Легалното производство на уиски под името „Ардбег“ започва през 1815г., когато е основана официално дестилерията на Ardbeg от Джон Макдугал. Говори се, че в района уиски се произвеждало още от края на 18-ти век, но едва с идването на новия, 19-ти век, Ардбег придобил законен лиценз. Стартирала като фамилно начинание, дестилерията ангажирала повечето местни, живеещи около нея и в края на века близо 60 човека се препитавали от сътворяването на уиски.
В следващите бурни години от началото и средата на 20-ти век малцовото уиски се ползвало за смесените, бленд уискита, като голяма част от продукцията се продавала на независими бутилировачи.
През 1977г. била закупена от канадския производител Hiram Walker, който към този момент притежавал и Ballantine`s. В следващите 20 години Уокър /kомпанията била придобита от Diageo и Allied Distillers, които към онези години били собственици и на Laphroaig/ бил заменен от Allied Distillers, които затворили дестилерията през 1981г. И така до 1989г.
Този период не бил особено благоприятен за островните уискита, тъй като вниманието на пазара било насочено към смесените дестилати, а през 80-те години Великобритания била засегната и от икономическа криза, довела до затварянето на редица дестилерии, сред които и знаменитата Port Ellen. Последвал кратък времеви отрязък, в който медните казани пеели отново радостно под напора на топлината и ароматен малц се пълнел в дъбовите бъчви. Но и това не траяло дълго.
През 1996г. отново замлъкнала. Но пък през 1997г. била закупена от собствениците на Glenmorangie, които решили да я вдигнат на крака. И така, към днешна дата Glenmorangie и Ardbeg са притежание на „Луи-Вютон-Мое-Хенеси“, в чието обединение лъвски пай има и Diageo – може би най-силният алкохолен играч в света. Сложни връзки. Факт е обаче, че покрай събитията от 90-те години Ардбег излиза на световната сцена с нови сили, предлагайки някои интересни за ценителите и колекционерите дестилати.
Заради дългите периоди на затишие през годините напитките с означение на възраст с рядкост, а където ги има са доста скъпи. Това може би не се отнася за вариациите, предлагани от независимите бутилировачи, които някога са закупили бъчви от Ардбег и го предлагат на по-поносими цени.
Толкова с историята на марката. Представял съм я често, но бързият `и преглед спомага да разберем тенденциите в развитието `и през новия век. Съществен елемент от него е рекламата, присъща и на другата дестилерия, притежание на „Луи-Вютон-Мое-Хенеси“ – Гленморанджи. При серията „Супернова“ /Supernova/ на Ардбег тя достига нови висоти – буквално. Името на бутилката от снимката и на предхождащите го няколко версии от 2009, 2010 и 2014 /поне за тях се сещам/ се обвързва с експеримент. Доколкото си спомням, в космическата станция бяха изпратени семпли от Ардбег с идеята да се проследи въздействието върху, оказано от извънземния космос и липсата на гравитация. Или нещо подобно. Простете „френския ми“, но това послание намирам за доста подвеждащо, доколкото създава впечатление, че този Ардбег е отлежавал в космоса. Нищо подобно. Съзряването е протекло в складовете на дестилерията, а на красивото зелено стъкло е поставена кратка, но безполезна /от гледната точка на уиски любител/ информация за опитите на д-р Бил Лумсден, който е мастър блендърът на Ардбег и Гленморанджи, селектиращ бъчвите за отделните по-специални серии.
Това, което аз считам за съществено е премълчано – възраст, произход на цвета и вид ползвани бъчви. Задният етикет носи единствено важното послание за умерено консумиране на алкохол и в частност на уиски. А от видяното в Абърдийн съдя, че малцина местни спазват препоръките на здравните власти, матирайки се от ранни часове с водка или с глуповатата комбинация бира + уиски. Абстрахирайки се от ясно посоченото алкохолно съдържание – 54,3%, това, което зная със сигурност е, че този Ардбег се води за по-опушен от стандартния 10-годишен ботлинг /някъде прочетох, че нивото на феноли в ечемика се равнява на 100 единици на милион, докато при Ardbeg 10 е почти наполовина/. Уискито е пуснато на пазара през 2015г. като част от ексклузивните вариации на компанията, предлагани на регистрираните `и почитатели. Аз го открих в бар „Мастърпийс“ в София преди около три месеца и не пропуснах да си го отлея, за да мога да ви го представя от домашната атмосфера на Земята.
Аромат – интензивен, с явно морски асоциации /йод/ ванилия, сладост, сладък жълт плод, медикамент за мазане, мента, евкалипт, ядки, карамел, ацетон или разредител, пипер, зелена тревиста нотка, зрял екзотичен плод. Във фонов режим долових спомен за бял шоколад, лимонени сладки, лимонов чийзкейк, тирамису, масленки, намек за винено влияние, сушени подправки, а постепенно се появи асоциация с млечен шоколад, кафе и по-явен нюанс на бяло десертно вино, фъдж и жълти сливи. С вода /добавях капки два пъти/ – букет от праскови и кайсии, грозде, ядки, кокос, слаба опушеност, сок от манго и ананас и още праскови. С още вода – свежест и още жълти плодове, прасковен компот и портокалови резенки. Вкус – мощен, интензивен, прашен, носещ спомен за чили, обилна сладост, нотки зрели жълти плодове, жълто грозде, ананас и пикантност. Изсмуква влагата. С вода – по-слаба пиперливост, сладост като от гроздов сок, сушени кайсии, стафиди и праскови, опушеност. С още вода – повече плодове от жълтата гама, свежа зърнена нотка. Финал – среден до траен, интензивен, малцово сладък, тревист, същевременно разкриващ асоциация с нагарчащ цитрус, опушен. Появи се спомен за винено влияние, свежест, нотки зелена круша, ананас и препечено. С вода – цитрус, цитрусова кора, кайсиеви ядки, слаба опушеност, сладост, ананас и пикантност. С още вода – лека горчивина, бадеми, кора от цитрус.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: мощен опушен гигант с плодов характер.