Несъмнено пазарът на ирландско уиски в последните години стана далеч по-интересен и шарен, в пълен контраст със случващото се през средата и края на 20-ти век. Една от основните движещи сили на тази промяна е дестилерията Куули /Cooley/, която Джон Тийлинг придобива през 1987г. и вдъхва нов приток на сили на сегмента на ирландската напитка. Джон вече си има друго начинание, синовете му пък основаха дъблинската дестилерия Тийлинг, а Куули се притежава от Бийм-Сънтори. Да, Бийм като „Джим Бийм“ и „Сънтори“ като мощната японска компания, дала Ямазаки, Хибики и Хакушо на света. През 2011г. „Сънтори“, придобила преди това и алкохолното семейство на „Бийм“, закупува Куули. Ходът е продиктуван от желанието да се настъпи и на този фронт, на който вече „се сражават“ доста успешно части от дестилерията – малцовете Конемара и Тирконъл, както и бленда Килбеган. Лесно се откриват и тук, независимо че Тирконъл загуби означението на годините си и вече се предлага като версия без посочена възраст. В блога неколкократно съм споделял позитивните си впечателния от трите 10-годишни версии, които мисля, че вече не се внасят. И противно на младоликия базов малц, днес ви срещам с 25-годишна леко опушена разновидност, добита през 1992г. в Куули, която обаче не е бутилирана от официалните собственици на марката, а от шотландския бутилировач „Кейдънхед“ /Cadenhead/ по случай неговия 175-ти рожден ден. Правилно четете – шотландци бутилират ирландско уиски по повод 175 рождени дни.
Независимите бутириловачи пълнят не само шотландско уиски – случва се да предлагат и ром, кашаса, арманяк и коняк, както и ирландско уиски, макар и не особено често. В днешния разказ то представлява 25-годишен малц – повече от завидна възраст, непозната за голяма част от съществуващите марки на острова на Св. Патрик. Ако съществуват аналогични дестилати, почти винаги те са с произход Куули /останалите възможности са Бушмилс и Мидълтън, ако става въпрос за сингъл пот стил уиски/, която наричам „дестилерията-майка“ на новото поколение от бутикови ирландски марки/ бутилировачи и производители. Та, именно шотландската компания е подбрала едно бърбън буре, от което са произлезли 174 бутилки, което да напълни през 2017г. Аз не пътувах назад във времето, за да се докопам до капки малц, а ги изнамерих чрез приятел /Наздраве, Стан!/. Уискито е представено с натуралния си цвят, не е студено филтрирано и носи 51.3% алкохолно съдържание.
Аромат – нотки шоколад, заквасена сметана, нюанс на опушеност, сладникава опушена марината, мента, зрели жълти плодове, зрели портокали и мандарини, смлян черен пипер, шоколадова вафла с цитрусова коричка, банани. Мирисът оставя охлаждащо усещане в носа. Долових и лек цветен мотив, грейпфрут, нотки жълто зряло грозде, зрял ананас, кайсии, сок от кайсии, канела, а след около 30 половин част плодовите заемки доминират тотално. С вода – кокос и още жълти плодове, пикантност и жълти ябълки. Вкус – обилна сладост, солиден спомен за зрели жълти плодове, джинджифил, цитрусова киселинност, ванилов крем, слаб солен мотив, опушеност, което е по-явно при мириса, зелени лешници, слаба масленост, восък, отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, отново усещане като от жълти ябълки и слаба пикантност. Финал – среден, слаби танини, сухота, пикантност, слаба сладост, опушеност, зарзали, жълто грозде, сладникав грейпфрут, костилков плод, магданоз. С вода – сладникаво-нагарчащ цитрус и слаба опушеност.
В обобщение: хармонично старо уиски, което не се доминира от влиянето на дървото.
Whiskeytemple_Vladimir 
