisky“, избягвайки допълнителната буква „е“, с която сме свикнали да разчитаме ирландските етикети. И това е само началото, защото малцът /да, уискито е направено от покълнал ечемик/ на все още младата ирландска дестилерия Уотърфорд /Waterford/ си поставя високата цел да ни хване в тактически чувал – първо, заради особеностите при производството му и второ, заради изключително раздвижената визия на стъклото. И ако за вникване в идеологията на технологията са ни необходими любопитство и допълнителен набор от познания, то възприемането на дизайнерското решение става мигновено – масивно синьо стъкло със жълтеникава стъклена тапа. Признавам си, че това е първото по вида си уиски с подобен лик. Напомни ми на старовременните бутилки за олио – предполагам, че всеки от нас е развивал мускули, носейки ги в пазарската си чанта. И за да привърша с думите за дизайна, нека изкажа адмирации към екипа на дестилерията – със сигурност е разпознаваем и му симпатизирам. Сега да се насочим към по-важното.

 Уотърфорд е плод на уиски любовта на един титан от сферата. Неговото име е Марк Рейниър, споменаван от мен в блога по друг повод. Марк произхожда от род на търговци на алкохол, а в даден етап от живота си контролира компанията „Мъри Макдейвид“, притежаваща преди години шотландската дестилерия Брухлади /Bruichladdich/. В този период Марк получава подкрепата на една икона – Джим Макюън, с чието име Брухлади обвързва настъпълия в началото на 21-ви век просперитет.

 Преди няколко години Рейниър реши, че е време да смени полето за развитие, след като Брухлади бе придобита от нов собственик. С натрупаните средства през 2015г. Марк откупи от „Диажио“ бирария на „Гинес“, която преустрои и подготви за производството на собствено малцово уиски. Към набора от нова технология там бе добавен и емблематичния меден казан от някогашната шотландска дестилерия „Инвърлевън“ /Inverleven/, който години наред стоеше като туристическа атракция пред Брухлади, а след преместването на Марк казанът бе отремонтиран и влезе отново в употреба. А с него Рейниър прокара и иновативния си подход при производството на малцово уиски. В какво се състои той?

 Във винената вселена понятието „тероар“ е добре познато. Най-общо то ще рече, че всеки компонент /съдържание на почва, климат, сорт, георграфски произход/ в процеса на производството е важен. И ако за винарите тероарът бе отдавна развита идеология, имаща своите и противници, то в уиски вселената като че ли акцентът бива поставян основно върху дървото, качеството на дъба, отколкото на останалите неизвестни. Може би резонно, а може би и воден от желание да открие своята пазарна ниша, екипът на Уотърфорд разви концепцията за теорара на уискито до неоткрити „земи“. Всяко тяхно уиски си има име на фермата /с малки изключения/, от която е добит ечемикът – днес ревюирам първия релийз от фермата на Филип О`Брайън, Шийстаун версия 1.1 /Sheestown 1.1/. И тук вече идва времето за любознателните. Ако се вгледате в снимката на задния етикет на бутилката, ще видите един код /F015 …/. Всеки път той е различен и ако го въведете на съответното място в сайта на производителя, ще попаднете в страната на фактите.

 От тази страница научаваме, че уискито Sheestown 1.1 е на 3 години, 10 месеца и 25 дни – по законова регулация то се определя за 3-годишно. Ечемикът на фермера е ожънат през август 2015г., а алкохолът е дестилиран през 24-тата седмица на 2016г. В сайта може да проследите по дни цялото движение на зърното от фермата до медния казан и полагането на алкохола в дъба. Информацията е прекалено подробна и ще я спестя. Крайният етап на бутилирането е настъпил през юли 2020г., след като уискито от няколкото вида бъчви са „оженили“ /обединени в големи съдове/ през май същата година. Прескачам данните за наименованието на маята, сорта ечемик и продължителността на ферментацията.

 Подборът на буретата също е така педантично упоменат. За подготовката на тази партида, включваща 9000 бутилки, са ползвани бурета от американски дъб, първо пълнене, чисто нови бурета от американски дъб, както и бъчви, съдържали преди това френско вино. Пропорцията между тях е следната: 35% американски дъбови бъчви, първо пълнене; 21% чисто нови бурета от американски дъб; 25% от премиум френско вино и 19% от естествено сладко вино „vin doux naturel“. Хармонизираният алкохол след това е бутилиран на 50%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация.

 

 Аромат – младолик плодов профил, свежи сливи, зарзали, кайсии, свежо жълто грозде, лимон, лимонена есенция, сладки малцови тонове, зелена тревиста нотка, билки, дори усещане за джин, обогатен с билки, ванилия, банани, намек за грейпфрут, крем нишесте с мирис като от свеж зелен плод, зелена ябълка, киви, слаб тъмен мотив, карамел/ тофи, крем карамел и асоциация с праскови. С вода – спомен за какаови бисквити, какаов крем, течен какаов крем. С още вода – алкохолна нотка, праскови. Вкус – пикантност, цитрусова кора, сладост, пипер, канела, плодов мотив от свежата жълта и зелена гама, лека киселинност, тревисост, отприщва слюноотделянето, стои леко агресивно. С вода – сладост, пикантни подравки. С още вода – сладост, пиперливо усещане като от канела. Финал – къс до среден, намек за лимонена кора, слаба сладост, нагарчащи ядки, костилков плод. С вода – свежест, слаби танини, младежки профил. С още вода – без съществена промяна.

 Оценка: 83/100. Цена: моята бутилка е от вън, но тук вече се предлага за 80-90 лева.

 В обобщение: приятна за мен изненада, която разкрива вкусен младежки профил. Следя с интерес развитието на марката.     

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Препоръчани статии