Dark Mode On / Off

Glenfarclas Family Cask 2001, Cask #3352 single malt whisky

 За всеки влак си има пътници … единствено за товарния – не. За всеки малц си има почитатели и всеки един от тях има свои лични предпочитания. Устроени сме различно, като отделни вселени и възприятията ни функционират по свой собствен алгоритъм. Освен на тази им специфика, усещането ни за добро/лошо/вкусно се формира и на база натрупания опит до момента – без значение какво казва един или друг, опитът тренира повече от всяка литература или мнение. По тези причини не може да съществува такова понятие като „най-добро уиски“. Вкусното или доброто за един за друг може да граничи с ужас. Без значение дали някой ще се опита да ви убеди в качествата на дадено уиски, позовавайки се на мнението на изявено име в областта. Затова избягвам да боравя с обобщаващи категории, изключващи качествата на други продукти /като „най-добри бъчви“, „най-добро уиски“ и т.н./ и предпочитам да споделям моето лично мнение относно опитаното от мен уиски – ако уискито ми се нрави, го определям като „вкусно“. Но това не го прави най-вкусно на света, нали? По аналогия, партньорът до вас може би е красив в очите ви, но това не го прави най-привлекателен за всички останали.
 Едно такова вкусно уиски бих желал да ви представя днес. Вкусно, но не най-вкусното, което съм опитвал. Преди няколко месеца в София се състоя уиски феста „Whisky, rum & wine 2018“, по време на който Иън Макуилям /глобален представител на Glenfarclas/ води две уиски дегустации. Едната бе насочена към по-достъпните представители на шотландския производител, а втората сбирка бе „ускореният бърз влак“, очакващ по-запалените уиски фенове. Имах щастието да присъствам и да снимам, а впоследствие и да отлея мостри от бутилките, които виждате по-горе и които периодично ще ви ревюирам.
 Това, което отличава серията „Family casks“ от останалата част от гамата на Гленфарклас /в превод – Долината на зелената трева/, е че всяка една от тях е пълнена само от една бъчва – официалната гама от своя страна се предлага на партиди, в които участват десетки бъчви. Колко точно бутилки ще бъдат бутилирани зависи от вида на бурето и от възрастта на уискито – колкото по-старо е то, толкова повече алкохол и вода са се изпарили през дървото. Практиката да се предлагат подобни лимитирани версии на фамилно управляваната дестилерия е стартирала преди години, когато бащата на сегашния собственик /Джон Грант/ взема решението да поглези сетивата на уиски ентусиастите с по-специални ботлинзи. Най-старият от тях е бил дестилиран през 1953г., но вече отдавна е разпродаден. В дестилерията, която посетихме с Яна повторно преди седмица, видях бъчва от 1953г., в която бяха останали около 90 литра /подразбрах, че уискито ще бъде бутилирано след 5 години, когато вече ще е навършило 70 лета/. Без значение от това, какъв Family cask стои пред вас, общото между всички от тях е, че: не се разреждат с вода преди бутилиране и градусът в бутилката е този, който е бил в бурето; не се оцветяват с карамел е150; пълнят се от една бъчва, която се индивидуализира с номер, вид и общ брой стъкла, а уискито се описва с година или дата на дестилиране и дата на бутилиране.
 Уискито, за което четете днес, също спада към „Лигата на необикновените“. Спиртът е дестилиран през 2001г. и е бутилиран на 08.11.2017г. при алкохолно съдържание от 58,8%. Ползвана е бъчва от типа шери бът, второ пълнене /refill sherry butt – бъчва с вместимост около 600 литра, която изначално е съхранявала испанско шери олоросо, след което друго уиски на Гленфарклас/ с № 3352. От нея са произлезли 638 бутилки.
  
 Аромат – интензивен и спиртен. Носи спомен за шоколад, тютюн, ром или бренди, ликьор от череши, сушени сини сливи. Сгряващ. Нотки подправки, локум, слаба сладост, какао, дървесина, малц, свежест, овесени бисквити, десертче флапджак /flapjack/, намек за кайсии, щрихи кафе, ароматизатор с мирис на кафе, цветя и билки. С вода /добавях я на два пъти/ – нотки канела, индийско орехче, сладникави сушени тъмни и червени плодове. С още вода – карамфил и нотки кола. Вкус – интензивен, изсмуква влагата от езика. Сладост, шери, какао, мед, сгряващ, нотки череши и черешов ликьор, прегорял блат от сладкиш, свежест и черници. С вода – комбинация между сладки и леко нагарчащи тонове, цитруси, ябълки и череши. С още вода – слаби танини, тъмни череши, нар, по-слаба пикантност. Финал – среден, намек за хмел, слаба сладост, восъчна пита, сушени тъмни плодове, слабо нагарчащи ядки, шери нотки. С вода – сгряващо усещане, плодов ликьор с билки и подправки, намек за тъмен шоколад с червени плодове. С още вода – интензивно сгряващо усещане, ядки и дървесност.
 Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: бутилката бе донесeна за класа, но в Европа цената варира от 150 евро и нагоре.
 В обобщение: мощен шери гигант, при който все още се долавя свежата спиртна игривост на уискито.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram