Dark Mode On / Off

Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky


 Първи редове сред уискитата на Glenfarclas. Дестилерия, която все още е семейна собственост и продължава да произвежда по досегашната си практика вкусни уискита, отлежавали в бъчви от шери, при това без крайният продукт да бъде оскъпен почти до лудост заради ненужен маркетинг. Като към горните редове добавим и лесно разпознаваемата и красива бутилка, и ето че предпоставките за течна магия са вече налични. Но всяка глътка по реда си. Сега няколко думи за марката и историята `и. 

 „Долината на зелената трева“, както се превежда името на дестилерията е основана през 1836г., когато Робърт Хей успял да я лицензира. Около 1850 г. носила за кратко името Glenlivet. Защо? Може би поради факта, че към онзи момент почти всеки искал да копира Гленливет заради качеството на тяхното уиски, съотв. да се вмести на пазара и да черпи дивиденти. Впоследствие, дестилерията възвръща името си, а единственият Гленливет остава оригинала, обозначаван на етикетите от тогава като The Glenlivet. През 1865г. Гленфарклас била закупена от фамилията Грант /не онази, основала Grant`s/ и след кратък период, в който се управлявала от Джон Смит, попаднала трайно в ръцете на наследниците на рода Грант /които са собственици и към днешна дата/. През 1895г. било сформирано дружеството Glenfarclas-Glenlivet Distillery Co ltd. Половината от компанията и от Гленфарклас била притежание на фамилията Грант, а останалата част на братята Патисън. Същите тези братя, започнали изначално дейността си като търговци на млечни продукти, които след години заменили с уиски. Братята били находчиви и предприемчиви. „Империята“ им постепенно се разраснала и за да рекламират бленд уискито си снабдили не малко на брой бакалии с говорещи папагали, които заучено промивали мозъците на купувачите с фразата „Купувайте Патисън!“. И доста хора се заслушали в птичия глас. Така братята направили финансов гръб. Но за целите на търговията си взели огромни заеми, които пръскали и по солидна реклама. За година харчили нечувани суми за популяризиране на продуктите си, като в няколко поредни похарчили между 20 и 60 хил. паунда. Сума, която за времето си била колосална и с която биха могли да си построят дестилерии. И като споменах дестилерии, Патисън придобили тези на Oban и Aultmore, както и споменатия дял от Гленфарклас. Късметът бил с тях, а с това и вниманието на заемодателите – банки, търговци, уиски производители … Всичко било повече от перфектно, но когато братята били прибрани зад дебелите стени на затвора за извършени измами, не само империята им рухнала. Последващите процеси по закриване на дестилерии и колапс в уиски бранша сега са известни с името “ Кризата Патисън“. След краха им контролът върху Гленфарклас бил поет изцяло от фамилията Грант, която сменила името на компанията собственик на „J & G Grant“.  Следващите десетилетия било изключително благодатни и през 60 и 70-те години капацитетът на дестилерията бил увеличен. Малцът се леел като река. Без значение от управленските кризи, хората, ангажирани с дестилирането на уискито знаели как да си вършат работата и използвайки качествени бъчви от шери произвеждали високоценен малц. Каквато е и тенденцията към днешна дата. До момента все не ми оставаше време да пробвам техен продукт, но по време на проведения фест “ Whisky, rum & wine“ в София, организиран чудесно от Optimist1, успях да се сдобия с материал за няколко интересни ревюта. Първото е посветено на 15-годишния дестилат, явяващ се начално стъпало към по-възрастните напитки. И ето че дойде ред и за моите анотации.

 Аромат – ликьор, сини сливи, стафиди, орехи, шоколад, слаба „зелена нотка“, тютюн като от кутия за цигари, мед, череши, пияни вишни, сладост, слаба дървесност, пикантност, уискито носи красиви следи от шери. Още шоколад с нуга и портокалови корички, сладко от ягоди, боровинки. И тъй като е 46-градусово добавих няколко капки вода. С нея мирисът се поразчупи и донесе карамел и карамелово-шоколадов топинг, боровинков чийзкейк, плодов мармалад и още много сушени плодове. Вкус – пикантност, дървесност, мазен, шери и сушени плодове, веднага устата започва да се изпълва със слюнка, слаба следа от торф, сладост, мед, лешници и слаба горчивина като от еспресо. С вода – повече сладост, но пикантните подправки още са тук. Финал – дълъг, пикантен, мед, кайсиеви ядки, първоначално сладостта липсва, но се появява постепенно. Масленост, сладкиш със сушени плодове, силна нотка сини сливи, сладкиш, който ми напомни на козунак със сладко. С вода – ликьорност, повече ядки. 

 Оценка: 90/100.

 В обобщение: чудесно уиски, което може да се намери за около 75 лв. Редакция: вече е около 90 лв.






Glenfarclas 15 y.o. single malt whisky




 First lines about Glenfarclas whiskies. A distillery, which is still family owned and continues to produce in its current practice, delicious whiskies matured in sherry casks, moreover, without raising the price of the final product almost to madness, because of unnecessary marketing. When we add to the above lines and easily recognizable and beautiful bottle, and now the prerequisites for liquid magic are already available. But sip by sip. Now a few words about the brand and its history.


 “Valley of the green grassland”, as the name of the distillery is translated, was founded in 1836, when the licence was held by Robert Hay. For a while around 1850 Glenfarclas was also known under the name ‘Glenlivet’. Why? Maybe because at that time almost everyone wanted to copy Glenlivet for the quality of their whisky, respectively to fit the market and draw dividends. Subsequently, the distillery regained its name, and the only Glenlivet remains the original, indicated then on the labels as The Glenlivet. In 1865 Glenfarclas was bought by the Grant family /not the ones who founded Grant`s/ and after a short period, during which it was managed by John Smith, the distillery fell permanently into the hands of the Grant clan’s descendants /who still own it/. In 1895 the Glenfarclas-Glenlivet Distillery Co Ltd was formed. Half of the company and Glenfarclas was owned by the Grant family and the other half by Pattison, Elder & Co. These same Pattison brothers started out their activity as traders of dairy products, which subsequently replaced with whisky. The brothers were resourceful and enterprising. Their „empire“ gradually expanded and so as to advertise their blend whisky, they distributed not a few talking parrots amongst the groceries, which were carefully trained to brainwash the buyers with the phrase „Buy Pattisons!“ And enought many people followed the advice of the bird voices. So the brothers made a financial backup. But for the purposes of their business they took large loans, which were spent on solid advertising too. They spent untold sums of money per year to promote their products, as in several consecutive years spent between 20.000 and 60.000 pounds. At that time this was a colossal amount of money enough to build distilleries. And as I mentioned distilleries, Pattison acquired those of Oban and Aultmore, as well as the mentioned part of Glenfarclas. The luck was with them, and thus the attention of lenders – banks, traders, whisky producers … Everything was more than perfect, but when the brothers were stowed behind the thick walls of the prison for committed frauds, it was not only their empire that collapsed. The subsequent processes of closure of distilleries and collapse in the whisky industry are now known by the name „The Pattison Crisis“. After their collapse, the Glenfarclas distillery has continued to operate entirely under the Grant family control, who decided to change the name of the company to „J. & G. Grant“. The following decades were very gratifying and in 60’s and 70’s the production capacity of the distillery was expanded. The malt flowed like a river. Regardless of the management crisis, the people involved in whisky distillation knew how to do their job and by using high quality sherry casks, they produced a highly valued malt. As the tendency is still the same today. Until now, I have not had time to try their product, but during the „Whisky, rum & wine“ festival in Sofia, perfectly organized by Optimist1, I managed to procure materials for some interesting reviews. The first one is dedicated to the 15-year-old distillate, which is the initial step towards the older distillates. And now time came for my annotations.


Aroma – liqueur, prunes, raisins, walnuts, chocolate, slight „green notes“, tobacco as of a cigarette pack, honey, cherries, drunken cherries, sweetness, light woodiness, spiciness, the whisky bears beautiful hints of sherry. More chocolate with nougat and orange peels, strawberry jam, blueberries. And since the whisky is with a 46% alcohol content, I added a few drops of water. After the addition, the aroma opened up a little and brought caramel and caramel-chocolate topping, blueberry cheesecake, fruity marmalade and lots of dried fruits. Taste – spiciness, woodiness, oily, sherry and dried fruits, mouth immediately begins to fill up with saliva, light traces of peat, sweetness, honey, hazelnuts and light bitterness as of espresso. With water – more sweetness, but the piquant spices are still here. Finish – long, spicy, honey, apricot kernels, the sweetness was initially absent, but occured gradually. Buttery, dried-fruit fruitcake, strong hint of prunes, a cake that reminded me of Easter bread with jam. With water – liquorness, more nuts. 
 Assessment: 90/100.


 In summary: a great whisky, which can be found for around 75 lv.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram