
Представете си сцена като от стар филм за бойни изкуства. Да речем, че главният герой е напуснал родното си място, където е тренирал някакъв по-обикновен, махленски стил, при самозван майстор, знанията от когото не са спасили нашия герой от побой от нашествениците. И не след дълго същият този персонаж се натъква на немощен старец в крайпътно заведение – колкото невзрачен на външен вид, толкова и вдъхващ уважение по незнайна все още причина. Старецът спокойно си хапва ориз с клечки, когато пред него застават няколко бабаита, явно манифестиращи желанието си да го разделят и с малкото му имане. Нашият герой осъзнава напрегнатостта на ситуацията, но още преди да понечи да пристъпи напред, нападнатият обезоръжава и поваля агресорите си с бамбуковите прибори за хранене, без дори да разпилее и зрънце от ориза. Точно в този момент героят, чието развитие камерата проследява, разбира, че е попаднал пред истински учител. Представихте ли си го? По подобен начин изглеждах аз, когато срещнах уискито от снимката, за майсторството на което ще ви разкажа днес – имах представа за качеството, което се крие в сока на официалните версии, които обаче не винаги успяват да го представят до краен предел по ред причини, водеща сред които е бутилирането при прекалено нисък градус. Поне не и достъпните ценово вариации.

Повече от ясно е, че става дума за малцов дестилат от Боумор /Bowmore/, намираща се на остров Айла – някъде я изписват и като Баумор. Същата тази дестилерия в последните няколко години зае своето място сред най-колекционираните уискита, което доведе и до повишение на цената на гамата `и. Обяснение за тази тенденция може да потърсим както в добрата търговска политика на собствениците от „Сънтори“, така и във факта, че Боумор, по подобие на останалите си островни съседи, крие някаква харизма в стълбовете дим, стелещи се от пагодата `и над морския бряг. Колкото и харизматични, толкова и недостъпни станаха някои от по-интересните уискита на бранда, особено тези, отлежавали в бурета от испанското вино шери и носещи означение на възрастта си. Затова и те не присъстат често в страниците на блога /не се и внасят в България/, независимо от желанието ми да ги опиша. За радост на нас, уиски ценителите, в България съществуват няколко обособени уиски местенца, в които може да се натъкнем на така бленуваната красота. Именно в бар „Мастърпийс“ аз срещнах вкусотията, която ревюирам в настоящата статия № 750.

Цялото филмово встъпление целеше да подготви изложението ми за момента, в който ще представя красивата бутилка, която по аналогия с непознатия уиски учител, изглежда някак странно, но едновременно с това подсказва, че зад не до там забележителния външен вид се крие истински майстор на малцовото изкуство. Ако сте срещали официалните версии на компанията, стояща зад Боумор, ще направите разлика във визията между тях и облата бутилка. Това е така, защото тя не е официален ботлинг на Bowmore, а е част /по-скоро е била/ от гамата на немския независим бутилировач „Malts of Scotland“, който е купувал бъчви от различни производители, които е предлагал впоследствие от свое име.

„Malts of Scotland“ /MoS/ е компания, ситуирана в Падерборн, Германия. Основана е през 2005г. от уиски експерта Томас Еверс, който си поставил целта да издирва и бутилира бъчви с интересни дестилати – било то от Шотландия, Ирландия, САЩ или дори Индия. Ентусиазмът и знанията му го отвели наистина далеч, тъй като вече повече от 10 години „MoS“ стои смело на европейския пазар, а през 2016г. професионалната уиски общност го удостоява и с честта да стане част от организацията „Keepers of the Quaich“, в която членуват изтъкнати имена, превърнали популяризирането на уиски културата в своя мисия и призвание.

Именно с продукт на „MoS“ се надявам да ангажирам вниманието ви днес. Този Боумор е бил дестилиран през 1995г., след което, неизвестно кога, бъчвата с него е била продадена на немската компания, която я е бутилирала през 2011г. Течността е отлежавала само в една бъчва от типа шери хогсхед /singe sherry hogshead № 111/, от която са произлезли едва 189 бутилки, всяка една от които е пълнена при 56,5% алкохолно съдържание – каквото е било то в бурето. Уискито не е разреждано с вода, поради което се обозначава като „cask strength“. Сайтът whiskybase дава информация, че цветът му не е подсилван с карамел е150, каквато практика е присъща на официалните версии на Боумор, и че ечемичната отвара не е била пречиствана чрез студеното филтриране.

Аромат – нотки тютюн, евкалипт, солиден спомен за виното шери, щедри плодови заемки, доминирани от асоциацията за червени плодове /череши, ягоди/, ягодово сладко. Във фонов режим остава нотка свежест и зелена тревистост. Долових още спомен за плодова дъвка, кола, желирани бонбони с мирис на тъмни плодове, прах, дим, канела, какао, бекон, пушено месо. Мирисът е интензивен. Носи асоциация със сушени солени подправки като шарена сол, зехтин, маслинова паста, а по-късно разгадах и нюанс на презрял банан и сладкиш с банан. Бих добавил още зрели праскови, гума, спомен за плодово сладко или компот, прилика с шотландския десерт „стики тофи пудинг“ /сиропиран горещ десерт, съдържащ стафиди и смокини, върху който се поставя топка ванилов сладолед/. Ароматът оставя усеща за лепкаво и гъсто сладко от тъмни плодове, сушени сини сливи и захарен памук. С вода – шоколад, прах, гума, сушени тъмни плодове, свежест, нуга. С още вода – бекон и солени подправки. Вкус – интензивен, маслен, обилно сладък, прашен. Виненото влияние доминира. Спомен за кола, намек за червен плод, какао и портокалови мотиви, сладко от ягоди, плодов концентрат от червен плод. С вода – повече сладост, ядки, по-слаба пикантност, тъмни и червени сушени плодове. С още вода – карамел, тъмно грозде и намек за сол. Финал – среден до траен, сладост, дим, слаби танини, мармалад от портокали, интензивна пикантност, свеж зелен плод, зелени лешници, ягоди, малини, червени ябълки. С вода – слаба опушеност, свежест, сладост, намек за екзотичен тропически плод, портокал, какао. С още вода – повече танини.
Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: мощен шери гигант с опушен характер.