Whiskeytemple 
Надявам сте в настроение за малцово уиски от шотландската дестилерия Томатин /Tomatin/, тъй като такова ще ви представя днес. А ако все още сте пропускали срещата с нейните продукти, приемете моя приятелски съвет и при първа възможност ѝ дайте шанс. В България вече се намират редица едноименни благинки, като се започне от 12-годишната версия, следвана от версията с алкохолното съдържание на партидата, надградена от 14-годишния малц с порто финиш, та се стигне до солидния 18-годишен дестилат, над който удобно стоят няколко други негови по-зрели роднини – отзивите ми от почти всеки от тях може да откриете в блога, използвайки търсачката или последвайки етикета „Tomatin“. А удоволствието за мен би било двойно, ако освен техните ревюта, намерите за увлекателно и полезно и настоящия материал, главен герой на който е 21-годишният Томатин, отлежавал изцяло в екс-бърбън бурета. 🙂
Нека топлите кадри не ви притесняват – все още не съм открил машина на времето, с която да пътувам до по-топлите сезони. Истината е, че бутилката закупих преди повече от година, да не кажа и година и половина. Юли или август 2020г. достигна до мен, а в дните след това я отворих и подготвих двата слънчеви кадъра към статията. Третият фотос е още пресен и това си личи от коледните лампички, светещи празнично във фон.
Вече навярно знаете ходовете ми – с някои от вас „играем“ тази си наша уиски партия шах вече над осем години и през този период нееднократно съм споделял, че след отварянето на бутилката ѝ предоставям време да подиша, преди да я опиша. Това не изключва възможността да споделям съдържимото от нея с близките ми преди написването на бележките, както се случи и този път, когато успях да проследя развитието на стария алкохол в продължителния му контакт с въздуха. Още в началните мигове подразбрах, че с Tomatin 21 нещата ще се получат. Имам предвид, че ще си паснем. Не само, защото беше летен сезон, когато тези бърбън отлежали уискита, стоящи по-леко и свежо при съпоставка с отлежалите в активни винени бурета, са удачен мой избор. Имах възможността да се насладя на уискито и в по-хладно време и всеки път то надграждаше предходните усещания.
В контраст с 18-годишния си събрат, ползващ и шери бъчви, при 21-годишната версия, предназначена за летищните магазини, но налична и тук /поне до преди месеци – сега не съм сигурен/, изборът на дървесина за съхранение на ечемичния алкохол се е спрял на бурета от американски дъб, в които преди това се е съхранявал бърбън. Не само това – те са били първо пълнене, т.е. след изпразването на бърбъна, този Томатин е бил първият дестилат, положен в тях. Именно на щедростта на дъба се дължи и златистия цвят на уискито, което е представено в естествения си цветови облик, не е студено филтрирано и е напълнено при 46% алкохолно съдържание.
Аромат – обилно усещане за ванилия, свежи плодови мотиви, лимонени бонбони, дървесина, малц, праскови, нектарини, зряло жълто грозде, сладолед с мирис на пъпеш, крем тофи, зелени билки, солени кулинарни подправки, желирани бонбони, лимонени и портокалови резенки, крем карамел. С вода – още ванилия, сладко от манго като от добавките към сладоледите, лимонена кора. Вкус – сладост, малц, мед, свежо усещане като ирландско пот стил уиски, пикантност, нектарини и праскови, сладък лимон, жълти ябълки, слабонагарчащи ядки. С вода – слаби танини. Без особена промяна. Финал – среден, спомен за суховато бяло вино, пикантност, слаба сладост, дървесно влияние под формата на пикантност и слаби танини, свеж плод, ядки и лимонена кора. С вода – изпъкват танините, без да дразнят.
Оценка: 88/100. Цена: коства ми около 200 лева.
В обобщение: старо уиски, което носи приятен свеж профил и поне за мен – асоциация с по-старо ирландско пот стил уиски.
