Whiskeytemple_Vladimir 
В деня на местните избори реших да взема едно несъдбоносно, но пък вкусно, оказа се, решение и да опитам уиски от непозната до момента дестилерия. Визирам дестилерията на Inchgower /Инчгоуър/, а уискито е Inchgower 14 y.o. single malt single cask whisky /пълнено само от една бъчва с N DL 10414, re-fill butt – т.е. шери бъчва с обем от около 600 литра, в която преди това се е съхранявало друго уиски/. Бутилката е една от 774 , с натурален цвят /без същият да е подсилен с оцветител, не овкусител, Е150а/, без течността да е студено филтрирана, с алкохолен градус 48,4%. Ботлингът е част от линията Old Particular на независимия бутилировач Douglas Laing, който преди време е закупил бъчви с уиски от дестилерията-производител с правото да ги предлага от свое име и за своя сметка. Всичко изброено предвещава порядъчно уиски. Преди да споделя мнението си за него обаче ще ви представя малко история за марката Инчгоуър.
Дестилерията се намира в шотландската област Спейсайд, обхващаща територии около река Спей, явяваща се една от основните сладководни артерии в Шотландия, даваща на уиски индустрията водата си назаем, срещу което скотите се задължили да я превръщат във вкусно уиски. Основана е през 1871г. от Александър Уилсън & Ко, ползвайки оборудването от разрушената Tochineal distillery. В превод от галски означава „Козият остров“. Дестилерията не се намира на остров – просто Александър Уилсън обичал козите и решил да ги възвеличае. През 30-те години на 20-ти век компанията фалирала и се наложило местните власти от близкото градче Бъки да я закупят за 1,600 £. През 1938г. я препродали на уиски производителя Arthur Bell & Sons за 3 000 £. В следващите 30-40 години дестилерията била осъвременена, а капацитетът `и бил увеличен. Малцовото уиски било насочено към смесените, бленд уискита Bell`s. И тъй като компанията Arthur Bell била придобита от предшественика на алкохолния гигант Diageo, то малцовите уискита на Инчгоуър били ползвани в смесените уискита White Horse и Johnnie Walker. Само няколко процента от годишното производство се предлага като едномалцово уиски и ако не броим серията „Flora & Fauna“ на Диажио, то други официални версии не са налични. Това прави още по-интересно уискито, предлагано от независимите бутилировачи.
И с това историческият преглед завършва. Но пък думата взе благинката в чашата, която силно „крещеше“ качество.
Аромат – дървесност, билков мед, сушени плодове, лека спиртна нотка, мирис, който ми напомни на клечка от кибрит, тъмни плодове, които в началото не успях да разгадая конкретно, пикантност – индийско орехче и пипер, лека тревиста нотка и анасонова свежест. След като течността престоя по-дълго в чашата долових спомен за касис, боровинки и сушени сини сливи, както и нотка „сок мултивитамин“ и папая. С времето профилът на уискито се очерта като изключително плодов, сладникав, а по-късно долових и спомен за кожа, кафе и сладко от сливи /шери нотки/. Добавих малко вода, колкото да поразмътя течността – все пак дестилатът не е студено филтриран, а и е с висок градус. След нея мирисът стана по-свеж, ментов, но плодовете и нотката „кибрит“ не изчезнаха. Вкус – мазен, тъмно плодов и пикантен /джинджифил/, сладникав, плътен, отприщващ слюнката. Оставя ментов спомен върху езика. Горчивината отсъства, което ме кара да си мисля, че дървото за бъчвите е американски дъб, който по правило не придава силна пикантност и горчивина на дестилата. С вода – още сладост, плодове, нищожна пикантност и нулева горчивина /максимум 0,1% 🙂 /. Финал – среден по интензитет, плодов, но не бих го оприличил с този от шери гигантите. Доста сладък и свеж, като плодовете бих оприличил на мириса от купа, пълна със сушени тъмни плодове и свежи тропически вкусотии. Остава и приятната масленост в устата, мед, а от горчивина няма и следа. С вода – плодова експлозия, придружена с медена сладост, плодова дъвка и ментова свежест. Оценка: 86,5/100. Цена: уискито отлях по време на уиски дегустацията, организирана от Optimist1 – официалният вносител на гамата на Douglas Laing. По спомен възлизаше на около 140-150 лева.
В обобщение: вкусен „спейсайдър“, който ще ви възнагради с лека плодова свежест ако му предоставите малко време.
