Whiskeytemple_Vladimir 
Колко от вас имат хоби? Странично занимание от служебните ви задължения, без значение какви са те, което да ви носи радост и да ви кара да се чувствате супер. За някои това би било колекционирането на вещи, за други спортуването или разходките сред природата. Фотография, играене на компютърни игри, четене, практикуване на екстремни спортове и още куп дейности, които не мога да изредя изчерпателно. За мен опитването на уиски и описването му изцяло покриват белезите на подобна ангажираност, с която мисля, че се справям повече от добре /не се съм от свенливите/. Щом четете блога явно и вие споделяте това ми виждане, за което ви благодаря. Започвам тази статия по-нестандартно, тъй като в последните години се убедих колко ограничена е свободата в избора на част от професионално ориентираните към търговията /внос и дистрибуция/ с уиски колеги, които бидейки част от определена организационна структура, натоварена с представляване на определена марка, са отговорни за популяризирането `и, без оглед на личните си предпочитания, които е възможно да ги теглят към бранд/ дестилерия, попадащ в ресора на фирма – конкурент. А тази обвързаност ограничава свободата. За моя радост при мен тя е налице и в блога мога и представям уиски от почти всяка точка на света, от стари или нови производители, без да отдавам значение от кого се притежават те. Води ме единствено личното ми любопитство, стига да съм в състояние да посрещна разходите по удовлетворяването му. По тази причина по време на отминалия уиски фест „Old & Rare Whisky show, Plovdiv 2018“, за който вече писах преди няколко статии, не пропуснах възможността да опитам и ирландско уиски, носещо името „Редбрест“ /Redbreast/.
Изобилието от налични за опитване уискита на феста в Пловдив затрудни в пределна степен решенията ми, тъй като не можех да опитам всичко. Наложително беше да степенувам приоритетите си и да подбера онези благинки, които ми се струват по-нестандартни или труднодостъпни. Сред тях своето място зае и 19-годишното ирландско уиски, произвеждано в дестилерията Мидълтън. Редбрест е не само търговско име, под което алкохолния гигант „Перно Рикар“ бутилира своите продукти с красиви шишета, а и олицетворение /зедно с Green Spot/ на най-отличителния почерк в ирландската уиски индустрия – това е стилът „single pot still whiskey“. Неведнъж съм коментирал тук кое го отличава от обикновените смесени или едномалцови уискита от Ирландия. Най-общо, това е „кашата“, която се дестилира. „Каша“ в никакъв случай не е най-удачното определение, но се надявам то да ви помогне нагледно да разберете отликите. Смесените уискита, без оглед на произхода им, включват зърнено /царевично, пшенично или ечемично/ уиски, получено чрез колонна дестилация, към което се добавя процент малцово уиски, произведено през меден казан. Смесените малцови уискита пък биват изградени от комбинирани ечемични дестилати, добити през меден казан. Сингъл пот стил уискито, най-явен представител на което е Редбрест, комбинира два вида зърно – покълнало /малцирано/ и „зелено“ /непокълнало, най-често ечемик/, които биват дестилирани през медни казани. При Redbreast казаните са три – затова говорим за тройно дестилиран спирт.
Изборът ми бе определен и от друг фактор. Редбрест е марка, собственост на „Перно Рикар“, които притежават още куп други такива, сред които е и Jameson. Постоянното портфолио на Redbreast в България е представено от няколко разновидности, но уискито, което виждате по-горе, не е част от тях, тъй като е бутилирано от компанията-собственик за един определен европейски вносител и търговец на уиски – фирмата „La Maison du Whisky“, която има установени дългогодишни бизнес отношения не само с „Перно Рикар“, но и с всички големи субекти в бранша. Това `и позволява да предлага определени ексклузивни лимитирани серии. „LMDW“ притежава и бара „Golden Promise“, разположен в катакомбите на Париж. Именно за „LMDW“ е бил бутилиран и 19-годишния Редбрест.
Благинката произлиза само от една бъчва с № 70946 /single cask/, в която преди това се е съхранявало шери олоросо от бодега Лустау в Испания. Етикетът на бутилката борави с глагола „отлежава“ /на английски mature/matured/, което ме наведе на мисълта, че уискито е прекарало целия си жизнен път в това буре. От своя страна, официалният сайт на „LMDW“ борави с понятието „finish“, което индикира честичен престой в цитираното по-горе буре. Налице е известно противоречие, което е възможно да създаде грешна представа в потребителя относно вида отлежаване, съответно за характера на самото уиски – не става ясно в какви бъчви или . На лицевия етикет бе изписана годината на дестилиране на уискито /1998г./, но никъде не открих категорично отразяване на възрастта му. На задния етикет фигурира код на бутилирането му /L715 …/, който подсказва, че шишето е пълнено през 2017г. Отново сайтът на „LMDW“ сочи, че възрастта на дестилата е 19 години, но би било добре тя да бъде конкретизирана и на етикета. Не съм сигурен също дали цветът на уискито е подсилен с карамел Е150 – политика, присъща спрямо другите версии на Редбрест. Възможно е течността да не е студено филтрирана, но данни в този смисъл отново не са налични на бутилката /мисля, че ги видях на самата кутия, която не съм снимал/. Алкохолното съдържание е 55,7% и тъй като уискито произлиза само от една бъчва и не е разреждано с вода преди затварянето му в стъклото, можем да го определим като „cask strength whiskey“. Общият брой на бутилките е 648, като опитаната от мен е с № 365.
Аромат – в началото ми се стори доста плах, но това е обяснимо предвид това, че тя бе отворена за мен. Постепенно разгадах нотки ядки, шоколад, нектарини, сушени подправки от пакетчте, шери заемки във фонов режим и характерния свеж пот стил характер. Долових още щрихи пудра захар, солена лакта, фъдж, яйчен крем, сладкиш „Агнес“ и мотив на кафе. С вода – смлени орехи, сладки сушени плодове, шери и спомен за шоколадова вафла. Вкус – плодове /жълто-зелени/, черници и белници. Почти лепкава сладост и усещане за нектарини, слаб нюанс на ацетон, банани, още свеж пот стил облик, лешници. Пикантност. С вода – забравих да отбележа развитието му при вкуса и послевкуса. Финал – среден до траен, асоциация с плодова салата от екзотични плодове, с дъвка „Турбо“, пикантност, праскови, нектарини, ананас, банан, манго и обилна сладост. Напомни ми на зрял и сладък цитрус. Появи се и приятна масленост. С вода – липсват бележки.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на феста надхвърляше 800 лв., а в сайта на „LMDW“ е 420 евро.
В обобщение: непълните ми бележки се базират на кратка дегустация на мостра от току-що отворена бутилка. Въпреки това, уискито силно ми допадна. Плахият в началото нос бе изместен от приятното впечатление, което оставиха вкусът и финалът му.
