Dark Mode On / Off

Jameson Caskmates blended whiskey


 Температурата навън е около 6°, а по някоя от теливизиите за стотен път преповтарят „След утрешния ден“, който разказваше за гигантски студ, обхващащ Земята и унищожаващ шотландското земеделие, съотв. и уиски индустрия. За моя радост в стаята около мен е приятно топло, а на стъклената масичка грее новото уиски, което искам днес да ви представя – то е ирландско, тепърва предстои да се разпространи в магазините и да добие популярност, но пък е част от гамата на ирландско уиски N 1 по продажби в света, която е добре приета и в България. Става дума за интересния проект Caskmates на Jameson irish whiskey.

 Дестилерията на Jameson е основана в края на 18-ти век, 1780г., от познатия ни от рекламите Джон Джеймисън, адвокат по професия, който по народност бил шотландец. От незначителен играч в началото, дестилерията в края на 19-ти век заема второ място сред производителите и износителите на уиски в Ирландия, а към настоящия момент е най-продаваното ирландско уиски в света.


 Удар върху бранда, а и върху цялата ирландска икономика, нанасят две събития – наложеният от Англия мораториум върху ирландските стоки по повод обявената независимост на Ирландия и въвеждането на „Сухия режим“ в САЩ, която до началото на 20-те години на 20-ти век е силното поле за изява на ирландските уискита заради силната ирландска общност там. Към тези събития може би е редно да прибавим и Гражданската война в Ирландия от 20-те години на миналия век. След Втората светова война ирландските производители правят плахи опити да достигнат прозорливите шотландци, въвели и иновативната технология на колонната дестилация, в резултат на което Jameson, Cork Distillers и John Powers се обединяват в „Irish Distillers Group“ през 60-те години на 20-ти век. И ако в края на 19-ти век в Ирландия функционират над 80 дестилерии, то в средата на 20-ти век те са вече 4 /към днешна дата се забелязва засилено изграждане на нови ирландски дестилерии, като към 2030г. се планира същинска световна инвазия на ирландското уиски/. Jameson се произвежда, заедно с другите марки, собсвеност на компанията – майка Перно Рикар в голямата дестилерия в Мидълтън, Корк, където вече функционира още по-голям и съвременен комплекс /макар че преди няколко месеца отвориха малка иновативна дестилерия в Дъблин, явно за да бори новата дестилерия на Teeling/. А кои са другите марки? Освен Jameson, там се произвеждат и Paddy irish whiskey, Redbreast irish whiskey, Green spot irish whiskey и Power`s irish whiskey, в различните му вариации. 
 Но да се върнем към конкретното уиски. Споменах в началото, че е нов дестилат. Това е отчасти вярно. Още миналата година първата партида от него се появи в Ирландия, но в ограничен тираж. Бях чел за него и се надявах някога да го видим и тук. Година по-късно втората партида прави пазарния си дебют и не подминава и нас. Между другото, уискито се предлага в САЩ от преди малко повече от месец и появата му тук не е забавена. 

 Благинката в познатата зелена бутилка е стандартният познат Jameson Original, но с малка променлива. Първоначално уискито е съзрявало в дъбови бъчви, по което не се различава от Original. Същите бъчви са дадени в заем на местна бирария, Franciscan Wells, която произвежда характерната за Ирландия бира „stout“ /стаут/. Това е тъмно пиво, доста карамелизирано и сладко, с леки горчиви нотки. Именно тази бира се съхранява известен период в дъбовите бъчви на Jameson, след което бъчвите се връщат на уиски производителя, който ги пълни с уискито си и след няколко месеца го предлага под името „Caskmates“. Това е по-особеното тук. Останалите характеристики на напитката са ни познати – тя е смесено, бленд уиски, в чийто състав освен зърненото /царевично уиски/, получено в резултат на дестилация през колонен дестилатор, е включено и уиски от категорията „single pot still whiskey“, представляващо смес между малциран и непокълнал ечемик, дестилиран през медни казани. Уискито е с подсилен цвят, филтрирано e и е 40-градусово. „So far, so good“ – биха казали англичаните, а пък ние бихме се запитали „Как е, бива ли го?“.

 Аромат – силни свежи тревисти нотки, слаба пиперливост като от пакетче с подправки, зад които се прокрадва силна доза карамел и сладост. Налична е и силна нотка зелени плодове – ябълки и жълти такива – банани и нектарини. Долових и отчетлив спомен за бърбън и спомен за череши. Бутилката отворих нялколко часа преди да я опитам и тогава усетих ясни карамелови нотки като от тъмна бира /Leffe Brune бих дал за пример/. Когато реших да опитам уискито ми се сториха позатихнали. На уискито отделих над половин час и през това време мирисът се запази свеж, като се появи и асоциация за сладкиш с кафе, лека спиртна нотка и слаби следи от сушени плодове. Вкус – мазен, кадифен, сладък, без следи от нагарчане в началото, слаба канелова пикантност и карамелова нотка. И тук долових нотката бърбън, по-точно царевичен дестилат. Зелените ябълки се съчетават с леките щрихи сушени плодове, както и нотка манго. Вкусът бих определил и като кремав. С течение на времето се засилва горчивината като от тъмна бира, съчетана със силна сладост /ако сте пили тъмна бира бихте разпознали тази комбинация/. Финал – среден по интензитет, слаба горчивина, заменена от сладостта на зелените сочни пъпеши, лешници, слабо ментово усещане, ментова свежест по върха на езика, масленост, като при втората глътка горчивината се засили, без обаче да доминира послевкуса, който продължава да бъде все така свежо плодово-карамелов. 
 Оценка: около 84/100. Не бих се ангажирал с конкретна стойност, тъй като уискито опитах след отварянето му и се нуждае от малко въздух. Цена: очаква се да бъде около 30 лв., което ми се струва приемлива цена.



 В обобщение: добро уиски, лесно за пиене, което заслужава да бъде консумирано чисто.

 П.С. Благодаря на приятелите от Pernod Ricard България за предоставената бутилка.

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram