Dark Mode On / Off

Bunnahabhain 25 y.o. single malt whisky

 
 Още е пресен споменът за чудесния фест „Old & Rare“, а с него в съзнанието ми изпъква образът на една бутилка – трудно е да подминеш стилната визия на Bunnahabhain 25 y.o. single malt whisky. Отдавна ми се искаше да опитам и този представител на дестилерията Бунахабън, тъй като вече неколкократно съм се убеждал в достойнствата на по-младите `и версии /в блога може да откриете представянията на две 12-годишни уискита и на пълнолетната Буна/. Единственото място, където съм я срещал отворена бе в „The Whisky Library“ /“Уиски Библиотеката“/ в Пловдив, но при всяко мое посещение там все нещо друго я изместваше. А без да съм я опитал не бих си помилсил да я купя като цяла бутилка, тъй като не е никак евтина /от моя гледна точка/ – особено, ако трябва да се закупи от чужд сайт с произтичащото от това допълнително оскъпяване за доставка. Но на ноемврийския фест открих налична бутилка и бях длъжен да я опитам. За целите на науката и просперитета на човечеството. Кого ли заблуждавам?! 😀

 За мен, а и за по-любознателната част от уиски общността, Бунахабън е скрито бижу, до което може да се докоснеш, ако си достатъчно търпелив и постоянен – досущ като златар във воден поток. Дестилерията се намира на о-в Айла – родното място на силно опушените и в някаква степен сурови дестилати, които носят може би най-отличителния белег на шотландското уиски, а именно ползването на торфени буци в процеса на сушене на ечемика. И въпреки това съвременните версии на Бунахабън или поне значителна част от официалните разновидности не носят този свиреп нрав, гласувайки доверие на почти неопушен малц и на силно винено влияние, резултат от отлежаването в европейски винени бурета, сред които изпъкват интерпретациите на шери. Това придава на Bunnahabhain приятен и заоблен вид, колкото и странно да ви звучи подобно определение. Напълно възможно е обаче достойнствата на този стар производител да си ви убягнали – не съм сигурен дали продуктите `и се внасят официално в България. Друга причина е фактът, че в дълги етапи от историята си Бунахабън е ползвана основно за съставна част на смесените уискита, каквато съдба е имала и дестилерията Гленгойн /Glengoyne/ – този паралел между тях не е случаен. Независимо, че се намират в различни части на Шотландия, двата производителя ми навяват сходни приятни асоциации, особено, когато става дума за 25-годишните им уискита, между които не бих могъл да избера фаворит. Но това са единствено мои терзания. Да се насочим към самото уиски.

 В предходни етапи на развитието си, дестилерията /по-точно нейните собственици/ е бутилирала уискито си при нисък градус /40 ли 43%/, с добавен оцветител, след студеното филтриране на спирта. Студената филтрация е онзи процес, при който в опит да се полира външния вид на уискито и да се отстрани възможността то да се замътва при добавяне на вода или лед, се прибягва до изстудяването му и прекарването му през фини филтри, които отнемат мастните зърнени съединения. А те са особено ценни, тъй като оставят чувство за по-изразен вкусов характер. За всеобща радост, тази практика е изоставена преди години с промяната на собствеността. Понастоящем всяко уиски на Бунахабън е пълнено в естествения си цвят, отговорен за който са единствено ползваните дъбови бурета, в отсъствие на студена филтрация и с алкохолно съдържание от поне 46,3%. С такива характеристики може да се похвали и 25-годишната красота, която ви представям днес – всичко това е описано на етикета `и. Там липсва информация за вида ползвани бъчви, но бих предположил, че са ползвани не само шери бъчви – не изключвам вероятността да са замесени и някогашни бърбън бурета.

 Аромат – нотки какао, какаов сладолед, какаов десерт „flapjасk“ /зърнено десертче с какао и сушени тъмни плодове/, вишни, пипер, индийско орехче, карамфил, коледни подправки. Шери нотките доминират. Долових още щрихи сушени сини сливи, ядки, кафе, кафени зърна и кожа. С вода – по-свеж и зърнен. Напомни ми на препечен хляб и на бонбони виолетки. Вкус – интензивен, обилна сладост, пикантност, восък, жълт плод, дървесност, чувство на трохи, какао и слаб намек за прах. С вода – разводних го. Финал – среден, интензивен, пикантност, дървесност, нотки череши, шоколадов десерт, вишни, намек за свежест и лека спиртност. С вода – появиха се леки танини.

 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад е над 300 евро.

 В обобщение: „коледно уиски“ с добре изразена дървесност, която обаче не е прекомерна.      

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram