Dark Mode On / Off

Oban 1989 – 2003 Distillers Edition, Montilla Fino sherry cask finish single malt whisky

 Честит декември, приятели! Дойде месецът на веселите компании и вкусните гастрономически изкушения, а неизменна част от тях са и зърнените напитки от семейството на уискито. В първата статия за месеца ще ви срещна с такава течна красота, която произлиза от една от най-малките дестилерии на алкохолния гигант „Диажио“ /Diageo/ и на която е поверена съществената роля да вдъхва малцов живот на смесеното уиски Джони Уокър /Johnnie Walker/. Става дума за Оубан /Oban/, който се намира в едноименното градче на западното шотландско крайбрежие.
 Производственият капацитет в Оубан /Обан/ не надхвърля 700 000 литра алкохол годишно, като основният процент от него се ползва в смесените уискита на компанията – собственик. До малцовия пазар достига значително по-малко количество, разпределено в две вариации – тази на Oban 14 y.o. и Оубан с тъмния етикет, означаван като „Distillers Edition“. За САЩ се бутилира и 18-годишна версия, а в летищната мрежа се среща и уиски, което не посочва възрастта си /Oban Little Bay, което вече съм представял в блога/. Стандартната 14-ка, която има светъл етикет, е едно от най-срещаните малцови уискита в Шумен, а може би и в заведенията от по-големите градове – заедно с Талискер 10 и Лагавулин 16 тя представя най-често търговската линия на „Диажио“, известна като „Classic malts“ или „Класическите малцове“. Значително по-рядко срещани са тъмните Оубан-и, които по правило са на приблизително същата възраст, но се отличават от регулярната 14-ка по това, че уискито за тях преминава през кратък период на доотлежаване /финиширане на стареенето си/ във винени бъчви от Испания.
 Подобна технология на „двойно отлежаване“ е присъща на всички малцове на „Диажио“, спадащи към линията „Classic malts“. Чрез нея се търси разнообразие в профила на уискито, като традиционния подход на отлежаване се допълва от стареене във винени бъчви – при Краганмор са бъчви от порто, при Талискер от шери, при Къ Ила са бурета от москател, а при Оубан се ползват бъчви, съхранявали фино шери /Fino sherry/ от Монтия. Монтия, както и Херез, са райони в Испания, добили славата си с производството на виното шери. Именно в такива дървени храмове доотлежава алкохолът, преди бутилирането му. При стандартния 14-годишен Оубан се залага основно на по-достъпните екс-бърбън бъчви. Различен е и подходът при дефиниране на възрастта на двете разновидности на Oban – при Distillers Edition се изписва реколтата /vintage/ и годината на бутилиране, докато при широкодостъпния му роднина изрично се изписват навършените години.
 Сходство между тях се открива във факта, че и двете версии на Оубан са студено филтрирани, с подсилен цвят са /затова и аз си позволих да дообработя снимките си/ и са бутилирани при 43% алкохолно съдържание. Ставайки дума за Distillers Edition се сещам, че преди няколко години съм представял версията от 2000г., която ми направи приятно впечатление. Затова имах още по-високи очаквания за ревюираното днес уиски, което е дестилирано през далечната 1989г. и е било бутилирано през 2003г.

 Аромат – осезаема асоциация с мириса на плодов тютюн за наргиле, нотки сушени фурми, боров мед, борови иглички, сушени тъмни стафиди, сушени смокини, стара хартия, обилна сладост, прилика със сладкиша „sticky toffee pudding“, нотки сиропиран сладкиш със сушени плодове, кожа, карамелов топинг, сушени сини сливи, тирамису, канела, карамфил и слаба спиртна нотка, оставяща усещане за свежест. Доминира споменът за шери. Долових още нотки кафе, нищожна опушеност, печени и смлени орехи и лешници, спомен за малини, усещане като от гъсто плодово сладко от тъмни плодове, прилика с PX влияние, сладко от ягоди, черешов ликьор. С вода – още тъмни нотки, тъмни череши, печено геврече, захарно петле, сладко от ягоди, шоколад с червени плодове. Вкус – пикантен, маслен, интензивен за градуса си. Сладостта е отчетлива. Оставя спомен за прах, мед, индийско орехче, подправки, печени жълти ябълки. Отприщва слюноотделянето, като след второто отпиване сладките заемки се засилиха. С вода – слаби танини, сладост, дървесност, доза спиртност, плодов нюанс и мотив червени плодове. Финал – среден, препечено, слаба дървесност, сухота, умерена сладост, пикантност, круши и сочни жълти ябълки, слаби танини, лек винен привкус, тревистост, намек за восъчна пита, нотки цитрус и сладникав портокал. С вода – магданоз, билки, слабо нагарчащи ядки, малц и мед.

 Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: богато уиски с доминиращо винено влияние.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram