
Преди време ви обещах, че блогът ще навакса със статиите и временното затишие бе извън моя контрол. И тъй като съм мъж на думата, си реших да превзема предекранното пространство в хладната априлска вечер и да ви разкажа за това как водата променя уискито. Не, това не означава, че няма да ревюирам уиски – точно напротив. В днешния материал ще се концентрираме върху независима версия /ще разкажа за компанията, която я предлага само след няколко мига/ на малцово уиски от дестилерията Спейсайд /The Speyside distillery/, което е типичният пример за благинка, която е способна да промени облика си с малко внимание, търпение и повечко капки вода. Начало.

Дестилерията Спейсайд не е от най-популярните в световен мащаб и тепърва се опитва да се наложи като име сред конкурентите си от едноименния район в Шотландия. Намира се до градчето Кингъси. Възникването `и се свързва с името на Джордж Кристи, който бил шотландски търговец и в началото на 60-те години на 20-ти век, успял да сбъдне мечтата си да има собствена дестилерия /в края на 19-ти век в района за кратко функционирала дестилерия с подобно име, но в началото на 20-ти век преустановила дейността си/. Поне тогава било положено началото на жизнения `и път, но изграждането `и отнело още близо 20 години и през 1987г. дестилерията била напълно завършена /проблеми с финансирането забавили строителството/. Началото на производствения процес отнел още три години и първият спирт потекъл едва през 1990г.
През 1993г. било бутилирано първото едномалцово уиски на The Speyside distillery – Drumguish single malt, а в края на 20-ти век били представени и 8-, 10-, 12- и 15-годишни версии, вече носещи името „Speyside single malt“. Впоследствие дестилерията била продадена неколкократно, за да се стигне до 2012г., когато неин нов собственик станала компанията „Hervey`s of Edinburgh“, занимаваща се със смесването и продажбата на уиски /родът Харви се слави с богат вековен опит в тази насока/. Дейността `и е насочена основно към азиатските пазари. Именно новият господар изоставил скучноватото име „Speyside single malt“ и го заменил със „Spey single malt“.
Освен Spey други продукти на дестилерията са и Beinn Dubh single malt whisky, The Scottish Prince blended whisky, Glenross blended whisky, Highlander blenden whisky, The Speyside single malt и Drumguish single malt whisky.

Един от първите ми спомени за дестилерията Спейсайд е афиш с Майкъл Оуен /някогашният футболист на Ливърпуул/, който бе използван като рекламно лице на азиатския пазар заради отминалата си вече популярност. И ако официалните версии с новото име „Spey single malt“ се афишират и рекламират със солиден рекламен потенциал, то при тези бутилки, спадащи към делото на независимите бутилировачи рекламата почти отсъства. Това от своя страна предопределя и далеч по смислената ценова политика към иначе стари благинки – шишето с 23-годишния малц ми коства около 70 паунда. Закупих го преди месеци от сайта на бутилиращата го компания – „Уиски брокър“ /Whisky Broker/. Тя възниква през 2010г., когато няколко приятели, водени от Мартин и Джейн Армстронг полагат началото с високи амбиции и все още празни складове. Близо десет години по-късно екипът вече се състои от девет човека и от запас, възлизащ на над 10 000 бурета с уиски, които „Уиски брокер“ съхранява и бутилира от свое име с подобна на визията, която виждате по-горе. Казано накратко, няколко вида семпли дизайна на стъклото и етикет, съдържащ единствено полезна информация за течността вътре.

Нека направим кратък прочит на хартийката с данните за уискито. На първо място, благинката е на 23 години – дестилирана е на 08.05.1995г. и е била бутилирана на 10.08.2018г. след отлежаване в шери бъчва от типа „бът“ /sherry butt/ № 14, от който са произлезли 310 бутилки, всяка една от която носи чудовищния алкохолен градус от 60,8%. На етикета са отразени и две от най-важните за мен характеристики – уискито не е оцветено и това, което виждате е натуралният му цвят. Освен това, малцовият алкохол не е студено филтриран, т.е. е богат на мастни съединения, които ще влияят на вкуса му.

Аромат – спиртността се усеща. Нотки орехов ликьор, тъмни череши, следи от шери, кола, пикантни подправки – канела, индийско орехче, дори тамян, какао, сушени тъмни сливи. В началото стои дори леко плах и затворен, но с времето се развива. Долових асоциация със зрял портокал, тъмни боровинки, сушени ягоди, орехово сладко, нотки кафе, горена захар, а след минути споменът за шери се засили. С вода /добавях я на три пъти/ – повече шери, спиртността спада, билки и подправки. С още вода – шери, шоколад, тъмни плодове. С още вода – шери, още тъмни плодове, сладко от тъмен плод. Вкус – интензивен, пикантен, какао, сладост, накиселяващо усещане, восъчна пита, шери заемки, захарно петле. Изсмуква влагата. Остави впечатление като от нагарчащ карамел. С вода – по-осезаема сладост, карамел, пикантност, чувство на трохи, дървесност, сладък сушен тъмен плод. С още вода – сладост, по-приемлива пикантност, какаово зърнено десертче. С още вода – сладки тъмни плодове, солен карамел. Финал – сравнително къс, танини, слаба сладост, винен мотив, доза свежест, която в някаква степен ми напомни на ананас, цитрусово масло, какао, зелени нагарчащи лешници. С вода – чили, сухота, дървесност, шери, тъмно грозде. С още вода – дървесност, трохи, пикантност, сладникав червен или тъмен плод. С още вода – препечен хляб с мед, пикантност, още дървесност, цитрусово масло, сладост.
Оценка: преди добавянето на водата би била 83-84/100. Но след нея му поставям 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 70 паунда.
В обобщение: шери гигант, който в началото бе доста срамежлив, но успях да го разчупя.