Dark Mode On / Off

Linkwood 1981, 26 y.o. Port cask finish single malt whisky /Diageo 2008 Special Release/


 Възрсастта на едно уиски е не само число, заемащо част от етикета, но и единица информация, която в представите ни неправилно бива възприемана за изначален показател на неговото качество. Действително, за да се превърне някогашният прозрачен зърнен алкохол в уиски са необходими минимум три години на отлежаване в дъбови бурета, но това е изискването на закона в Шотландия, а и в повечето страни, произвеждащи малцово уиски. За да може този дестилат да се развие до вкусно уиски /мога да кажа и добро, но това са изцяло лични описателни критерии и те нямат обективна стойност/, е необходим период, който понякога може да надвишава значително споменаните 3 години. Но това е правило, от което има изключения – матурацията е естествен процес, който има своите индивидуални особености, предпоставени от характера на дървото/ бъчвата и при някои дестилати, особено тези, които произлизат от по-топли и влажни климатични пояси, уискито достига своя връх на далеч по-ранен етап от сходните му аналози, предлагани в останалите части на земното кълбо. Казвам „връх“ неслучайно. Най-общо казано, това е моментът, когато трите компонента при отлежаването са най-хармонични – самият зърнен алкохол, предходното съдържимо в бурето и влиянието на самото дърво. Срещал съм уискита с прекалено свежо и младежко излъчване, при които нравът на алкохола все още не е бил опитомен от дървото. Попадал съм и на други, при които влиянието на дъба доминира изживяването и не оставя поле за изява на благинката. А както знаем, малцовото уиски се дестилира в специфични за всеки производител медни казани и то при градус на дестилация, който пренася аромати и вкусове във финалния продукт. Ако дървото ги заглуши напълно, уискито за мен губи от своя чар. В случая с 26-годишния Линкууд /Linkwood/, който представям днес, мисля че се е случило точно това, но това е отново единствено моето виждане – това не е математика и говоренето за уиски изразява лична субективна позиция.


 Линкууд е шотландска дестилерия от района Спейсайд. Предшественикът на настоящата дестилерия е основан през 1821г. от Питър Браун в Елгин, сърцето на Спейсайд. Към този момент уиски производството било извън закона – легално то стартирало през 1825г.

 През 1868г. той бил наследен от сина си, който през 1873 година разрушил дестилерията, за да я осъвремени. В края на века собствеността върху дестилерията преминала върху дружеството „Linkwood-Glenlivet company“, а през 30-те години на 20-ти век към „Scottish Malt Distillers“, които били придобити от „Distillers Company Ltd.“, преобразували се в настоящия господар – „Diageo“.

 Между 1902 и 1932г. дестилерията била управлявана от Робърт Камерън, притежаващ дестилериите на Tamdhu, Benrinnes и Teaninich. Очаквано, през военния период уиски производството било преустановено. За сметка на това, през 60-те години на 20-ти век дестилерията била електрифицирана и парата отстъпила пред иновацията.

 В началото на 70-те години била изградена и втора сграда, наричана от някои „Linkwood B“. По време на британската икономическа криза от 80-те години, когато и търсенето на уиски не било токова високо, дестилерията не функционирала. 90-те години обаче я върнали към живот – или поне новата част от 70-те години. Освен 12-годишната вариация, част от серията „Flora & Fauna“, други официални ботлинги не съм срещал.

 Основният процент от малцовата продукция се насочва към смесените уискита на Diageo /Johnnie Walker и White Horse/, както и към външни за нея блендъри. Но пък сред независимите бутилировачи Линкууд е по-добре представена.


 През 2008г. „Диажио“ е представила три 26-годишни версии на Линкууд, всяка преминала през заключителен етап на финиширане в различни видове бурета. Първоначалната матурация е преминала в бурета от американски дъб, след което част от уискито е оставено да доотлежи с години в бъчви от ром, червено вино и порто. Аз представям именно този Линкууд, който открих по време на Уиски шоуто през 2019г., гласувал доверие на португалското подсилено вино за цели 14 години. Дестилираният през 1981г. алкохол е изкарал по-кратък период в ползваните бъчви от американски дъб от т.нар. „финиш“. Акцентирах на годината на производството му, тъй като етикетът подсказва, че той е добит в старата сграда на дестилерията, ако това има някакво значение. И трите 26-годишни версии на малца са презентирани в малки по обем бутилки /по 0,5л./ и са пълнени без разреждани с вода – при ревюираната от мен разновидност съдържанието на алкохол е 56.9%. Не разполагам с категорична информация дали уискито е презентирано в натуралния си цвят, но предполагам, че не е студено филтрирано. Общо от порто версията са напълнени 1260 бутилки, като моята доза е от стъкло с № 986.



 Аромат – усеща се интензивно. Мирисът носи ноки червени и тъмни плодове, спомен за восък, нотки петмез, далечна асоциация с опушеност, горена захар, спомен за мириса на ликьор от червени плодове, боле с червени плодове, червен вермут, карамелизирани орехи, шоколад, сушени подправки, сок череша или кола с мирис на череша, ванилия, сладки портокали, портокалов мармалад, ръжен хляб, канела, сладко от тъмни плодове и още по-силно винено влияние след минути. С вода /добавях я неколкократно/ – спомен за тъмен ром, канела, сушени червени и тъмни плодове, карамелов топинг. Вкус – солидна пикантност, чили, слаба опушеност, сухота, слаба сладост, нотки червени плодове, танини. С вода – сухота, карамел, влиянието на дървото е на преден план. Финал – среден до траен, танини, бадеми, усещане за опушеност, слаба сладост, кафе, пикантност, тъмна бира, сухота, червени ябълки, но без сладостта. С вода – танини, пикантност, тъмен шоколад с висок процент на какао.

 Оценка: 84-85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: не съм запознат с актуалната ѝ стойности.

 В обобщение: уискито носи плодов нос, съчетан със сериозна пикантност. При вкуса и финала се долавя интензивното дървесно влияние.   



Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram