Dark Mode On / Off

Glencadam 15 y.o. single malt whisky, cask # 13538 /Old Particular, Douglas Laing/

 Пролет е и е редно да си говорим за „пролетни“ уискита. Е, не само, защото съм ви подготвил и по-тежки малцове в идните статии, но последните дни нещо ме вдъхновиха да опитвам по-леки и свежи дестилати, които асоциативно свързвам с актуалния сезон. Подсказка, ако се интересувате и искате да проверите сами – такива благинки залагат на отлежаване в бърбън бурета, във винени бъчви от сотерн, неколкократно ползвани шери бъчви или такива, при които торфът не е намесен в производствения процес. Ясно е, че активното винено отлежаване /матурация в пресни бъчви/ или торфеният тупаник не са много подходящи за тридесет градусова жега и вместо да търся утеха в белите напитки /джинът намирам за отлична алтернатива/, посягам към не до там интензивното уиски усещане от „пролетните“ драмове /драм – нарицателно за доза уиски, която се налива в заведение/. Днешният 15-годишен Гленкадам /Glencadam/ на компанията „Дъглас Ленг“ /Douglas Laing/ е такава свежарка.

 Това, което спомага за квалифицирането му като „пролетна“ колбичка е изборът на буре, в което бутилировачът „Дъглас Ленг“ е оставил уискито. Да, то е проудкт на самата дестилерия Гленкадам, но след закупуването на бъчвата от „Ленг“ те са решили, че ще търсят свеж профил, който е лесно постижим с полагането на спирта в ползвана вече бъчва от типа „barrel“ с № DL13538 /вида на бурето и броят на напълнените бутилки ми подсказват, че някога то е съхранявало бърбън, след което поне още веднъж е било домакин на уиски на Гленкадам, преди настоящия ботлинг/, при което влиянието на дървото резонно отстъпва пред стила на уискито. Това търсих аз при избора на уиски, когато го купих – това и получих. Свежестта на малцовия алкохол е особено силно проявена при аромата, като едва при финиша се долавя по-явно дървесно влияние, което допълва изначалната лекота на алкохола, придавайки му тежест.

 

 Останалите детайли за уискито се свеждат до алкохолния му градус – 48.4%, при който хората от компанията – бутилировач пълнят почти всички свои вресии от серията „Old Particular„. Има и изключения. Освен възрастта на напитката, етикетът предоставя детайли и за периода на дестилацията му, 07.2004г. и бутилирането му – август 2019г. Тези на пръв поглед ненужни за някого данни често крият някаква емоционална стойност – през юли 2004г. плогах последните си изпити, след които постъпих в университет… Цветът на финалния малцов продукт е естествен и не е подсилван с карамел е150. Не е прилагана и технологията на студената филтрация.

 Аромат – свежо усещане, зърно, краставица, дори асоциация с напитка с алое вера, лимонена есенция, ванилия, ванилов крем, зелени ябълки и круши, киви, банани и асоциацията с мирис на разредител, черен пипер, слаба парфюмност, сладникаво усещане, пикантност, гроздов сок. Аромат, който ми напомни и на цъфнали плодоносни дървета и храсти. С вода – тоник с лимон, билки, свежест, слабо усещане за карамел, отново намек за банани/ разредител. Вкус – обилна сладост, пиперливост, намек за зелени круши и ябълки, малц, слаба киселинност, стои игриво и свежо, кокос. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, пикантност, зелени круши. Стои леко грубовато. Финал – среден, пикантност, лимонена кора, марципан, лека сухота, свежи плодове, сладостта почти отсъства. С вода – лимонена кора.

 Оценка: 86-87/100. Цена: не я помня, но беше над 100 лева.

 В обобщение: уиски с подчертано свеж стил, при което водещ е профилът на самия алкохол.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram